You are here

И дядо Йоцо е от ГЕРБ !!!

И дядо Йоцо е от ГЕРБ !!!Как хората със зрителни проблеми прогледнаха за „успехите“ на ГЕРБ-Бургас предизборно

 

 

Помниш ли, читателю, разказа на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“? Може и да си го позабравил при тия ежедневни тегоби, но се случи нещо в предизборната кампания за местните избори в Бургас и реших да ти припомня част от него с малко сравнение и проста поука.

„Настана свободна България.

И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това.

Но той беше сляп, свободата не видеше, нито я чувстваше осезателно по нещо. Свободата се изразяваше за него в думите: „Няма турци вече!“.

 И той усещаше, че ги няма вече.

Но той жадуваше да види „българското“, да му се порадва. В своите прости едноселци, в разговорите им, в мислите им, в грижите на всекидневния живот той не усещаше нищо особено ново. Все същите хора, със същите страсти, неволи и сиромашия, както и преди. Той слушаше същата глъчка и шум в кръчмата; същите селски крамоли, същите борби с нуждите и с природата в тая изгубена безплодна покрайнина, отдалечена от света.

„Де е българското?“ - питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството.

...

Един път - на петата година след Освобождението - разнесе се слух из селото, че иде кой знае по какви неизповедими божии съдбини околийският началник.

Развълнува се селото от тая вест.

И дядо Йоцо е от ГЕРБ !!!          Разигра се и бедното дядово Йоцово сърце; разбуни се душата му от сладки парливи вълнения, неизпитвани още. Сега чак щеше да види той „българското“! Именно да види...

Разпита, да разбере тоя големец като какъв е, като какъв маймурин. Казаха му по-вещи селяни, че началникът е нещо като каймакамин, като паша.

- Ама български паша? - пита той, запъхтян от вълнение.

- Български, ами какъв! - отговарят му.

- Наш си? Българин?... - пита пак учуден.

- Турчин ли искаш да бъде, Йоцо? - отговарят му съжалително селяните, които отдавна са видели и началници, и по-големи хора във Враца - защото никой от тях не е бил в София.

Но дядо Йоцо не се задоволяваше с тоя отговор. Той пита началникът как е пременен, как ходи, носи ли сабя. Разправят му.

- Та и сабя ли носи?...

И той въздиша от радост.

„Ще го видим, като дойде“ - мисли старата му глава и се тресе.

 

*   *   *

 

Пристигна началникът и спря у Денкови.

Денковата къща - едничката в селцето по-прилична, на две ниски катчета, измазана с кал, с прозорчета, от които едното даже със стъкло, с тесни стълбици отвън - беше отредена от селото да приеме високия гост.

Затече се и дядо Йоцо към Денкови, тупа с тояжката си по плетената вратня и вика:

- Денко, тука ли е гостът?

Денко го вижда и се понамусва:

- Тука е, дядо Йоцо. За каква работа идеш? Началнико е уморен, остави го сега!

- Абе кажи му да излезе за един час! - дума старецът и тупа с тояжката си по двора, отивайки към стълбиците, що водят на одърчето.

- Що си тъй припрян? За кого, за какво дириш началнико? - пита домакинът.

- За никого, за мене си, тъй... кажи му: „Дядо Йоцо слепият иска да те види!“

- Да го видиш? - усмихва се горчиво Денко и си дума: - Ще го видиш ти, когато си видиш муцуната в кладенеца.

Но старецът настоява. Той тупа вече с тояжката си по първото стъпало на стълбите. Старата му глава се тресе.

Домакинът влиза при началника и му обажда, че един вдетинен старец, слепец, го търси.

- За каква работа? - пита началникът.

- Иде да те види.

- Да ме види?... И сляп, казваш?...

- Сляп от пет-шест години. - И той му разправи как дядо Йоцо ненадейно изгубил зрението си, когато братушките да дойдат.

- Беше заможничък и разбран челяк - допълни Денко, - но нали даде господ, ослепя, кой знае от какво... Сега гледа, ама не види... Вика се, умрял човек... Защо си го не прибере господ! Добре, че остави имотец - държава, стокица, - та го гледат син му и снаха му. И добре го гледат, челяко...

- Любопитно - каза си началникът, - нека дойде! Не, чакай да изляза!

И той излезе на одъра и слезе по стълбите.

Дядо Йоцо по тропането на чизмите позна, че е той, българският паша, па свали шапката.

Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, но със здрав още изглед, с едро, почерняло, грубо лице, с окъсан безрамник и с чешири, увити с връв. Цялото му тяло се тресеше.  Той стоеше в смирено положение, с наведена беловласа глава.

- Какво има, дядо? - попита началникът приветливо.

Старецът вдигна глава, обърна към него безжизнените си очи, които не се движеха. Само мишците на едрото му лице нервно затрепериха.

- Ваша милост ли си, синко?

- Аз съм, дядо.

- Пашата ли?

- Той, същият - каза началникът усмихнат.

Дядо Йоцо приближи към него, премести си шапката под лявата мишница, взе му ръката, побара сукнения ръкав; похвана медните копчета на гърдите му и екселбантите; попипа с трепетна ръка сребърните плетени еполети на раменете му, па се подигна, та ги целуна.

- Господи, видох! - продума старецът, който се прекръсти, па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи.“

И за какво всъщност ви припомням тази част от разказа „Дядо Йоцо гледа“? Правя това, защото от декември 1878 г. е имало избори в освободена България и първият изборен закон е от 1880 г.,а разказът на Вазов обхваща събития отпреди 1885 г. и по-после и не знам дали героят му дядо Йоцо е участвал в такива и дали е разбирал „българското“ като нещо станало чрез избори. Днес обаче при управлението на ГЕРБ и по-специално в Бургас биха привлекли всички, дори и ония, незрящите като дядо Йоцо, да гласуват за тях. Не е важно, че не могат примерно да видят кривите турски прескъпи павета по ларгото или приятелските палми, разхвърляни из цял град, или да видят лъжите в луксозния кметски отчет или надутите цени на разни приятелски фирми, захапали обществените поръчки.

Важното е, че точно преди избори за тях са се сетили местните управляващи от ГЕРБ-Бургас и са похарчили някой лев, който пак е взет от нашите данъци и такси дори под формата на партийна субсидия, но не е важно, че 4 години наред за тях никой не се е сещал, нали?!

Малко нагло и сякаш подигравателно ми идват тези герберски „грижи“ и тази „голяма съпричастност“ към незрящите...

То не бяха използването на деца, воденето на пенсионери на изложбата на тракийското злато, киноложки изложби, а сега дори незрящите сигурно им е било загатнато да гласуват за кандидат-кмета на ГЕРБ Димитър Николов...

Ето за какво иде реч, за какви „грижи“ герберски става въпрос в един нелош бургаски сайт:

„Хората със зрителни увреждания признателни на ГЕРБ

27 Септември 2011

Бесове.бг

Първият национален събор на хора със зрителни проблеми се проведе в Бургас. Събитието се организира по повод 90-та годишнина от основаването на Съюза на слепите в България и тридесет години от създаването на териториалните му структури.

Повече от 200 души се събраха в манастира Света Богородица близо до бургаския комплекс Меден рудник. Гости на събора бяха Димитър Николов, в качеството си на кандидат-кмет на град Бургас, част от кандидатите за общински съветници от ГЕРБ, заместник-областния управител на област Бургас Златина Дукова.

Председателят на районната съюзна организация на слепите в Бургас Бинка Монева връчи грамота на общинските съветници от ГЕРБ „за заслугите в осъществяването на интеграцията на хората със зрителни увреждания и принос в усъвършенстването на политиката за хората в неравностойно социално положение.”

...

Празникът в местността Аязмото продължи с молебен за здраве, а веднага след него се проведоха различни игри и състезания.“

Не знам дали са играли на сляпа баба, или на нещо друго, но от ГЕРБ явно са отворили очите на незрящите за кого да гласуват и това е смисълът на събитието.

Ех, бедни ми дядо Йоцо, добре че Вазов не те остави да доживееш до наши дни, иначе щеше и да гласуваш...  Нали знаете за кого?! Ако се питате за кого, ами за ония от ГЕРБ, дето се „грижили“ за вас, но с общите наши пари от данъци, такси и бюджет и нито с лев техни пари, като Димитър Николов.

Георги ИВАНОВ

 

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.