И на мен ми призлява физически – но от акта, не от жеста

© Carl Recine, Reuters

Петя Владимирова

Футболни фенове – на мач или в акция

 

Физически ми призлява да слушам това, каза футболната легенда Рой Кийн, докато коментираше мача по английската телевизия ITV, по повод нацистките жестове и възгласи на десетина футболни хулигани на трибуните.

Часове след мача европейската преса гърми от възмущение от расизма на българските футболни запалянковци. Смущаващият отровен спектакъл в София ще живее дълго в историята на спортния позор, пише „Гардиън“. Българските фенове опозориха страната си, европейският футбол и, да се надяваме, дълбоко засрамиха президента Михайлов, продължава пратеникът на „Гардиън“. България може да бъде изключена от международните футболни турнири.

Ако жестовете и възгласите на футболните т. нар. фенове (вижте снимката) са опозорили страната, полицията на същата тази страна може да ги открие и накаже. Съмнително е, че ще го направи, защото

в тази страна има център, който реално управлява и се ползва от същите тях при нужда – например да омаскари с тяхното присъствие протест пред Съдебната палата срещу безалтернативния избор на нов главен прокурор. Което и се случи. И при други протести. И редовно преди избори. През останалото време те вилнеят по мачове. Или изпълняват и други задачи.

 

И ако ви се струва, че агитките са безнаказани – така е. Изглеждат не само безнаказани, ами и защитени.

Ето защо и на мен – подобно на Рой Кийн, който обаче не живее в България, ми призлява физически, но не само докато гледам мача.

А доста по-силно ми прилошава, докато слушам и гледам симбиозата на полицейски служби и прокуратура в България, при която тези с нацистките жестове или подобни на тях – са оставени да свършат каквото трябва.

И докато управляващият „център“, различен от номиналното правителство, съставен от сегашен и бъдещ главен прокурор, и козируващите им МВР и полицейски служби прегазват закони и конституция, за да се справят с всеки, който пречи на безнаказаното му властване или дори само смее да надига критичен глас срещу него…

Ако жестовете на група футболни запалянковци опозоряват страната ни, какво я правят същата наша страна не жестовете, а бандитските действия на „центъра“, който не признава съдебни актове – излишно е да се ровя в минали подвизи, достатъчен е произволът пред очите ни в момента по случая „Полфрийман“ – отекнал в медиите в Австралия и в дипломатическите среди.

Той беше освободен със съдебно определение, което е влязло в сила на 19 септември, но от тогава е „отвлечен“ (по думите на адвоката му) в центъра за бежанци в Бусманци и МВР и прокуратура си прехвълрят отговорността защо не може да напусне нито това място, нито страната.

Призлява ми от демонстрацията на безнаказаност

– така ще бъде, да свикваме и да не развяваме решенията на съда. Законен съд ще е само онзи, който изпълнява поръчките на „центъра“.

(Няма да приема атаката, че защитавам убиец, че защитавам някакъв австралиец. Защитавам себе си и децата си, които живеят в държава, в която законите не се прилагат дори от отговорните за това. Представете си за минута, че вие сте на мястото на Полфрийман – бихте ли искали законът да се приложи, ако съдът е постановил предсрочно освобождаване, бихте ли искали поне да знаете защо не се прилага…)

Няма да свързвам случая „Полфрийман“ и акцията на мача България – Англия и заради ролята на агитките (това е друга тема). Но

в България се засили сатанизирането на всеки, който говори за човешки права,

иска се забрана на организации, които защитават права и наказания за съдии, които не се харесват на „центъра“.

Ако нацистките жестове на стадиона опозоряват България, какво я прави изпращането от Иван Гешев на Българския хелзински комитет на две книги с точно отбелязани страници в тях, подобно на сцена от филмите за мафията, в които се изпращат зловещи знаци на предопределени жертви. Всъщност бъдещият главен прокурор вече ги е посочил и публично.

Чакам Брюксел и европейската преса да се възмутят от тази чудовищна безалтернативност и беззаконие, сред която политически водачи треперят да не ги застигне и тях тоягата на „центъра“.

Реалност, която не е нацистки жест на стадиона, заради който България може да бъде изключена от футболните турнири. А брутален акт, действие на недосегаема воля, която погубва всяка надежда за законност, но въпреки който Брюксел няма да изключи България от цивилизованите държави.

Така че призлява ми – да, но от акта, не от жеста.