И-хуу

Цветан Цветанов в народна носия в ЖеравнаКакво ли биха казали германците, ако видят канцлера си Ангела Меркел да раздава вурстчета и халби бира на Октоберфеста в Мюнхен? Или американците, ако видят своя министър на труда - латиноамериканката Хилда Солис, да „рекламира“ лекото увеличение на работните места в САЩ, продавайки за 30 секунди в репортажче прочутите cupcakes на нюйоркската пекарна-сладкарница „Магнолия“?

Онези с пухкавия крем отгоре, минибомбите от въглехидрати, които с такова удоволствие ядяха Сара Джесика Паркър и приятелките й в „Сексът и градът“.

Има и повод - както обясни по CNN собственикът на „Магнолия“ Steve Abrams, освен че са част от попкултурата, вече продават франчайзинг по цял свят.

А г-жа Солис, освен че ще стане предмет на куп подигравки, рискува да си навлече гнева на испаноговорящата общност в САЩ, тъй като тези сладкиши може да си позволят хора от средната и над средната класа, а латинообщностите в преобладаващата си част не са от тези страти.

Не би го направил и американският президент. В родината на пиара не разбират изграждането на публичен образ на даден политик, вкарвайки го в различни други образи. Освен че става като анимационен герой, се размива и целостта на внушението за самия него.

За да укрепи рейтинга си и намали твърде голямото неодобрение на икономическата си политика - в САЩ мерят не просто одобрението на дадена личност, а на различните функции, които изпълнява, Барак Обама предприе тридневна обиколка с автобус из Средния Запад.

Изтощително упражнение. Избирателите не му спестиха кофти въпроси, а президентът обеща план с конкретни мерки за подпомагане на икономиката, когато Конгресът се върне на работа през септември. Медиите в САЩ коментираха, че на практика е открил предизборната си кампания за президентските избори през ноември 2012.

В България криза няма и никой управник не обикаля с автобус. В България предстоят избори след 2 месеца. Затова единствената друга дейност, която се върши по-систематично, методично и регулярно от планираните появи на министри и политици в медиите, са обществените поръчки...

Пиар и обществени поръчки. Така присъщи за българските управници. Вървят ръка за ръка - като Пижо и Пенда, шампанско и сълзи, Иван и Андрей, Борисов и Цветанов...

В България политиката все повече заприличва като продължение на пиара, но с други средства. До степен, в която обикновеният гражданин не разбира върши ли се изобщо някаква същинска работа - извън пиара и обществените поръчки...

В чест на 134 години от Шипченската епопея, председателката на парламента Цецка Цачева излезе с епохално интервю за БТА, от което тук-там се появиха по няколко думи. В него тя казва как новата национална кауза на България може да е благоденствието на гражданите й, определено от нея като „добруване“.

Естественият стремеж на всяко човешко същество от люлката до гроба е личното му щастие и благоденствие. Така че под тази „кауза“ може да се обединят всички хора по земята - от Ванкувър до Владивосток.

Г-жа Цачева не е разкодирала „добруването“. Не е получила и уточняващ въпрос. Защото в икономически план добруването си има съвсем конкретни измерители - БВП на глава от населението, продължителност на живота, смъртност, качество на здравеопазването, бюрократични спънки за започване на бизнес, данъчно-осигурителна тежест, корупционен индекс и пр. Плюс усещането за щастие.

След размисъл определих следните каузи на България за последните сто години: националноосвободителната със сигурност, и членството в ЕС (и НАТО). Що се отнася до добруването и подобряване на стандарта на българите, нима това не е изконната цел на всяка власт, която иска да прелюбодейства с нас? Инаме символ-веруюто са обществените поръчки.

След народняшкия флирт с „добруването“, и други бяха решили през уикенда да дръпнат по една гъдулка на българщината. Цветан Цветанов в народна носия на събора в Жеравна. Приседнал на земята в дружеска беседа с участник в събора. Сред хората, а зад него - засмени девойки и дим от чевермета.

Какъв е този маниер с ролевия репертоар? Там е мястото на министъра на културата, на някой известен етнограф, на директора на НИМ... Да бъдат снимани, питани как се съхраняват традициите, къде са носиите, има ли в старите и неремонтирани читалища място за тях, колко сбирки са съхранени и какво прави държавата...

А дори и да се появи министърът на вътрешните работи, няма нужда да попада в кадър. Цветан Цветанов е публична личност в качеството си на вицепремиер и вътрешен министър. Останалите Цветанови проявления ни най-малко не интересуват обществото - влечението му към фолклора или уменията му да сменя памперси. Бащината му грижовност не прехвърля добавена стойност и към министерската такава.

Преките отговорности на вътрешния министър изискват да каже как МВР, в рамките на отпуснатия бюджет, ще осигури повече полицаи в българските села. (Все ми се струва, че с онова си изказване колко спокойни са станали улиците на България в последните 2 години, американският посланик Уорлик е имал предвид синята зона в София.)

Или колко още МВР ще се дърпа от Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП)?

От 1995-а, когато нещо уж почва да се прави, до ден-днешен, за IT творението са похарчени над 15 млн. лева, но никаква я няма. Това е системата, която трябва да свърже МВР, военната полиция, прокуратурата, съда и затворите и на практика да обедини информацията на изпълнителната и съдебната власт за всяко наказателно дело.

Ако изобщо стане готова, към нея може да се вържат и НАП, митниците, ДАНС, които да получават информация чрез нея... Кога ще стане готова? Цветанов не говори за нея. В едно риалити, където същинските отговори се заместват с деперсонифициране на публичното представителство на отговорния за тях, няма как да получим нещо повече от желирано бонбонче.

Вместо ЕИСПП вае грънци. Но никой от избирателите на ГЕРБ не е гласувал за майстор-грънчар на поста вътрешен министър, нали?

Податлив материал е глината, мек. И човекът, казват, бил направен от глина, на която Господ вдъхнал живот... А къде е Борисов в това време? Гледа художествена гимнастика в новата твърде празна зала „Арена София“.

И той е в сюжет заради камерите - държи дете на коленете си и уж му бъбри и потупва по бузката. Други дечица в красиви трика играят. Министърът на спорта отсъства от този епизод. В следващия премиерът вече е кум. Е, тук вече картинка няма.

Какво ли ще видим още? Всякаква художествена самодейност. Защото идва сезонът на лютеницата - освен на изборите, и земеделският министър от няколко месеца ни обещава стандарт и за нея. Бездруго храните по другите му стандарти изчезнаха от магазините. А „дупетата“ си стоят.

Значи следващият епизод ще е как Мирослав Найденов бърка лютеница на огъня. С уклона му към храните като бивш кадър на националната ветеринарномедицинска служба няма как да е иначе. А и това лято, дали заради протестите на производителите на зърно, жътвата не беше като миналогодишния ивент.

Тогава Найденов и уволнената по-късно Калина Илиева правиха „родео с комбайни“, според прессъобщението на земеделското министерство. Асоциативното мислене е супер, но не и в такива съобщения. В действителност министърът просто подкарал един.

Но така ще си върви по тези ширини. Ако в банката за идеи са останали само жълтите монети, защо министрите не вземат да се поразходят сред нас, преоблечени като обикновени хора? За последно го е правил йорданският крал Абдуллах, когато сяда на трона през 1999 г.

Камера, работи!

Емилия МИЛЧЕВА

Webcafe.bg