Йешилкьойска България на 4 морета

Иво Инджев

Няма да се повтарят, потретвам и т.н. , за да обяснявам защо 3 март е руски символ, натрапен на България като национален празник от московската пета колона в замяна на съветския 9 септември. Ако някой се интересува от мнението ми, има го в книгите ми и в статиите ми, лесно откриваеми в интернет.

При всичко, което съм изписал и цитирал по темата, не мога да се начудя на едно нещо: защо прекланящите се пред руския император на рождената му дата и на подмазвачески предварително нагласеното от Николай Игнатиев подписване на предварителния договор между двете империи на 3 март 1878 година, воювали коя от тях да разделя и владее българите, не празнуват великата за тях дата там, където събитието се е състояло: в Сан Стефано. 

В края на краищата две поредни години 3 март е бил честван от българите – още в условията на руската окупация и година след нея именно като ден на възшествието на руския император и на декрета му за освобождаване на робите в Русия, а не на поробените българи. Само че вероломният Запад прекратява руската окупация на конгреса в Берлин и още по-вероломните тогавашни българи си присвояват руския празник 3 март като свой, макар и не национален празник. А пък най-вероломните болгары в съветската България признаха значението на рождения ден и на инагурацията на руския монарх чрез общонационално тържество само на 100 годишнината от него през 1978 година.

Добре че ни позволиха от Москва демокрацията, за да разцъфти истинската любов към Русия и да приемем за национален празник нейния 3 март.

Ето защо правя обосновано предложение: в Сан Стефано трябва да се отбелязва денят на българското русолюбие. Там е мястото, където истинските русолюбци трябва да изразят благодарността си, че нито един българин не е поканен на церемонията по подписването на предварителния договор, за да си знаят мястото, когато две евразийски империи се карат кой да ги управлява и как – дали с ятаган или с нагайка. Нагайката е победила ятагана, за което също трябват съответните благодарности.

И поради что се срамят да признаят историческия факт за победата на нагайката в Сан Стефано?

Вместо това се катерят до Шипка, който на всичко отгоре не се нарича така. Нарича се връх Свети Никола. Шипка е друг, съседен връх. Голямо надкатерване пада на лобното място на опълченците, оцелелите от които са били натирени от руското командване напълно съзнателно чак в Еленския Балкан, за не направят някоя българска беля при договарянето със султана край Истанбул. 

За да си дойде всичко на мястото, русофилстващата турска партия ДПС трябва да поеме инициативата за организиране на тържествата в Сан Стефано, прекръстен при един “възродителен процес” на Йешилкьой през 1924 година. 

На русофилско-туркофилската ДПС, която е естественият мост между Турция и Русия, ще отива най – много да поеме ролята на организатор на честванията в памет на руския император и в угода на днешния султан Ердоган. Той би се зарадвал да види възстановяването на историческата справедливост чрез признанието за това къде точно е заровено кучето на българската свобода : на негова територия.

Фокусирането върху празненства в Йешилкьой ще се хареса и на нашия падишах, отдаден на посредничеството между Русия и Турция. Така ще може да се докаже с дела като геополитик от световна класа. 

Вярно, в днешния Йешилкьой нищо не напомня за триумфа на нагайката, освен названието на католическата църква “Сан Стефано”. Но и тя ще свърши работа за фон на нашите патриоты. Та нали толкова много се загрижиха за драмата на българските католици, които нямало да могат да гласуват на 4 април заради техния Великден!

Всъщност в турското предградие има и още две църкви, гръцката православна “Агиос Стефанос”и арменската апостолическа “Сурп Степанос”. Но ние сме горди, на гърци няма да се кланяме. Навеждаме се само пред руснаците. А “арменския поп” има лоша слава у нас като понятие.

За да не обидим доказано докачливия Ердоган можем да прекръстим подхвърлената на българите в Сан Стефано мечта в съгласие с новите турски реалности и да я наречем Йешилкьойска България. Тъкмо ще можем да я поразширим с актуализиран лозунг “България на 4 морета”. Защото Йешилкьой е на Мраморно море.

Нека на всеки 3 март от ДПС организират една голяма екскурзия до Йешилкьой, за да се отплатят и за добрините, които по съветско време бяха сторени на турското население у нас. 

Да здравствует Йешилкьойска България!