You are here

Какви цели преследва Ердоган в Сърбия?

Ердоган пристига с внушителна турска бизнес-делегация в Сърбия. В Белград го очакват с отворени обятия. Но залогът за Анкара е много по-висок – турците искат да разширят политическото си влияние на Балканите.

Тъмносиньо и карирано: така изглежда сакото, донесло късмет на двама силни мъже през април тази година. Така беше облечен Александър Вучич в деня, в който спечели  президентските избори в Сърбия – още на първия тур.

Така беше облечен и турският президент Реджеп Ердоган в деня, в който с референдум за промяна на конституцията той прокара въвеждането на президентската система в Турция. Дреха, която кара могъщите да изглеждат модерно и лежерно. Дреха, която сръбските потребители на Туитър нарекоха „диктаторското сако“.

Ердоган и Вучич си приличат не само по модния си стил. Сърбия не може да се мери с Турция по територия, затова Вучич и Ердоган всъщност играят в различни лиги. Но двамата обичат абсолютната власт, включително и опекунстването на опозицията и на критичните медии.

В същото време и двамата се изживяват като спасители, които неуморно се трудят за благото на народа с цел да създадат нови работни места и да донесат растеж на икономиката.

Vucic und Erdogan im Diktatorsakko (Getty Images/AFP/O. Bunic/O. Kose)Вучич и Ердоган в „диктаторското сако“

 

Впрочем, точно за това ще става въпрос и днес, 10 октомври, когато Ердоган пристига на официално посещение в Белград, придружаван от 150 висши представители на бизнеса.

За турския президент това не е нищо необичайно. За сръбското правителство обаче това е събитие, с което непременно трябва да се натрупат точки пред населението. Посланието гласи: към сръбските земи ще потекат огромни количества пари.

… и всички са доволни

Икономическите нужди на турското правителство лесно влизат в съзвучие с тези на сърбите, казват икономистите. Вълшебната думичка за Анкара е „експорт“: само ако износът продължи да нараства, може да бъде постигнат и наскоро обещаният годишен ръст от 5,5%. А Западните Балкани предлагат на турските инвеститори достатъчно евтина работна ръка и улеснен достъп до пазарите на ЕС.

Процесът на присъединяване на Турция към ЕС практически е мъртъв. Затова и за турските инвеститори е изключително важно да могат да произвеждат стоката си в страни, които са по-близо до ЕС или дори са негови членки“, казва истанбулският икономист и политически коментатор Атила Йешълада.

 

Александър Вучич пък залага на свежи капитали и нови работни места – той дори е готов да плаща на чуждестранните инвеститори субсидии в размер на около 10 000 евро за създадено работно място. Сръбският автократ непрестанно повтаря, че в Европа страната му ще заеме първото място по растеж.

Само че засега цифрите говорят друго: със своите 1,6 % през последните три години Сърбия бе последна по растеж в региона (Черна гора отбеляза 7,7%, Косово – 9,1%, а Македония – 10,2%). А средната работна заплата в страната е под 400 евро – една от най-ниските в Европа.

Всъщност турските пари ще потекат най-вече в т.нар. индустрии с ниска добавена стойност, т.е. там, където има нужда от обикновена работна ръка, а не от висококвалифицирани кадри. Секторът на иновациите ще усети турските инвестиции по-скоро слабо.

Днес над 1 000 сръбски работници са заети в производството на евтини дънки за турски фирми. Според сръбското правителство, броят им ще скочи до 3 000. В Сърбия се говори и за турски интереси към местната дърводобивна и дървообработваща индустрия, както и към производството на млечни продукти.

„В подобни браншове в балканските страни много бързо може да се стигне до растеж и същевременно тези страни могат да бъдат използвани като експортна база на турската икономика“, коментира Атила Йешълада за Дойче Веле.

Неоосмански мечти

„Бизнес-инвазия: Турция отново завладява Сърбия“ – през миналата година булевардният вестник „Blic“ излезе със заглавие, което се заиграва с вековното османско владичество. Биляна Степанович, главен редактор на белградското икономическо списание „Nova ekonomija“ обаче препоръчва да се гледа по-реалистично на ситуацията. Тя подчертава, че до момента турските инвестиции в региона се броят едва ли не на пръсти.

Türkei Atilla Yesilada (privat)Атила Йешълада

 

Износът в шест западнобалкански страни, всички от които са на опашката за ЕС (Сърбия, Албания, Босна, Косово, Македония и Черна гора) и имат общо 20 милиона население, е под 2 милиона долара на година.

Турските производители продават повече продукция в Азербайджан или Израел, чието население взето заедно е дори под 10 милиона. Затова първо трябва да се изчака и да се види колко сериозни въобще са намеренията на турците, смята Степанович.

Немалко наблюдатели обаче предполагат, че балканските апетити на Турцияса свързани не само с  икономиката. Така например и днес Турция финансира джамии, училища и хуманитарни организации – най-вече в страните с преобладаващо мюсюлманско население като Босна или Албания.

„Тук си имаме работа и с неоосманизма. Турците живеят с илюзията, че бившите им колонии ги чакат едва ли не с широко отворени обятия“, казва Атила Йешълада. А това не е така, подчертава икономистът и допълва, че все пак Турция има достатъчно причини, за да проявява и политически интерес към тези страни.

„От една страна турците се нуждаят от стабилност в съседство. От друга обаче правителството на ПСР вижда ЕС в средносрочен план по-скоро като съперник, отколкото като партньор. А в такъв случай Балканите могат да му бъдат полезни“, коментира истанбулският икономист.

dw.com