Какво да правим с Изборния кодекс?

Какво да правим с Изборния кодекс?ОССЕ и неправителствени организации зоват за промяна на изборните правила, но ГЕРБ няма интерес

От няколко седмици валят предложения за промени в изборното законодателство. Темата излезе на дневен ред след критичния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), който разби на пух и прах "гордостта на Фидосова" - новия Изборен кодекс, по който бяха проведени местните и президентските избори миналия октомври. Мрачните наблюдения на чуждите експерти бяха потвърдени и от български неправителствени организации, наблюдавали изборите. Всички единодушно констатират, че Изборният кодекс не е решил нито един от старите проблеми, но затова пък е създал редица нови. Темата бе предмет на разгорещени дебати и в пленарната зала преди три седмици, но цялата суматоха завърши с обтекаемите обещания на ГЕРБ да промени нещо в кодекса, без да е ясно какво. От самодоволните изказвания на управляващите се разбра, че те не виждат основание за радикална промяна на правилата, оценяват вота като демократичен и са склонни да пипнат някои текстове само козметично, колкото да угодят на чужденците. Правната комисия бе натоварена със задачата да изготви проект за изменения на кодекса до април, което породи основателни съмнения, че Фидосова едва ли ще посегне сериозно на своята "гордост".

Препоръките

Първото, което препоръчват наши и чужди експерти, е подобряване на работата на ЦИК. Комисията бе подложена на унищожителна критика заради своята непрозрачност и съмненията, че изпълнява политически поръчки. Атакуван бе слабият й административен капацитет, което е любезното название на „некадърността“. По общо мнение ЦИК трябва да стане постоянно действащ орган със собствен персонал и бюджет. ОССЕ изрично препоръча опозиционните партии да имат представители в ръководствата на изборните комисии, за да се избегнат съмнения за пристрастност. Повод

[caption id="attachment_6183" align="alignleft" width="300" caption="Организационните неуредици и дългите опашки пред изборните секции на последните избори отказаха мнозина да упражнят правото си на вот. Снимка: Юлиян Савчев"]Какво да правим с Изборния кодекс?[/caption]

станаха повсеместните аномалии в ръководствата на ОИК и СИК, окупирани само от хора на ГЕРБ. В резултат се стигна до фрапиращия случай във врачанското с. Бутан, където 43 гласа се озоваха в графа „недействителни“, докато трима гербери ги пренасяли по пътя от СИК до ОИК. Нещо подобно се разигра и в столичната зала „Универсиада“, където за „обработката“ на протоколите помогнаха двама депутати от управляващата партия, заснети да изнасят чували с бюлетини.

Липсата на мнозинство от 2/3 в избирателните комисии да се счита за отказ и да може да се обжалва е друга категорична препоръка на експертите. На последните избори много кандидати изгоряха поради толерирането на един правен абсурд - липсата на мнозинство се считаше за липса на решение и не можеше да се обжалва.

Като мярка срещу „мъртвите души“ в избирателните списъци две НПО предложиха създаването на регистър на избирателите, който да се поддържа и актуализира от ЦИК, включително в електронен вид, така че всеки да може да провери своя статус на избирател. За т. нар. забранителни списъци препоръката е да се оповестяват достатъчно рано, за да могат избирателите да обжалват включването си в тях.

Изобщо сроковете са едно от нещата, които трябва да бъдат пренаписани в кодекса, за да не се стига до абсурда от последните избори, когато информационната кампания за гласуването на хората с увреждания започна след изтичането на срока, в който можеха да подадат заявления за подвижните урни. А членовете на СИК и ОИК така и не бяха обучени като хората.

Знакът „Х“ бе отчетен като пълен провал от всички наблюдатели. Категорична е препоръката за отпадането му и връщане към старата система от знаци, с които отбелязвахме вота. Този гаф бе посочен и като главна причина за големия брой недействителни бюлетини - 6.4% на първия тур на президентските избори при европейска норма от 3-3.5%.

От драстично опростяване се нуждаят и формулярите на протоколите, по мнението на специалистите. В сегашните има по няколко графи за описване на сгрешените бюлетини и нито една за отбелязване на празните например.

Всеобща бе констатацията, че и на последните избори е продължила повсеместната търговия с гласове, така че този най-голям порок на българските избори изобщо не се е повлиял от новите правила. Нещо повече - заради кризата и страха от безработица гласът вече дори не се плаща, за контролиране на вота се използват методите на принудата и шантажа. „Индианската нишка“ с изнасяне на бюлетини, че даже и на печати, е продължила и на тези избори, бе констатацията на Мая Манолова (БСП). Затова от БСП предлагат освен печат върху бюлетината да слага подписа си и член на СИК, за да се пресече тази практика.

Като голям пропуск в кодекса се отбелязва и липсата на дефиниция за това кое е предизборна реклама и агитация, което не дава възможност да се проследят харчовете на партиите и коалициите преди официалния старт на кампанията. Всички помним билбордовете, които заляха републиканската пътна мрежа далеч преди същинското й начало.

Безплатен достъп на кандидатите до обществените медии, регистър на медийните собственици и задължително обозначаване на платените публикации. Тези мерки, според експертите, ще поправят порока от последните избори, когато цялата кампания в медиите бе платена, а публиката така и не го разбра.

Спорните предложения

Регионалните преброителни центрове да се приложат повсеместно на следващите парламентарни избори, предлагат по-малките опозиционни партии и неправителствените организации. Идеята обаче се възприема скептично от управляващите. Центровете са считани за ефикасна пречка пред търговията с гласове, защото не позволяват на купувачите да проследят как са гласували техните „клиенти“. Може би тъкмо това притеснява платежоспособните партии.

Спорна е и идеята на Института за развитие на публичната среда да се отмени сегашното условие в кодекса на местни избори да се гласува само по настоящ адрес и да се върне старото положение - гласуването да е по постоянен адрес. Мярката в сегашния кодекс не спря вътрешния туризъм, каквато бе целта. Според статистиката около 150 000 души са си сменили адреса преди вота и 100 000 от тях са успели да си извадят удостоверения за гласуване. Постоянният адрес обаче рискува да върне автобусите от Турция. Да се забранят изобщо изборите „2 в1“ е друго радикално предложение на организацията, което също се посреща със смесени чувства.

В графа „спорни“ попада и предложението на „Синята коалиция“ за промяна в конституцията, така че и участниците в парламентарни избори да могат да оспорят резултата пред Конституционния съд, а не да се молят на институциите. В момента това право имат само депутатите, президентът, МС, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор и омбудсманът. Дългата процедура и липсата на воля от страна на мнозинството обаче правят неосъществимо това предложение.

Използването на СРС за разследване на изборни престъпления, макар и да не засяга конкретно кодекса, също е предмет на спорове поради склонността на всяка власт да подслушва политическите си противници. Рискът от злоупотреба с подслушването и проследяването плаши партиите в опозиция.

Какво да се прави

ще реши накрая мнозинството. Засега ГЕРБ отхвърля идеята на БСП за сформиране на паритетна комисия, която да изготви измененията в Изборния кодекс. Социалистите обаче ще я предлагат до последно, като разчитат на инстинкта за самосъхранение на останалите партии. Защото сегашните правила обслужват властта и са във вреда на всички останали.

Галя Горанова

Сега