Какво знаем за хората, работили срещу съюза с нацистка Германия

Няколко души се опитаха да извадят от анонимност седем софийски къщи, като сложиха по едно цвете пред входа на всяка от тях. Това стана пред домовете на седем политици от началото на 40-те години, които са сред най-активните противници на това България да стане съюзник на нацистка Германия. Това тяхно усилие е премълчавано в продължение на повече от 70 години. Значителна част от него все още не е изследвана от специалистите.


Хора преминават покрай One more bar на улица "Цар Шишман" в София. Къщата, в която в момента е заведението, всъщност е домът на Никола Петков (1893-1947). Той е един от политиците, които на 21 февруари 1941 г. пишат писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме. Те казват, че по време на срещата искат да обяснят защо България не бива да влиза в съюз с нацистка Германия.Хора преминават покрай One more bar на улица „Цар Шишман“ в София. Къщата, в която в момента е заведението, всъщност е домът на Никола Петков (1893-1947). Той е един от политиците, които на 21 февруари 1941 г. пишат писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме. Те казват, че по време на срещата искат да обяснят защо България не бива да влиза в съюз с нацистка Германия.

Бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред паметната плоча на Никола Петков на ул. "Цар Шишман" в неделя. Ненчев е инициатор на това 21 февруари да бъде обявен за Ден на признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България. Това става с решение на Министерския съвет в края на 2016 г., но оттогава до днес денят не е отбелязван.Бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред паметната плоча на Никола Петков на ул. „Цар Шишман“ в неделя. Ненчев е инициатор на това 21 февруари да бъде обявен за Ден на признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България. Това става с решение на Министерския съвет в края на 2016 г., но оттогава до днес денят не е отбелязван.

Това са снимки на Никола Петков в последните дни от живота му. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) постепенно се обявява за единствен борец с фашизма и нацизма. Антинацистката опозиция, която е извън БКП, е обявена за точно обратното на нейната същност - за "фашистки елемент". Освен че е невярно, това за десетилетия напред я приравнява към политиците, някога подписали съюза с нацистка Германия. През 1947 г. Никола Петков е обявен от пропагандата за контрареволюционер и е обесен след режисиран съдебен процес.Това са снимки на Никола Петков в последните дни от живота му. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) постепенно се обявява за единствен борец с фашизма и нацизма. Антинацистката опозиция, която е извън БКП, е обявена за точно обратното на нейната същност – за „фашистки елемент“. Освен че е невярно, това за десетилетия напред я приравнява към политиците, някога подписали съюза с нацистка Германия. През 1947 г. Никола Петков е обявен от пропагандата за контрареволюционер и е обесен след режисиран съдебен процес.

Министър-председателят Никола Мушанов (в средата) дава интервю на репортери в София през 1934 г. Няколко години по-късно той се превръща в неформален лидер на групата от политици от различни партии, които се борят да не допускат съюз на България с нацистка Германия. Никола Мушанов (1872-1951) е един от лидерите на Демократическата партия. В периода 1931-1934 той е оглавявал три правителства.Министър-председателят Никола Мушанов (в средата) дава интервю на репортери в София през 1934 г. Няколко години по-късно той се превръща в неформален лидер на групата от политици от различни партии, които се борят да не допускат съюз на България с нацистка Германия. Никола Мушанов (1872-1951) е един от лидерите на Демократическата партия. В периода 1931-1934 той е оглавявал три правителства.

Домът на сестрата на Никола Мушанов в София, на ул. "Московска" 45 (на снимката вдясно). Днес там се помещава Институтът по балканистика на БАН. Къщата на самия Мушанов се е намирала на номер 47 на същата улица, но е съборена. Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор от Народния съд, който формално е обявен за инструмент за борба с нацизма. Но Мушанов е  точно обратното - участник в демократичното и антифашистко правителство на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. След разгрома на демократичната опозиция през 1947 г. той е интерниран във Велико Търново, а от 1949 г. - в село Заград, Тутраканско. През 1951 г. е арестуван и скоро умира.Домът на сестрата на Никола Мушанов в София, на ул. „Московска“ 45 (на снимката вдясно). Днес там се помещава Институтът по балканистика на БАН. Къщата на самия Мушанов се е намирала на номер 47 на същата улица, но е съборена. Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор от Народния съд, който формално е обявен за инструмент за борба с нацизма. Но Мушанов е  точно обратното – участник в демократичното и антифашистко правителство на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. След разгрома на демократичната опозиция през 1947 г. той е интерниран във Велико Търново, а от 1949 г. – в село Заград, Тутраканско. През 1951 г. е арестуван и скоро умира.

Мъж с предпазна маска закрепва цвете на паметната плоча на Кръстьо Пастухов, поставена тук през 1998 година. Адресът е ул. "Бенковски" 36. Пастухов (1874-1949) е един от лидерите на българските социалдемократи и министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Той е противник на управлението на Борис Трети през 30-те и началото на 40-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден на 5 години затвор и умира като затворник на 25 август 1949 г.Мъж с предпазна маска закрепва цвете на паметната плоча на Кръстьо Пастухов, поставена тук през 1998 година. Адресът е ул. „Бенковски“ 36. Пастухов (1874-1949) е един от лидерите на българските социалдемократи и министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Той е противник на управлението на Борис Трети през 30-те и началото на 40-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден на 5 години затвор и умира като затворник на 25 август 1949 г.

Група хора пред дома на Г. М. Димитров на ул. "Граф Игнатиев" 29. Паметната плоча на големия земеделец е поставена твърде високо и не се вижда от минувачите. В тази къща Г. М. Димитров, наричан Гемето, е поставен под домашен арест, докато протича режисираното дело срещу него в средата на 40-те години. Той е обвинен в шпионаж като агент на "англо-американския империализъм", а БКП вече е започнала да го определя като фашист. В действителност Гемето е сред лидерите на антифашистката съпротива и най-популярният сред хората политик на опозицията. От тази къща той бяга преоблечен до софийска територия, контролирана от американското посолство и с помощта на САЩ напуска страната. Умира във Вашингтон през 1972 г.Група хора пред дома на Г. М. Димитров на ул. „Граф Игнатиев“ 29. Паметната плоча на големия земеделец е поставена твърде високо и не се вижда от минувачите. В тази къща Г. М. Димитров, наричан Гемето, е поставен под домашен арест, докато протича режисираното дело срещу него в средата на 40-те години. Той е обвинен в шпионаж като агент на „англо-американския империализъм“, а БКП вече е започнала да го определя като фашист. В действителност Гемето е сред лидерите на антифашистката съпротива и най-популярният сред хората политик на опозицията. От тази къща той бяга преоблечен до софийска територия, контролирана от американското посолство и с помощта на САЩ напуска страната. Умира във Вашингтон през 1972 г.

Атанас Буров (вдясно) в края на 20-те години. На тази снимка е заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев. Буров (1875-1954) е финансист и политик от Народната партия и от партията Демократически сговор. В периода 1913-1931 той три пъти е министър - първо на търговията, а по-късно - на външните работи. През 1941 г. той е от хората, подписали апела за среща с цар Борис Трети и за недопускане България да влезе във войната на страната на нацистка Германия. Той също е осъден от Народния съд. Преминава през затвор, интерниране и лагер. На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор. Неговата къща в София е на улица "Московска" 41.Атанас Буров (вдясно) в края на 20-те години. На тази снимка е заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев. Буров (1875-1954) е финансист и политик от Народната партия и от партията Демократически сговор. В периода 1913-1931 той три пъти е министър – първо на търговията, а по-късно – на външните работи. През 1941 г. той е от хората, подписали апела за среща с цар Борис Трети и за недопускане България да влезе във войната на страната на нацистка Германия. Той също е осъден от Народния съд. Преминава през затвор, интерниране и лагер. На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор. Неговата къща в София е на улица „Московска“ 41.

Хора отбелязват 21 февруари пред паметника на Димитър Гичев до църквата Св. Седмочисленици в София. Бюстът в негова памет е поставен тук през 2000 г. Димитър Гичев (1893-1964) е земеделец, който на два пъти е министър в първата половина на 30-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд на 1 година затвор за участие в демократичното и антифашистко правителство на Муравиев. След като излиза от затвора е арестуван отново и осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1960 г. Умира забравен на 26 април 1964 г.Хора отбелязват 21 февруари пред паметника на Димитър Гичев до църквата Св. Седмочисленици в София. Бюстът в негова памет е поставен тук през 2000 г. Димитър Гичев (1893-1964) е земеделец, който на два пъти е министър в първата половина на 30-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд на 1 година затвор за участие в демократичното и антифашистко правителство на Муравиев. След като излиза от затвора е арестуван отново и осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1960 г. Умира забравен на 26 април 1964 г.

Историкът Стефан Дечев пред дома на Григор Василев на ул. "Раковски" 112 в София. Григор Василев (1883-1942) е политик от Демократическата партия и Демократическия сговор, министър в началото на 30-те и редактор в партийния вестник "Пряпорец". Той е от малкото, които не са обявени за фашисти след антифашистката си дейност, тъй като умира преди преврата от 1944 г.Историкът Стефан Дечев пред дома на Григор Василев на ул. „Раковски“ 112 в София. Григор Василев (1883-1942) е политик от Демократическата партия и Демократическия сговор, министър в началото на 30-те и редактор в партийния вестник „Пряпорец“. Той е от малкото, които не са обявени за фашисти след антифашистката си дейност, тъй като умира преди преврата от 1944 г.