Какво получиха бившите партийци срещу членския си внос в БКП?

Почти няма семейство, в Бургас, а и в България, в което да не е имало член на бившата вече БКП, сега БСП. Макар и друга партия – сегашната БКП да претендира за това наименование, това не е толкова важно. Важното е друго – какво получиха бившите другари, бившите партийци – по-голямата част от които в момента са пенсионери или наближават пенсионната възраст, срещу членския си внос в партията, плащан десетилетия наред? И още по-важно – как живее партийната върхушка както тогава, така и сега - и как - редовите членове на партията-столетница?

При управлението на БКП официално – всеки български гражданин можеше да бъде член на партията. Той трябваше: “да признава и в дейността си да се ръководи от Програмата и Устава на партията, активно да участва и да увлича трудещите се в строителството на развито социалистическо общество, да работи в една от първичните партийни организации, да изпълнява партийните решения и да плаща членски внос” (чл. 1, Устав на БКП, 1986).

На практика след 1956 година най-често партийното бюро заедно с административното ръководство обсъждаше и решаваше кого да покани за член на партията както от изявилите желание, така и от нищо неподозиращите хора. Самите формуляри, които се попълваха, се даваха само на поканени. Без покана не можеше да се кандидатства за член на БКП. Не беше безпроблемно, ако поканен откажеше.

След като се вземаше решение колко души да бъдат поканени, партийното бюро правеше постъпки пред по-висшата инстанция на БКП, откъдето даваха (или не) разрешение, в смисъл, че “отпускаха бройки” за нови членове. А щом се отпуснеше бройката, понякога и преди поканата за членство, партийното бюро започваше проучването на кандидата. По партийни канали се събираха сведения от родното му място, от съседите, от бивши работни места и учебни заведения.

През това време кандидатът осигуряваше три препоръки от членове на БКП (най-малко с тригодишен партиен стаж, които го познават най-малко от две години). Трите препоръки и заявление-формуляр се предаваха в партийното бюро, което ги обсъждаше и насрочваше закрито партийно събрание на ППО. В присъствието на кандидата се четяха препоръките, бюрото докладваше, ако имаше особености, широко се обсъждаше личността на кандидата и с гласуване го приемаха. Новоприетият се утвърждаваше от по-висшия партиен орган пак в негово присъствие. Там му задаваха въпроси за устава на БКП, за нейните документи, за речите на Живков и други такива.

В БКП имаше особено наблюдение върху “социалния състав на партията”. Тя трябваше да си остане “работническа”. Затова приемането на физически работници беше облекчено. Щом някой добър работник изявеше желание за членство, вероятността да бъде приет беше голяма.

При интелигенцията (практически всички с висше образование и всички чиновници, сиреч офис-служители) приемането в БКП беше по-сложно. За тях се изготвяха списъци на кандидати за членове. Чакаха с години да им отпуснат “бройка”. А тази бройка се определяше от висшето партийно ръководство във връзка със “социалния състав” - съотношението между членовете от различни социални слоеве беше въпрос на висша политика.

Работниците бяха толерирани и по друг признак – по времето на социализма техните заплати бяха по-високи от тези на «служещите», макар последните да бяха хвърлили повече усилия в образованието и квалификацията си. А членския си внос партията събираше като процент от заплатата на приетия член. Първоначалната встъпителна вноска бе 2 лв., а всеки месец работникът (или служещият) трябваше да плаща отчисления в партийната каса минимум 1% от заплатата си.

БСП упорито крие размера на членската си маса и сега, и преди години. По спомени на бивши партийци в годините 1985-1989  само за месец Бургаска област е събирала членски внос от порядъка на днешните 150 000 лева. Членската маса в областта е наброявала около 95 000 души. Представете си за какво сериозно число от членски внос става въпрос годишно – близо 2 млн. лв. са влизали в бюджета само на бургаската организация на БКП годишно! Да не говорим за бюджета на цялата партия, на национално ниво.

Неслучайно БКП разполага с огромно имущество, и пак така неслучайно след промените през 1989 г. партиите, обявили се за приемници на някогашната БКП, поведоха люта битка за това имущество. След 10 ноември БКП се преименува в БСП, но пък голяма част от членовете решиха да запазят старото име на партията и сега БКП продължава да съществува. Спорен е въпросът коя от двете партии е приемник на старата БКП, след като и в двете има бивши членове на някогашната могъща комунистическа партия, ръководила държавата България повече от 45 години.

През всички тези години сегашните вече бивши комунисти, които са още живи, както и техните баби, дядовци, майки, са давали от хляба си, за да финансират партията. Въпросът е – какво получиха сега срещу тези милиони, дадени като членски внос? Нима има добавки към техните пенсии? Нима ползват социални фондове, както пенсионерите на Запад? Нима получават безплатно здравеопазване, гарантирано уж от Конституцията?

Едва ли. Интересното обаче е, че голяма част от вас осъзнават това и все така безропотно продължават да отделят от пенсията си, от залъка си, за да плащат членски внос на уж реформираната БСП.

А къде отидоха милиардите събирани от партията десетилетия наред, плащани чинно, от скъсания джоб на българина.

Георги ИВАНОВ