You are here

Какво работи прокуратурата и най-вече как?

Снимка: БГНЕС

На 19 юни 2014 г. калната вода помете варненския кв. "Аспарухово". Според прокуратурата виновни няма. Според съда - не е разследвано качествено.

Щом държавното обвинение допуска фрапиращи пропуски по знаковите дела, то как ли работи по "обикновените"

Доротея Дачкова

Обвинителен акт, внесен от некомпетентен прокурор, в друг - недовършени и неясни изречения. Прекратяването на разследването за наводнението в Аспарухово от 2014 г. беше отменено от съда.

Това са само част от примерите, които илюстрират как прокуратурата работи по т.нар. знакови дела. От тях можем да си правим изводи, че ако така се работи по казусите, които са постоянно във фокуса на общественото внимание, то по другите се работи още по-некачествено. 

Внесеното от некомпетентен прокурор дело е това срещу бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков и бизнесмена Иво Прокопиев. Причината е, че процесът е внесен в специализирания съд не от спецпрокуратурата, а от Софийската градска прокуратура. Сериозно ли на прокуратурата не й е ясно кой точно трябва да внесе това дело в съда? Или пък само си търси 

поводи да протака този процес,

така че възможно най-дълго да го задържи в дневния ред на обществото. Този обвинителен акт е върнат не само заради некомпетентния прокурор, а и защото в обвинението липсва конкретика за кого е нанесена вреда от престъплението, в което са обвинени тримата, и е необходимо повече уточнение за мястото на извършване на деянието. Според съда са допуснати отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите. А това е второто връщане на този процес. Явно прокуратурата има проблем с него. 

Недовършените изречения са в обвинителния акт срещу бившия шеф на фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров. Той беше шумно арестуван преди 2 г., което блокира работата на институцията. Освен при литературния разбор на обвинителния акт съдиите намериха и пропуски, изследвайки го за процесуални нарушения. Така че засега прокурорската работа и по това дело изглежда като пълен провал. 

Подобна съдба имаше делото срещу бившата съдийка Румяна Ченалова, което два пъти беше прекратявано и връщано на прокуратурата. Първия път съдът реши, че изобщо не става дума за престъпления. Втория път делото беше върнато, защото прокуратурата е посочила едновременно, че бившата съдийка не е изпълнила служебните си задължения, а в същото време ги е нарушила... Сериозно. Това е резултатът след гръмкото разгласяване на това дело.

В тази позорна за държавното обвинение редица от дела с процесуални нарушения е и процесът срещу кмета на Пловдив Иван Тотев. То беше върнато на Софийската градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Да не забравяме и производството срещу бившия зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров. То беше върнато, а накрая приключи с оправдателна присъда. Така се случи и с прословутото дело за бюлетините от Костинброд, по което подсъдим беше бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Процесът, който започна с пауър пойнт презентации и разпечатване на опаковки с бюлетини в присъствието на медиите, 

на финала е с оправдателна присъда

на първа инстанция. И дотам. Прокуратурата явно се съгласи, защото не настоя пред апелативния съд, че Желязков е виновен.

Малко встрани от тази статистика, но все пак показателен случай - преди дни Окръжният съд във Варна отмени прекратяването от прокуратурата на наказателното производство срещу виновни лица за трагедията с наводнението в Аспарухово от преди 4 години. Съдът прие, че разследването не е пълно. Иначе казано - некачествено е. Псевдоразследване, продължило години. Излиза, че за смъртта на 13-те жертви на бедствието няма виновни, ей така се умира от дъжд в града.

Факт е, че преди 10 години процентът на върнатите дела беше 10, а сега е около 5. Полагат се някакви усилия, но те явно не са достатъчни. Особено като се има предвид какви елементарни пропуски открива съдът при знаковите дела.

Основната вина при връщането на делата е на прокурорите, но има и случаи, в които съдиите намират формални поводи, за да не дадат ход на делото. Случвало се е определенията за връщането на делата да изглежда и така все едно съдиите изпитват някакво специално задоволство да посочат публично грешките на прокуратурата. Особено в периоди на обтегнати отношения между институциите. А сроковете си текат, давността също. А и колкото по-отдалечена е присъдата от престъплението, толкова повече се губи смисълът й. Както за подсъдимия, така и за обществото. Какво като те оправдаят, след като 10 години си сочен за престъпник?! Правосъдието трябва да е неизбежно, а не само да търси начини за протакане. В същото време, когато от престъплението до окончателния съдебен акт има голям период, то присъдата не е максималната. Все пак обаче "в повечето случаи делата са връщани на прокурор основателно", пише не къде да е, а в последния годишен доклад на държавното обвинение. Пак там се казва - "един от основните 

показатели за качеството и ефективността на прокурорската работа

е броят на върнатите от съда дела". През 2016 г. съдилищата са върнали 1689 от внесените общо 34 482 прокурорски акта. Това прави 4.9%. Според доклада причините за връщането на делата могат да се разделят в две групи - допуснати нарушения по време на разследването и пропуски при писането на обвинителния акт.

В първата група се подреждат нарушения на правата на обвиняемия, свързани със защитата му: непълно и/или неясно формулиране на обвинението, проблеми при разследване в отсъствие на обвиняемия, непредявяване на разследването въпреки изричното искане от обвиняемия, неуведомяване на родителите на непълнолетен обвиняем, извършване на процесуални действия без преводач, когато обвиняемият не говори български, нарушаване на правата на пострадалите.

Към втората група пропуски са противоречие между различните части на обвинителния акт и непълнотата му.

Въпреки признанието, че повечето пъти делата се връщат основателно, от прокуратурата настояват за законово "ограничаване на предпоставките за неоснователно и неподчинено на ясни критерии прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора". Добре е обаче все пак прокуратурата първо да изясни за себе си как трябва да работи. Тогава да посяга на законите. Защото видяхме какъв е нормотворческият капацитет на този парламент. Особено когато е вдъхновен от държавното обвинение.

Сега

Ефектната пресконференция на прокуратурата по делото "Костинброд" за излишните 350 000 бюлетини. Делото завърши още на първа инстанция с оправдателна присъда за тогавашния гл.секретар на МС Росен Желязков.

 

http://www.segabg.com/article.php?id=897449