You are here

Какво ще им гласувам…

Снимка: © Webcafe

Народът иска да го попитат, но го е страх да отговори

Мануела Геренова

Българите сме недоверчив народ по природа, а не е пресилено да кажем – и по наследство. Съмняваме се и в най-благородното предложение, кой знае, може и с него да ни излъжат някак си. И понякога това съмнение се оказва напълно оправдано.

Една бърза справка можем да направим с плеадата политици-месии, които видяхме през последните години – Волен Сидеров, Яне Янев, Николай Бареков, Веселин Марешки – списъкът е дълъг.

Друг път обаче недоверието е напълно нелогично и безпочвено и в чужди очи най-вероятно предизвиква насмешка и дори погнуса.

Последното изследване на Евробарометър отново доказа, че се съмняваме във всичко и всички, но най-вече във вездесъщата Система – 60 на сто не вярват, че през май догодина, когато избираме евродепутати, ще се проведат честни и свободни избори. Още по-голям процент се опасяват от намеса на криминални групи. 81 на сто се притесняват, че вотът може да бъде (под)купен.

Ще кажете – да, помните ли Костинброд 2013-а? Изборна измама не беше доказана пред съда, но все пак… А кошмара в Арена „Армеец“ през 2015-а и небивалия хаос при преброяването на бюлетините от кметските избори? Дали някой не изнесе чувал повече или по-малко от необходимото…

Няма как да не се сетим и за керваните с автобуси от съседни южни държави, които започват да пъплят насам преди всеки изборен ден. Или за тоновете кайма, които се превръщат в кебапчета и кюфтета с цел избирателят да бъде нахранен и, съответно, омилостивен. Всичко това допринася масово да се смята, че изборите са по-скоро нечестно начинание.

Още когато бай Ганьо тръгва да прави избори, работата не е много читава, а описаното от Щастливеца е сатира, само че с много горчив привкус.

Но е парадоксално човек силно да се притеснява, че конкретна схема (в случая – изборите) е измамна и крайно податлива на чужда намеса, и едновременно с това да е не особено добре запознат с материята. Не вярвате? На 26 март миналата година избирателната активност съвсем леко надскача 54%. През 2014-а 48 на сто стигат до урните. Май месец 2013-а е малко по-благоприятен – процентът е 51%.

От сухата статистика е видно едно – около половината избиратели отказват да гласуват, дори и да приемем, че избирателните списъци са раздути с избиратели фантоми.

Тенденцията на негласуване не е породена от притесненията, че изборите са несвободни, нечестни и купени. Епидемията от социална апатия се превърна в сериозна и остро заразна болест. Тя обхвана немалка част от българите, които в изборният ден изведнъж си намират хоби като риболов, бране на гъби или просто решават да не напускат уюта на собствения си дом, особено ако е студено.

Така минават поредните избори, а никой не се тревожи, че не е взел участие в избора на народни представители, кмет, президент.

Освен процентът избирателна активност, константен остава и страхът, че ако стигне до урните, ще се прецака. И без това всички са маскари…

Отказът да участваш в демократичните процеси, сред които са и изборите, е коварен капан, който едновременно се храни от и още повече спомага за развитието на фобии като тази, че задължително някак си ще те измамят при пускането на бюлетината. А всъщност колкото повече хора гласуват честно, свободно и без притеснение, толкова по-малка тежест ще имате кебапчетата и купеният вот.

Да не помниш как изглежда отвътре училището, където гласуваш, и едновременно с това да си убеден, че там ще те измамят, е не просто парадоксално. То е смешно точно както изборите на бай Ганьо – смешна сатира, примесена с много горчивина.

А иначе мине – не мине и по площадите започва искане за пряка демокрация и референдуми като в Швейцария. Народът иска да бъде попитан… Лошото е, че когато се сбъдне желанието му, отказва да отговори – я от страх, я от друго..

https://www.webcafe.bg/webcafe/caffeine/id_1132270806_Kakvo_shte_im_glas...