Как Америка индустриализира СССР на Сталин

Николай Флоров

 

Катюши, монтирани на американски камиони? Ще ги видите обаче на Парада на победата в Москва в 1945 година. Това са американските носещи платформи с тройно предаване марка «Интернешънъл». Тогава, а и след войната, та чак до времето на Леонид Брежнев Русия има само зачатъчно и примитивно леко автомобилостроене. 

Един от останалите в дълбока тайна периоди на Съветския съюз е феноменално бързата индустриализация през първия сталински петгодишен план (1928-1932).  Мнозина може би и днес се питат как тази направо разнебитена страна, след  апокалиптичнен глад с осем милиона жертви,  след гражданската война, преживяла кървави селски възстания и избиването на всички по-заможни селяни, дъмгосани като «кулаци», е могла да стартира огромна кампания за индустриализация – такава, каквато буквално полага основите на съветската автомобилна, тракторна и танкова промишленост! Особено фактът, че съветския военен комплекс е изиграл по-късно огромна роля в усилията на съюзниците за победата им срещу нацистка Германия!

Най-невероятното е, че в основата на този забулен в сталинска тайна период стоят американски компании – точно същите, които Сталин публично е оплювал всекидневно в комунистическата преса. Но да започнем подред с фактите. 

В този процес, измежду многото други, изпъкват преди всичко две личности – украинския евреин Сол Брон и американския евреин Алберт Кан. 

Кой е Сол Брон? Накратко, след дълга политическа кариера като социал-демократ и комунист, в 1926 той започва работа в Комисариата за външна търговия на СССР под началството на известния Микоян. Владеещ свободно английски, френски и немски, още на следващата година Брон е назначен  за началник на Амторг Трейдинг Корпорейшън (Американская торговая корпорация) в Ню Йорк. Тъй като дипломатическите отношениЯ между САЩ и СССР са установени в 1933 година, Амторг, вписана като частна компания, служи за търговско представителство и  посолство на СССР в Америка. Ролята на Брон в Амтрак е била да сключва договори с големи американски компании за изграждането на съветска индустриална инфраструктура. 

Какво фактически прави Брон? На 9 октомври 1928 година и на 24 май 1929 Брон подписва два договора с Интернешънъл Дженерал Електрик, превърната по тоя начин в компанията, която практически електрифицира Съветския съюз. 

В Диарборн, Мичигън Борн преговаря и подписва договор за 30 милиона долара (огромна сума за онова време) с компанията Форд (лично подписан от Хенри Форд) за помощ при построяването на първия съветски автомобилен завод в Нижни Новгород. Допълнителен договор е подписан и с компанията Остин през октомври 1929.

През май същата година Брон подписва исторически важен договор с фирмата на водещия в момента индустриален архитект от Детроит, Алберт Кан, за проеткирането на първия съветски тракторен завод в Сталинград. 

През януари 1930 година Брон подписва втори договор с фирмата на Кан, с което тази фирма става консултантска архитектурна агенция за цялото индустриално строителство в СССР. Така чрез фирмата си в Детроит и създаденото за целта в Москва бюро Госпроектстрой, американците обучават 4,000 съветски архитекти и инженери и проектират повече от 500 фабрики и заводи, сред тях и Челябинския тракторен завод и Уралмаш в Свердловск. 

Други американски фирми, с които Брон е сключил договори за техническа помощ на СССР са:

Хю Купър (строителството на язовира Днепрогес – Днепровската хидроелектрическа станция), Артур МакКий (проектиране и постройка на Магнитогорския Металургичен завод),

Фрейн Енджиниринг (Новокузнецкия металургичен завод),

Дюпон де Немур, Американската радио-корпорация и повече от сто други компании.

В 1930 година Сталин изпраща Брон в Лондон, където той ръководи търговската мисия на СССР във Великобритания. Там в 1930 и 1931 година той преговаря и подписва няколко големи договора  с британски компании, включително Импириал Кемикъл Индустри, Армстронг-Викърс (огромна инженерна и оръжейна корпорация), Обединените производители на британски машинни инструменти, електрокомпанията Викърс.

Ако теорията на Виктор Суворов (както изглежда) е верна за намеренията на Сталин да завладее Западна Европа с пълчищата си, то най-голяма помощ в това му е оказал най-големия и омразен за него империалист – САЩ. 

Тъй като Хитлер го изпревари и прекрати завинаги мечтите му за триумфа на пролетариата в целия свят, то най-големия му съюзник и приятел в борбата му срещу нацизма са били… пак САЩ.

За голямата «любов» на Сталин когато е имал нужда от империалистите и тяхната могъща икономика обаче никой не е имал право да каже и една дума в СССР.

В Америка възможността да осъществят такива огромни сделки се окачествява като «изключителна възможност». За Америка това е «business as usual”, те се прибират обратно в Америка и толкоз. 

За построяването на тия гигантски проекти, протръбени по целия свят като велики строежи на комунизма, са хвърлени милиони затворници (тоест роби) и комсомолци на доброзорен труд в името на щастливото бъдеще.

От тия заводи излизат първите трактори на съветския комунизъм и първите товарни автомобили, а първите танкове, с които Сталин е искал да завоюва Европа, са били снабдени с двигатели Крайслер.

Какво става с Брон?

В типичен сталински стил той е привикан обратно в Москва. Както всеки друг сталински пратеник с мисия на запад, той е знаел че не е на добро. Скоро го обвиняват като член на терористична организация срещу Сталин и като агент на британското разузнаване. След пет месеца в Лубянка в 1938 го съди таен съд. Осъден и разстрелян в същия ден.

Дори и днес в Русия на Путин се счита за светотатство да се разглежда открито истината за супериндустриализацията на СССР в тридесетте години на миналия век, както и помощта на Сталин, предоставена на Хитлер преди войната.

https://kafeneto.wordpress.com/