Как бедняците в Бургас посрещнаха Коледа и Нова година

Как бедняците в Бургас посрещнаха Коледа и Нова годинаАко искате да научите за успехите на ГЕРБ за магистрали, спортни зали, за незапочнати реформи и за т. нар. финансова стабилност, както и за отбора на „Тигрите“ и техните победи и футболните подвизи на учителя на европейците премиерът Бойко Борисов просто отваряте страниците на повечето вестници и сайтове или си цъквате ТВ7 и от там подобно на вълшебният дух от лампата ще изскочи цял водопад от лична и искренна информация от самият източник на премъдростта българска с етикет- „Произведено в Банкя“.

Такава е и ситуацията и в Бургас, където за всичко може да научите- от палмите и бетона, та чак до най-разнообразна информация за „най-добрият град за живеене в България ...

Оскъдна или липсваща обаче е информацията за безработицата, за бедността, за онези обикновени хора на Бургас, които мизерстват с пенсии от по 136 лв. и никакви други доходи, за хората покосени от дълготрайната безработица и отглеждащи сякаш на магия своите няколко деца без никакви помощи нито от държава, нито от община, които се мъчат дълги месеци и години дори да намерят някаква работа, за да могат поне да оцелеят.

Ще ви разкажа един нерадостен разказ за един млад мъж на около 40 години отглеждащ своите три деца сам, без съпруга и без постоянна работа и никакви помощи отникъде освен от неговите родители пенсионери.

Ще ви разкажа и за една жена около 70 години с над 32 години трудов стаж, но с Как бедняците в Бургас посрещнаха Коледа и Нова годинамизерната пенсия от 136 лв. и за нейното оцеляване и грижи за още по-възрастната й майка наближила 90 годишна възраст.

Ще ви разкажа и за семейство състоящо се от самотна майка и двама пораснали сина, които се чудят как да запазят семейното си жилище отпуснато от общината и да продължат да живеят заедно, защото и двете й момчета са със специфични заболявания и трудно могат да се грижат сами за всичко, а и отгоре на всичко и тримата са безработни.

Всички тези малки разкази са част от бургаското ежедневие на един жилищен комплекс като Изгрев.

Баща с три деца изкарва Коледа с една баница и бутилка безалкохолно

Една майка напуска своето семейство и оставя съпруга си да се грижи сам за трите им деца на възраст от 7 до 10 години. Мъжът се блъска да намери каква да е работа и когато някъде има нещо за ремонт и почистване успява, но много рядко. Едва ли му се събират 3 месеца епизодична трудова заетост. Когато имаше ръст на строителството успяваше да припечели до 1 600 – 1 700 лв. годишно, но това е отдавнашна история. ..

Отминалата 2011 г. беше тежка за него, както и за много българи. Безработица, увеличени разходи за издръжка и никаква надежда.

Срещнах го на 26 декември и той сподели, че неговото семейство от четири човека е изкарало коледните празници само с една тава баница и една бутилка безалкохолно подарени му от жалостиви съседи...  Трите му дечица крачеха покрай него на път за родителите му пенсионери, за да хапнат нещо от тяхната Как бедняците в Бургас посрещнаха Коледа и Нова годинапенсионерска трапеза, ако е останало. ..

Някъде по това време по медиите говореше отново Спасителят на всички българи, които обещаваше светло европейско бъдеще и се надяваше да спести около 2,5 млрд. лв. от Бюджет 2012, за да се разплатял за някакви сделки направени от правителството, в което той беше главен секретар на МВР...

Пак по това време се лееха хвалебствия от царят на затягането на колана министър Дянков, като сред тях беше и обещанието за увеличение с 9 лв. месечно на стотици хиляди пенсии.

Какъв разкош, а?!  Цели 9 хляба в повече?!!

Питам се дали тези хора заели цялата властова вертикала в страната ни дали някога изобщо са бели бедни и дали си спомнят за хората принудени ежедневно да се мъчат да оцелеят с рекордните 136 лв. месечно или по 4,38 лв. дневно при разходи за ток, вода, лекарства и т.н.

А ако трябва да хранят и три гърла освен своето и то без работа и то без никакви доходи и помощи, тогава?!

Такива хора има твърде много покрай нас. Дори руснаците писаха, че всеки пети българин живее под прага на бедността. Ако не вярвате-прочетете:

Руско издание: Всеки пети българин е под прага на бедността

19 декември 2011

По данни на Националния статистически институт на България всеки пети гражданин на страната е под границата на бедността, получавайки по-малко от 300 лева месечни доходи. Най-бедни са гражданите на Перник и Сливен. "Евростат" потвърждава данните на българската статистика, според която 295 Как бедняците в Бургас посрещнаха Коледа и Нова годиналв. е прагът на бедността от 2009 г. през 2010 г. с такъв приход са могли да се „похвалят” 1,564 млн. души, пише руското електронно издание ”Биржевой лидер”.

България се явява една от европейските държави, където има най-много бедни.

21% от българите живеят под прага на бедност

Това сочат последните данни, изпратени и потвърдени от Евростат.

Линията на бедност е монетарен (паричен) показател за определяне на бедните в обществото. Линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход  на еквивалентна единица.

През периода 2005 - 2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.). Относителният дял на бедното население се задържа на нива средно около 21%. Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица икономически неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок.

През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението „работещи бедни”. Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството. Индивидът е отправната точка за класификацията на „заети” и „незаети”, а домакинството е основата за класификацията „бедни” и „небедни”. В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чиито индивидуален доход е над прага на бедността. По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства.                                                                                                        Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.

През 2009 г. най-висок размер на линията на бедност има град София - 437 лева, с равнище на бедност 15.9%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Разград - 184 лева, където равнището на бедност е 19.8%. Област Благоевград има най-нисък относителен дял на бедните - 10.2% при размер на линията на бедност 282 лева, а с най-висок е област Видин - 29.3% при размер на линията на бедност 246 лева. Спрямо линията на бедност за страната - 295 лева, само седем области имат по-висок размер на линия на бедност - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, София област, Перник и София (столица).

За областите с най-висок процент на бедно население - Видин, Бургас и Стара Загора, социалните плащания не играят съществена роля за редуциране на бедността. Разликата между равнището на бедност преди и след осъществяване на социалните трансфери е около 1.6 пъти. 40% от домакинствата не ядат месо, 12% от семействата нямат пари за пералня.

Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица. Икономически неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок.

През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението "работещи бедни". Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството.

Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.

Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства. Успоредно с това само 3.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 11.7% - автоматична пералня, а 43.2% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, и се ограничават при отоплението на жилището си.

Равнището на бедността в Щатите е 32 000 лева годишен доход за четиричленно семейство.

Прагът на бедност на САЩ за 2011 година е $1860 на месец за 4-членно семейство.

Прагът на бедността в Китай е 1 долар на ден за жителите на селата.

И през следващата година хората на минимална заплата в България ще продължат да живеят под прага на бедност.

Въпреки че тристранния съвет реши минималното заплащане да бъде увеличено на 290 лева от 1 май, върху него се дължат данъци и осигуровки. След плащането им за работника остават 227.34 лева.

В същото време през следващата година прагът на бедност ще бъде 236 лева. Или с други думи - границата за оцеляване е с почти 9 лева повече, отколкото е чистата заплата.

За първи път в България е въведено понятието линия на бедност през 2006  година с министерско постановление. Тогава е определена и линията на бедност от 155 лева.  Линията на бедност не е свързана с получаване на социални помощи или други социални придобивки.Според методиката за определянето и актуализирането й тя е "монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото".

Според последното изследване на КНСБ издръжката на член от четиричленно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на септември е достигнала 502,00 лв., или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2008 лв. за нормален живот.

Друго изследване на Икономическия и социален съвет (ИСС), представено през май, показа, че  прагът на бедността у  нас е 13 пъти по-нисък от този в старите страни-членки на Европейския съюз, а спрямо новоприсъединилите се страни е 2,8 пъти по-нисък.  Официалният праг на бедност у нас за тази година  представлява едва до 30% от средния доход в страната?!

Най-засегнати от риска за бедност са хората над 65 години

Точно за такава жена става дума в този къс и невесел разказ. Жената е с много добро образование и в годините е отгледала своя син сама, живеейки на квартира в общинско жилище под наем. Месец преди края на 2011 г. остава без работа и разчита само на своята пенсия от 136 лв. и някакви стотинки получена срещу трудовият й стаж от 32 години работа.

Наемът на общинското жилище е около 50 лв. отделно сметките за ток и вода. Като извадим тази сума за нея за храна остават едва около 40-50 лв.?!  Това означава по около 1,60 лв. дневно?!

Тя не ползва нищо за отопление, а стои облечена като ескимос в апартамента под наем.

Колко ли време може да изкара така? При това трябва да се грижи и за своята майка, която наближава 90 години и има само старческа пенсия. ..

Ако се разболее с нея просто е свършено, но това не е важно в града на палмите, бетона и европейските проекти. .. Не е важно за ГЕРБ и местната управа. Просто това е „най-хубавият град за живеене“ и за него май няма място за стари, болни и бедни хора. Няма и работни места и от нийде взорът надежда не види...

На този фон се пръкват все повече милионери в България

При подаване на данъчни декларации 1673-ма българи са обявили, че са спечелили над 1 млн. лв. през 2010 г. Това е увеличение от 60 пъти само за година. Дори  22-ма от "новоизлюпените" милионери са посочили доходи над 10 млн. лв.

Всяка седмица в България двама стават милионери, а 519 българи имат над един милион в банка.

 Всяка седмица банковият депозит на още двама души надминава 1 млн. лв. В края на септември 2011 г. броят на депозитите на стойност над 1 млн. лв. е 519, обявиха от БНБ.

Броят на хората, които имат над 1 млн. лв. на влог в банка е нараснал с 27 само за последните три месеца. Това прави по двама нови милионери всяка седмица.

Дали причината за нарасналия брой милионери е само кризата?!  И колко от тях са приятели и спонсори на ГЕРБ?

Изобщо ако не сте разбрали какво става и защо има над 1,5 млн. бедняци премиерът си го каза по любимата му ТВ7:  „България има късмет, че точно ние и аз се паднахме да ни има в този период“.

Е, сега и 1,5 млн. българи живеещи като скотове могат да бъдат, ама много щастливи.

2011 г. била щастлива за ГЕРБ, а за бедняците?!

Тома Томов