Как бедняците в Бургас посрещнаха Коледа и Нова година

Ако искате да научите за успехите на ГЕРБ за магистрали, спортни зали, за незапочнати реформи и за т. нар. финансова стабилност, както и за отбора на „Тигрите“ и техните победи и футболните подвизи на учителя на европейците премиерът Бойко Борисов просто отваряте страниците на повечето вестници и сайтове или си цъквате ТВ7 и от там подобно на вълшебният дух от лампата ще изскочи цял водопад от лична и искренна информация от самият източник на премъдростта българска с етикет- „Произведено в Банкя“.

Такава е и ситуацията и в Бургас, където за всичко може да научите- от палмите и бетона, та чак до най-разнообразна информация за „най-добрият град за живеене в България ...

Оскъдна или липсваща обаче е информацията за безработицата, за бедността, за онези обикновени хора на Бургас, които мизерстват с пенсии от по 136 лв. и никакви други доходи, за хората покосени от дълготрайната безработица и отглеждащи сякаш на магия своите няколко деца без никакви помощи нито от държава, нито от община, които се мъчат дълги месеци и години дори да намерят някаква работа, за да могат поне да оцелеят.

Ще ви разкажа и за една жена около 70 години с над 32 години трудов стаж, но с мизерната пенсия от 136 лв. и за нейното оцеляване и грижи за още по-възрастната й майка наближила 90 годишна възраст.

Ще ви разкажа и за семейство състоящо се от самотна майка и двама пораснали сина, които се чудят как да запазят семейното си жилище отпуснато от общината и да продължат да живеят заедно, защото и двете й момчета са със специфични заболявания и трудно могат да се грижат сами за всичко, а и отгоре на всичко и тримата са безработни.

Всички тези малки разкази са част от бургаското ежедневие на един жилищен комплекс като Изгрев.

Една майка напуска своето семейство и оставя съпруга си да се грижи сам за трите им деца на възраст от 7 до 10 години. Мъжът се блъска да намери каква да е работа и когато някъде има нещо за ремонт и почистване успява, но много рядко. Едва ли му се събират 3 месеца епизодична трудова заетост. Когато имаше ръст на строителството успяваше да припечели до 1 600 – 1 700 лв. годишно, но това е отдавнашна история. ..

Отминалата 2011 г. беше тежка за него, както и за много българи. Безработица, увеличени разходи за издръжка и никаква надежда.

Срещнах го на 26 декември и той сподели, че неговото семейство от четири човека е изкарало коледните празници само с една тава баница и една бутилка безалкохолно подарени му от жалостиви съседи...  Трите му дечица крачеха покрай него на път за родителите му пенсионери, за да хапнат нещо от тяхната пенсионерска трапеза, ако е останало. ..

Някъде по това време по медиите говореше отново Спасителят на всички българи, които обещаваше светло европейско бъдеще и се надяваше да спести около 2,5 млрд. лв. от Бюджет 2012, за да се разплатял за някакви сделки направени от правителството, в което той беше главен секретар на МВР...

Пак по това време се лееха хвалебствия от царят на затягането на колана министър Дянков, като сред тях беше и обещанието за увеличение с 9 лв. месечно на стотици хиляди пенсии.

Какъв разкош, а?!  Цели 9 хляба в повече?!!

Питам се дали тези хора заели цялата властова вертикала в страната ни дали някога изобщо са бели бедни и дали си спомнят за хората принудени ежедневно да се мъчат да оцелеят с рекордните 136 лв. месечно или по 4,38 лв. дневно при разходи за ток, вода, лекарства и т.н.

А ако трябва да хранят и три гърла освен своето и то без работа и то без никакви доходи и помощи, тогава?!

Такива хора има твърде много покрай нас. Дори руснаците писаха, че всеки пети българин живее под прага на бедността. Ако не вярвате-прочетете:

Руско издание: Всеки пети българин е под прага на бедността

19 декември 2011

По данни на Националния статистически институт на България всеки пети гражданин на страната е под границата на бедността, получавайки по-малко от 300 лева месечни доходи. Най-бедни са гражданите на Перник и Сливен. "Евростат" потвърждава данните на българската статистика, според която 295 лв. е прагът на бедността от 2009 г. през 2010 г. с такъв приход са могли да се „похвалят” 1,564 млн. души, пише руското електронно издание ”Биржевой лидер”.

България се явява една от европейските държави, където има най-много бедни.

Това сочат последните данни, изпратени и потвърдени от Евростат.

Линията на бедност е монетарен (паричен) показател за определяне на бедните в обществото. Линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход  на еквивалентна единица.

През периода 2005 - 2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.). Относителният дял на бедното население се задържа на нива средно около 21%. Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица икономически неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок.

През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението „работещи бедни”. Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството. Индивидът е отправната точка за класификацията на „заети” и „незаети”, а домакинството е основата за класификацията „бедни” и „небедни”. В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чиито индивидуален доход е над прага на бедността. По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства.                                                                                                        Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.

През 2009 г. най-висок размер на линията на бедност има град София - 437 лева, с равнище на бедност 15.9%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Разград - 184 лева, където равнището на бедност е 19.8%. Област Благоевград има най-нисък относителен дял на бедните - 10.2% при размер на линията на бедност 282 лева, а с най-висок е област Видин - 29.3% при размер на линията на бедност 246 лева. Спрямо линията на бедност за страната - 295 лева, само седем области имат по-висок размер на линия на бедност - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, София област, Перник и София (столица).

За областите с най-висок процент на бедно население - Видин, Бургас и Стара Загора, социалните плащания не играят съществена роля за редуциране на бедността. Разликата между равнището на бедност преди и след осъществяване на социалните трансфери е около 1.6 пъти. 40% от домакинствата не ядат месо, 12% от семействата нямат пари за пералня.

Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица. Икономически неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок.

През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението "работещи бедни". Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството.

Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.

Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства. Успоредно с това само 3.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 11.7% - автоматична пералня, а 43.2% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, и се ограничават при отоплението на жилището си.

Равнището на бедността в Щатите е 32 000 лева годишен доход за четиричленно семейство.

Прагът на бедност на САЩ за 2011 година е $1860 на месец за 4-членно семейство.

Прагът на бедността в Китай е 1 долар на ден за жителите на селата.

И през следващата година хората на минимална заплата в България ще продължат да живеят под прага на бедност.

Въпреки че тристранния съвет реши минималното заплащане да бъде увеличено на 290 лева от 1 май, върху него се дължат данъци и осигуровки. След плащането им за работника остават 227.34 лева.

В същото време през следващата година прагът на бедност ще бъде 236 лева. Или с други думи - границата за оцеляване е с почти 9 лева повече, отколкото е чистата заплата.

За първи път в България е въведено понятието линия на бедност през 2006  година с министерско постановление. Тогава е определена и линията на бедност от 155 лева.  Линията на бедност не е свързана с получаване на социални помощи или други социални придобивки.Според методиката за определянето и актуализирането й тя е "монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото".

Според последното изследване на КНСБ издръжката на член от четиричленно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на септември е достигнала 502,00 лв., или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2008 лв. за нормален живот.

Друго изследване на Икономическия и социален съвет (ИСС), представено през май, показа, че  прагът на бедността у  нас е 13 пъти по-нисък от този в старите страни-членки на Европейския съюз, а спрямо новоприсъединилите се страни е 2,8 пъти по-нисък.  Официалният праг на бедност у нас за тази година  представлява едва до 30% от средния доход в страната?!

Точно за такава жена става дума в този къс и невесел разказ. Жената е с много добро образование и в годините е отгледала своя син сама, живеейки на квартира в общинско жилище под наем. Месец преди края на 2011 г. остава без работа и разчита само на своята пенсия от 136 лв. и някакви стотинки получена срещу трудовият й стаж от 32 години работа.

Наемът на общинското жилище е около 50 лв. отделно сметките за ток и вода. Като извадим тази сума за нея за храна остават едва около 40-50 лв.?!  Това означава по около 1,60 лв. дневно?!

Тя не ползва нищо за отопление, а стои облечена като ескимос в апартамента под наем.

Колко ли време може да изкара така? При това трябва да се грижи и за своята майка, която наближава 90 години и има само старческа пенсия. ..

Ако се разболее с нея просто е свършено, но това не е важно в града на палмите, бетона и европейските проекти. .. Не е важно за ГЕРБ и местната управа. Просто това е „най-хубавият град за живеене“ и за него май няма място за стари, болни и бедни хора. Няма и работни места и от нийде взорът надежда не види...

При подаване на данъчни декларации 1673-ма българи са обявили, че са спечелили над 1 млн. лв. през 2010 г. Това е увеличение от 60 пъти само за година. Дори  22-ма от "новоизлюпените" милионери са посочили доходи над 10 млн. лв.

Всяка седмица в България двама стават милионери, а 519 българи имат над един милион в банка.

 Всяка седмица банковият депозит на още двама души надминава 1 млн. лв. В края на септември 2011 г. броят на депозитите на стойност над 1 млн. лв. е 519, обявиха от БНБ.

Броят на хората, които имат над 1 млн. лв. на влог в банка е нараснал с 27 само за последните три месеца. Това прави по двама нови милионери всяка седмица.

Дали причината за нарасналия брой милионери е само кризата?!  И колко от тях са приятели и спонсори на ГЕРБ?

Изобщо ако не сте разбрали какво става и защо има над 1,5 млн. бедняци премиерът си го каза по любимата му ТВ7:  „България има късмет, че точно ние и аз се паднахме да ни има в този период“.

Е, сега и 1,5 млн. българи живеещи като скотове могат да бъдат, ама много щастливи.

2011 г. била щастлива за ГЕРБ, а за бедняците?!

Тома Томов