You are here

Как болшевишкият преврат преобърна съдбата на България

Случилото се в Русия преди точно 100 години оказва огромно и дълготрайно въздействие върху България: от тежките кръвопролития през 1920-те години до идеите за присъединяване на България към СССР. Да си припомним:

 

Едни го наричат „Октомврийска революция", други - „болшевишки преврат". Независимо от името обаче, за България това е най-драстичното и фатално събитие с дълготрайни последствия, разиграло се извън нейните граници. Това твърдение обединява мненията на философа от Софийския университет Калин Янакиев и на историците Людмил Спасов от Пловдивския университет и Михаил Груев от Държавна агенция „Архиви“.

Непосредствено след установяването на болшевишкия режим в Русия, Кремъл залага на „износа на революции“ като част от осъществяването на плана на Ленин и обкръжението му за създаване на световен съюз на съветските републики с център Москва. По думите на историка Людмил Спасов, непосредствено след Деветоюнския преврат през 1923 Сталин критикува ръководството на БКП, че при свалянето на правителството на Стамболийски е заело неутрална позиция. Сталин настоява българските комунисти да се радикализират и да поемат курс към въоръжена борба, а Кремъл отхвърля доклада на Васил Коларов, че положението в България е вече спокойно, а и в страната няма достатъчно пролетариат за правене на революции. По това време болшевишките лидери още се надяват на обрат след провала на плановете им за съветски републики в страни като Германия и Унгария. В случая идеята е да се подпали „барутното буре на Европа“ - Балканите, с цел да се отвлече вниманието на Западна Европа от комунистическите конспирации в Германия и в други централноевропейски държави.

"Заповяданата революция"

„Заповядана революция“ - така историкът Людмил Спасов нарича инспирираното от болшевишка Русия въстание в Северозападна България през септември 1923. Три месеца преди кървавия бунт Коминтернът нарежда на БКП да поеме курс към въоръжена борба. За целта са отпуснати 50 000 долара, а въстаниците трябва сами да си набавят оръжието или да разчитат на доставки от Югославия. За проверка на „революционната ситуация“ в България пристига коминтерновският емисар Александър Абрамович-Четуев, който впоследствие иска от Москва да бъде уволнено цялото ръководство на БКП - заради „неправилни позиции“ по време на Деветоюнския преврат. Изпратените от Кремъл конспиратори настояват за бързо въстание - без значение, че подготовката му е нищожна. Резултатът: над  5 000 души са убити, 15 000 са арестувани, а 2 000 успяват да емигрират след петдневния бунт през септември 1923, обяснява Людмил Спасов. Москва не успява да постигне основната си цел - да накара Югославия да се намеси и да окупира части от България.

Философът Калин Янакиев поставя събитията в България през 1920-те в контекста на т.нар. „Октомврийска революция": „Случилото се в Русия през есента на 1917 е политически преврат, смазал установеното след Февруарската революция мимолетно демократично управление на Русия. Митологизирането на този преврат чрез определянето му като „революция“ лежи в основата на оправдаването на комунистическите престъпления. Защото революцията не е злодеяние на определени хора, а нещо като неизбежен природен катаклизъм, в който дори има някаква романтика. Както не можем да съдим земетресенията или слънчевите затъмнения, така не можем да съдим и нещо, което според порочната марксистка доктрина е „исторически необходимо“. Милиони хора бяха избити, но какво да се прави, след като е избухнала „революция“… Едно толкова мащабно историческо престъпление не бива да бъде наричано „революция“ и така да се търси оправдание за милионите жертви на това деяние", казва Янакиев и напомня за задкулисната роля на Коминтерна в следващото голямо престъпление на болшевизма в България - атентата в софийската катедрала „Света Неделя“ през април 1925.

„По какво се различава Коминтернът като център за извършване на престъпления в цяла Европа от днешната "Ислямска държава"? Каква е разликата между сегашния тероризъм и коминтерновския „износ на революции“? Може би в това, че "Ислямска държава" в много случаи просто си приписва авторството на терористични актове, извършвани от фанатици-самодейци, докато Коминтернът старателно е подготвял, финансирал и изпращал изпълнителите на замислените терористични актове до местопрестъпленията“, твърди Калин Янакиев.

Историкът Людмил Спасов е на мнение, че в Москва са знаели за подготвяния атентат в „Света Неделя“, но той идва в момент, когато СССР търси дипломатическо признание от Европа и Америка. Това, естествено, става много по-трудно, когато вестниците в цял свят излизат със заглавия за болшевишката следа в най-кървавия за всички времена политически атентат.

Russland Plakat Oktoberrevolution Lenin

"Злокачествено и всеобхватно влияние"

Историкът Михаил Груев говори за цялостното влияние върху България на случилото се в Русия през 1917. „В българската история няма по-осезаемо външно събитие от болшевишкия преврат в Русия. Събитие с толкова силно и трайно влияние върху вътрешното развитие на България. Това влияние е не само злокачествено, но и всеобхватно“, твърди Груев. Според него налагането на съветския модел на партията-държава в страните, окупирани от Червената армия в края на Втората световна война, в общи линии е унифицирано. Но за разлика от другите източноевропейски компартии, в които по-късно се формират национални крила, БКП остава до самия си край просъветско формирование. В историята на световния комунизъм няма друг феномен като проведените през 1963 и 1973 пленуми на ЦК на БКП с решения за постепенно присъединяване на България към СССР, казва още Груев. „Това, което все пак трябва да ни радва, е, че влиянието върху България на болшевишкия преврат, на СССР и на неговия правоприемник - днешната Русия на Путин, става все по-косвено и избледняващо във времето“, заключава Михаил Груев.

http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B5%D...