You are here

Как България не стана руска губерния

Обединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е едно от най-значимите събития в българската история - заради самото Съединение, но и поради обстоятелството, че става дума за един изцяло български акт.

 

„Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи. Това, което се премълчава и до днес от много български историци, е, че Съединението не само премахва една от несправедливостите на Берлинския договор, но и слага край на застрашителната руска хегемония в току-що възкръсналата след петвековно османско владичество българска държава“, казва професор Пламен Цветков. Той пояснява, че до Съединението военният министър на създаденото през 1878 г. Княжество България задължително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил подчинен не на княза на българите, а на руския Имперски генерален щаб. Новосформираната българска армия е била командвана от руски офицери и в нея задължително се е говорило на руски. Именно армията се оказва машата в ръцете на руския император Александър Трети при опита му да спре устрема на българите от двете страни на Стара планина.

Гневът на Александър Трети

Научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е предизвикан от опасността да пропаднат две дълго обмисляни идеи за налагане на руската хегемония на Балканите. „Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната мечта на Руската империя и всякакви приказки за благородните помисли на имперското правителство спрямо българите при обявяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и значително по-силна българска държава, която може да се окаже трудно преодолимо препятствие пред замислената експанзия на юг, никак не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите. България е трябвало да се превърне в обикновена руска губерния. Съединението поставя кръст на всички тези планове“, пояснява професор Цветков.

Porträt von Alexander I. Fürst von Bulgarien

Александър Батенберг (1857 - 1893)

Твърдоглавието на българите вбесява руската дипломация, поради което тя прибягва до една подлост, която по особено красноречив начин разкрива замислите на императорското обкръжение. В специална декларация Русия обявява, че няма да предприеме каквито и да било действия срещу държава, която се почувства ощетена от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Тази индулгенция важи дори в случай, че „потърпевшите“ решат да прибягнат до военни действия. Пределно ясно е, че адресатът на поканата за "присвояване" на български земи е преди всичко Високата порта. „Но султан Абдул Хамид Втори решава да не тръгва срещу България. Султанът е добре осведомен за мераците на опасния си северен съсед и решава, че ощетена от Съединението е единствено руската страна", казва проф. Цветков.

Със съкращения от http://www.dw.com/bg