Как конституцията на Путин ще промени Русия

Свободна Европа

Матю Лаксмур

Повече от 77 % от руснаците подкрепят исканите от президента Владимир Путин конституционни реформи, включително възможността той да остане на власт до 2036 г., сочат публикувани частични резултати от приключилия в Русия референдум, предаде Би Би Си.

Това не са окончателните резултати, тъй като досега са преброени около 87 % от бюлетините, но критиците на руския президент в страната не очакват никакви изненади във вота, който беше определен като театър.

Основният опозиционен глас в страната Алексей Навални нарече резултатите от референдума „голяма лъжа“ и заяви, че те не отразяват истинското мнение на хората в страната.

Задържането на власт като водещ мотив

Всеобщото допитване в последните дни е първото подобно в Русия от 1993 г. насам, когато беше приета конституцията по времето на предшественика на Путин – Борис Елцин.

В предпоследния ден от гласуването, продължило цяла седмица, руският президент, който търси опция за оставане на поста си още два мандата, се появи по руските телевизии с директен призив към гражданите.

„Гласуваме не само за конституционни промени. Гласуваме за вида на държавата, в която искаме да живеем“, каза той на фона на новопостроения паметник в чест на загиналите през Втората световна война руски войници.

В триминутна си реч Путин на два пъти подчерта, че предлаганите промени ще бъдат валидни само ако мнозинството от гласуващите ги подкрепят. Той не засегна едно от предложените изменения, което би му позволило да остане в Кремъл до 2036 г.

Речта на 30 юни беше първата от многото появи на Путин пред телевизионните камери, която беше посветена изцяло на конституционните промени. Това беше и последният му шанс да увеличи избирателната активност.

Критиците определят гласуването като опит за изземване на власт. Вотът беше бойкотиран от голяма част от опозицията. Самите промени пък бяха определени от експертите като противоречиви.

„Задържането на властта, за разлика от каквото и да е историческо наследство, изглежда е водещият мотив“, каза пред Свободна Европа експертът по руско законодателство Уилиям Померанц, който е зам. директор на Института Кенан в центъра Уилсън.

В прокарването на собствената си версия на конституцията Путин следва много дълга традиция.

В рамките на 20 в. Русия и СССР преминават през използването на 7 конституции. Основният закон е променян от съветските лидери Владимир Ленин, Йосиф Сталин и Леонид Брежнев, а по-късно от първия руски президент Борис Елцин.

„Създаването на нова конституция ще го превърне в нещо като баща на нацията“, каза работещата в Москва политическа анализаторка Екатерина Шулман, която припомня, че до 2018 г. Путин с гордост изтъква, че никога не е променял основния закон.

Идеите, прозиращи в проекта на Путин, представляват консервативен стълб от първата постсоциалистическа конституция на Русия от 1993 г.

От началото на третия си президентски мандат през 2012 г., Путин се представя като твърд защитник на това, което той нарича „традиционни ценности“ на Русия. Сред тях са противопоставянето на гей браковете, покровителстване на руското православие, отричането на западния либерализъм, както като политически модел, така и като модел за обществото.

Запазването на несигурността

Всички тези идеи са отразени в пакета, включващ повече от 200 промени. Сред тях са изключването на възможността за легализирането на еднополови бракове, както и текстове задължаващи Русия да се противопоставя на всички опити за „фалшифициране“ на историята ѝ. Те също така превръщат вярата в Бог в основна ценност, завещана на днешните руснаци от техните предшественици, а също и издигат етническото руско мнозинство, определяйки руския език като „езикът на етноса, който формира държавата“. Преди години пък Путин настояваше над определението за страната като мултикултурна с множество езици.

„Множество идеи, които изглеждаха маргинални и дори екстремистки в края на 90-те и началото на новия век са сега официално съвсем водещи“, обяснява Шулман.

Освен затвърждаване на консервативните ценности, промените дават възможност на Путин да държи хората в неведение относно политическите му планове, докато в същото време му дават пряк път към увеличаване на властта, който беше блокиран от досегашната конституция. Той не само ще получи шанс да остане президент за още два мандата, но и значително да ореже правомощията на наследника си. Това ще направи самия Путин имунизиран от преследване в момента, в който реши да се оттегли.

„Идеята не е да се създаде сигурност, а да се запази несигурността“, твърди Шулман.

Какви са другите промени, които ще настъпят

Промените предвиждат част от правомощията на президента да бъдат прехвърлени на институции като Държавния съвет, който пък ще задава посоката на вътрешната, външната, икономическата и социалната политика на страната.

Кандидатите за президентският пост пък ще трябва да са живели в Русия през последните 25 години, което прави възможността за противник на системата да се кандитатира много малка.

Държавният глава ще получи възможността официално да назначава както директорите на всички разузнавателни и правоохранителни агенции, така и да уволнява съдии от конституционни и върховните съдилища. Това на практика означава пълен контрол, както над изпълнителната, така и над съдебната власт.

Важен елемент са предвижданите промени, които ще дадат предимство на вътрешното право на страната над международното право.

Сред предложените промени е и увеличаването на правомощията на долната камара на руската Дума, предоставяйки ѝ повече възможности като това да назначава членове на кабинета и дори министър-председателя. В момента тази власт принадлежи на държавния глава.

В отговор на растящото публично недоволство сред предложенията попадна и увеличаването на разходите в социалната сфера с цел да се противодейства тенденцията за намаляване на населението, което той определи като „пряка заплаха“ за бъдещето на страната. Такова е предложението минималната заплата в страната да не може да бъде по-малка от прага на бедността.

Как се нареди пъзелът

Процесът беше започнат от годишното обръщение на Путин на 15 февруари. На 10 март, докато парламентът гласуваше кои поправки да бъдат допуснати до референдума, народният представител и първа жена в космоса Валентина Терешкова, предложи т.нар. „зануляване“ на мандатите на Путин, който всъщност са вече четири. По този начин той ще получи възможност за бленуваните 2 нови мандата.

Обръщението на Путин, в което той предложи конституционните промени беше излъчено на стотици екрани, включително и тези, монтирани на търговски центровеОбръщението на Путин, в което той предложи конституционните промени беше излъчено на стотици екрани, включително и тези, монтирани на търговски центрове

На свой ред Конституционния съд бързо обяви предложенията за допустими и така не остави място за дебат относно тяхната законност.

Появиха се подозрения и че самият вот е просто формалност, тъй като поне две седмици преди гласуването в московските книжарници се появиха копия на конституцията с включените поправки.

От началото на гласуването на 25 юни пък в социалните мрежи се напълниха с изображения и видеа от хаоса в избирателните секции. Такива пък бяха отворени на пейки в парка, футболни игрища, както и в тенти на открито.

Неясният изход от събитията

Липсата на ясни правила, докато на Кремъл се позволява да контролира процеса, а вероятно и резултата, може впоследствие да доведе до трудности за Путин да представи гласуването като изразяването на свободната воля на хората.

Одобрението на Путин стабилно върви надолу, след като спечели четвъртия си мандат през 2018 г. Това се случи основно заради непопулярната пенсионна реформа и намаляването на нивата на заплатите.

Той не успя дори да спечели позиции заради пандемията от COVID-19. Вместо това обществото насочи одобрението си към регионалните лидери, които президентът натовари със задачата да се справят със ситуацията. Путин бе остро критикуван заради посланията, че страната му ще избегне заразата, след което се оттегли в резиденцията си край Москва и за дълги периоди отсъстваше от публичния живот.

Това според Шулман може да превърне победата на Путин в пирова и да доведе до още по-голям срив в доверието към него.

До 28 юни избирателната активност, която бе регистрирана от Централната избирателна комисия бе 37.2 %.

В Тел Авив руска гражданка съобщи, че е успяла да гласува цели три пъти, а в същото време мъж в Москва научи, че той и цялото му семейство са гласували на референдума, въпреки, че никой от тях не го е сторил.

„Хората мислят, че де факто всичко е приключило, всичко е било решено предварително. Това е един от най-ефективните средства на управлението – да накараш хората да вярват, че не могат да променят нищо“, казва Шулман.