You are here

Как не се ловят престъпници, или защо не им вярваме

© Николай Дойчинов

Петя Владимирова, Дневник

 

Вътрешният министър Валентин Радев и главният прокурор Сотир Цацаров

 

„Добро утро, от стрелеца няма и следа.“
„Добър вечер, все още не е открит стрелецът…“

Така започват новините във вторник сутринта. Така продължават вечерните емисии. В тях чуваме и вътрешния министър Валентин Радев, който обяснява...“това е човек, убит показно в центъра на София и това ни притеснява“.

Ще прескоча притесненията на МВР без коментар. В сряда сутрин новинарите продължават „Все още не е установена самоличността на стрелеца…“ Вечерта вече се споменава за „гореща следа“ и че според очевидци убиецът бил около 30-35 годишен, с качулка и медицинска маска…

Убийството на бизнесмена Петър Христов тепърва ще се припознава като нов незаличим знак за мафиотизираната държава, който ще затрупа и въпросите около предходното убийство в Нови Искър.

Самият показен разстрел постепенно ще изчезне от новинарските емисии така както стана със стрелбата по данъчен шеф в центъра на София в края на декември миналата година. Само една от причините ще бъде, че няма възможност за зрелищно следене с камери къде и как се издирва този, който в началото на работната седмица „на метри от правителственото трасе“ (както съобщаваха телевизиите) изстреля поне 5 куршума срещу Христов.

Властите предпочитат, ако може да не се говори много-много за убийството на близкия до ГЕРБ бизнесмен, главният прокурор не се появи на мястото на местопрестъплението (за разлика от Нови Искър), а премиерът Борисов запазва нетипично мълчание вече дни наред. Не е ясно дали в дома му действа оперативен щаб за разследване, за какъвто обича да съобщава, след някоя по-успешна акция на тези, които трябва да ни пазят.

И ако за случая с Христов всичко е все още само в полето на хипотезите – между бизнес, съдействие на полицията за разкриване на криминален случай и личен живот, то въпросите и проблемите, които показа убийството в Нови Искър и разследването му не могат да бъдат изоставени. Защото същите са органите, които трябва да разкриват и новото, и всяко следващо престъпление. Същата е и властта, която ще се мъчи да овладее срива на собствения си образ, за да не стане този срив фатален.

Защо се занимавам със „случаят е приключен“

В първите пет дни, след като на 2 януари МВР съобщи за убийството на шест души в Нови Искър, разследващите поднесоха толкова объркващи здравия разум действия и изявления, че поставиха под въпрос дали въобще са наясно какво правят. И дали работят, за да разкрият престъплението, или първо да задоволят телевизиите със своя образ и глас. А зам.-главният прокурор и пресен шеф на Националната следствена служба Борислав Сарафов обобщи работата на органите по случая като перфектна още преди да е открит заподозрения в убийството.

На петия ден дойде вестта, че заподозреният вероятно се е самоубил. Според официалните съобщения той е бил открит в полусрутена вила на 500 метра от онази, която беше показана по телевизията като негово добре обзаведено скривалище. Самозастрелял се (и то със заглушител – така и не се разбра най-напред дали някой отговорен фактор е казал това или е от бързо и устойчиво разпространилите се медийни интерпретации, но по-късно Сарафов го потвърди).

И когато на следващия (шести) ден репортер на „Дневник“ зададе уточняващи въпроси на главния секретар Младен Маринов, той първо реагира с „този случай го приключихме“.

И въпреки, че отговорните лица рядко се стряскат, че хората не им вярват (а как да им вярват, като слушат какво говорят), след като във форуми и социалните мрежи се появиха много въпроси и дори съмнения – „самоубил се“ или „самоубит“ и как точно е издирван, на осмия ден беше свикана нарочна пресконференция с цел „да сложи край на всички спекулации“.

И след нея останаха висящи важни въпроси, част от които за начина на разследването – например.

– Като са знаели от МВР за местонахождението му около село Луково, защо съобщиха публично че го издирват там, вместо да отидат да го заловят. За начина на претърсване на района няма да коментирам, ако е вярно показаното в репортаж на БНТ, че полицаите отбелязвали с кръстче с тебешир къщите, които вече са проверили…

– Установено ли е най-после чия е вилата, в която се е настанил и живял Ангелов. Какъв е този уж изоставен имот с добро обзавеждане и картини по стените?

– За ДНК експертизата, материала за нея и скоростта, с която беше направена няма да продължавам да питам…Едно от обясненията беше, че цялото МВР е работило по-случая, затова толкова бързо…Дали сега така работят и за разкриването на убийството на Христов ?!

Ще оставя и въпроса – потърси ли г-н Сотир Цацаров отговорност от онези, които го заблудиха, че жертвите са убити с по един изстрел. Питането не е пикантерийно издевателство над един главен прокурор за това, че е могъл въобще да допусне за възможно с по един изстрел от малокалибрено оръжие да бъдат убити пет души, сякаш са чакали строени за разстрел. Този въпрос е симптом и илюстрация за начина, по който се работи за разкриване на престъпленията. Нали се предполага, че главният прокурор го информират специалисти.

Обясненията, че първоначално е подадена заблуждаваща информация, за да помогне на разследването, също изумяват – защото за това има други начини и канали…Как да вярваш в бъдеще на главния прокурор – с това което обяснява той заблуждава престъпниците или него са го заблудили с информацията….

Изоставям фарсовите обяснения за митарствата на издирвания Росен Ангелов през осемте години, през които бил издирван, за да бъде заведен в затвора по влязла в сила присъда, но останал неоткрит. Оставям настрана и зловещо-символния за днешна България факт, че, търсейки убиеца, в Искъра се натъкнаха на изчезнал преди месец възрастен човек, обявен за издирване, но останал ненамерен…

Некомпетентност и безотговорност, прикрити зад приповдигнато говорене на шефовете пред камерите

– това е най-краткото описание на начина, по който протича не само това разследване.

Затова и още не са открити разбивачите на банкоматите, които впрочем успяха да избягат, докато бяха преследвани от близо 200 полицаи. Затова и при всяко шумно обсъждано от телевизиите престъпление се внушава подличко от самото начало на разследването за нечия евентуална вина или съпричастност – така беше и с арестуването на майката на убитата 7-годишна Дамла в Момчилград.

Подобно внушение видяхме и сега, с обявената за издирване Кети Кюхова, докато тя вече е била мъртва. Или с описанията на съмнителни бизнесдела на мъжа й, внушаващи негативна представа за жертвата, в случай че не бъде открит извършителят.

Ако бяхме държава с компетентна и можеща полиция и с прокуратура отговорна за спазването на закона, можехме да приемем, че цялата тази абсурдна с логическите си противоречия реалност е нарочно представена такава с цел да заблуди престъпниците – тактиката оперативна комбинация. Такава искат да я изкарат полицейските началници и, разбира се, зам.-главен прокурор Борислав Сарафов.

Защо се фиксирам в г-н Сарафов?

Защото като зам.-главен прокурор доказано е обслужвал конюнктурата в системата за сигурност и съдебната власт

Конкретно: След първата оставка на кабинета Борисов през 2013 г. Прокуратурата заведе две дела срещу бившия тогава премиер Бойко Борисов, а през 2014 г. в навечерието на изборите и при очертаващата се нова негова победа, прокуратурата започна да прекратява делата.

Именно Сарафов като зам.-главен прокурор през 2013г. убеждаваше медиите какво чудовищно престъпление е извършено някога от полицейските части под командването на Борисов при обстрелването на Тодор Димов – Чакъра край Харманли. И пак Сарафов след година убеждаваше как не било извършено престъпление. Без притеснение, без неудобство. Както се прояви по-рано и по скандала „Костинброд“ впрочем.

Тъй че политическата целесъобразност, освен непрофесионализма на службите и полицията, е базовото основание хората да не вярват на органите за ред и сигурност и на техния надзирател прокуратурата – не само докато разследват, а вече виждаме и след като разкрият престъпление.