Как новите медии ни правят глупави и ядосани

Преди 10-15 години бързата информация беше телевзията. И толкова. Останалата част от журналистическата гилдия имаше възможността и свободата да рови по-дълбоко в казусите, да разглежда събитията в перспектива и да прави информирани анализи

Webcafe, по QZ 

Точно както климатичните промени ни носят суша и наводнения, начинът, по който новините биват консумирани в социалните мрежи, ще доведе до по-голяма нестабилност и инциденти и успоредно с това - нанася щети на демокрацията. Медийният свят се променя с бързи темпове, с бързи темпове се променя и начинът, по който аудиторията достига до информация. 

Ако преди времето, в което една новина преминава през пълен цикъл в обществото, е било по-голямо, то днес мразим и харесваме хора и събития от новините с многократно по-висока скорост и интензивност.

Преди 10-15 години бързата информация беше телевзията. И толкова. Останалата част от журналистическата гилдия имаше възможността и свободата да рови по-дълбоко в казусите, да разглежда събитията в перспектива и да прави информирани анализи.

Тогава медиите можеха да си позволят голяма аудитория и на хартия, и онлайн. Дори и новодошлите дигитални медии като Salon (1995), Slate (1996) и по-късно - Politico (2007) практикуваха относително класическа журналистика, която се разгръща в по-дълъг цикъл. 

Разследването все още значеше нещо - независимо дали засяга теми от обществен интерес, подхранва дебат или държи властите отговорни. Не беше необичайно новинарска компания да харчи 50 000 до 150 000 долара, за да финансира авторски журналистически материали, които изискват репортера да бъде навън, да общува с източници, да върши работата си по традиционния начин.

Днес обаче историята е различна. Комбинацията от мобилен достъп и социално цунами променя навиците на читателите. Новинарският цикъл е по-бърз, по-сгъстен, с по-високи амплитути. Днес обичаме и мразим с по-бързи темпове от когато и да било преди и с по-голяма сила. Медийното време е сгъстено, дължините на вълните от интерес са по-кратки, с по-големи амплитуди.

Медиите, които някога си даваха време, за да си свършат работата, изведнъж трябваше да се справят с изцяло нова порода конкуренти. Многобройни нови медии - по-леки, по-гъвкави и с по-добро финансиране, наложиха изцяло нов критерий на работа - колкото повече кликове, толкова по-добре. 

Това доведе до редица странични ефекти, сред които създаването на огромно количество плитки, повърхностни текстчета. Днес новините се създават, за да бъдат погълнати набързо, а не прочетени.

Два фактора направиха нещата дори по-лоши. Първото беше реакцията на традиционните медии, твърде бавни в това да оценят ситуацията. Те се провалиха по множество начини - не инвестираха достатъчно, нито достатъчно бързо във важни технологии, не се вслушаха в гласа на по-младите си читатели и не можаха да предложат нови продукти. 

Те бяха неспособни да смъкнат цената си, за да успеят да се преборят с конкурентите си, които имаха предимството да започнат на чисто.

Те се провалиха в това да реформират културата си на работа.

Оказа се, че никакви драстични мерки не могат да предотвратят фундаменталната промяна в потреблението на новини. Печатните медии са заплашени от жестоки загуби, защото рекламодателите постепенно се настроиха към новата среда и времето, което читателите прекарват онлайн.

Новите дигитални играчи влязоха в картинката с капитал и нови възможности, а традиционните медии изостанаха и започнаха да ги следват по петите. Икономически неспособни да съхранят интегритета на основните си активи - онези, на които се гради разликата между общия поток от новини и истински значимите, те загубиха способността си да крепят основния елемент на диверсификация: качеството на текстовете.

През последните десет години в редакциите в САЩ загубиха около 40% от работната си сила. Последваха три фактора на конвергенцията: увеличаваща се пропаст между аудиториите на традиционните медии и новите играчи; изместване на новинарския формат в посока кратки, ориентирани към кликовете новини, подхранвани от социалните медии. Възходът на мобилните устрийства допълнително ускори процеса на смяна на формата.

В крайна сметка традиционните медии загубиха и по двете линии - те нямаха ресурс да предоставят ефективна проверка на информацията и балансирани текстове, като загубиха и битката за аудиторията.

Истини и лъжи за видеото

Днес се говори усилено за доминацията на видеото. Тук можем да си позволим зрънце скептицизъм. Като за начало, обещанията за по-голямо потребление на видеоматериали идват от агенти със силен икономически интерес като Facebook, Verizon, Periscope и YouTube. Всеки от тези играчи има интерес да надува цифрите от предполагаемия успех на видеото, защото това е свързано със собствените им печалби.

Освен това има два вида видеа - такива, създадени за употреба в социални мрежи (като NowThis, което има два милиарда гледания на месец във Facebook) и AJ+ (4 милиарда) и по-дълги формати, които могат да бъдат гледани в YouTube и в традиционни медии. 

Не можем напълно да се доверим на цифрите, защото Facebook пуска видеа на потребителите си автоматично, без те да са го пожелали. Освен това повечето видеа са крадени от други мрежи и сайтове, което означава, че не са собствено съдържание.

Смъртта на текста е силно преувеличена

Оказва се, че и смъртта на текста е силно преувеличена. Според данни от доклад за дигиталните медии, подчертава интересна гледна точка.

Повечето читатели (78%) в 26 държави казват, че четат новините като текст и гледат видеа само ако изглежда наистина интересно. Само един на всеки 20 предпочита да гледа, вместо да чете онлайн. Основната причина, която изтъкват читателите за предпочитанията си, е, че четенето е по-бързо и удобно. 

Около една пета твърдят, че видеата често не носят нова информация извън онова, което вече е написано в текста. От отговорите става ясно, че възходът на видеото би бил захранван основно от социалните медии и би засягал най-вече кратки формати - малко над 30 секунди.

Губещи в битката за рекламодатели

Оказва се, че в резултат на всичко това медиите, които предоставят качествена информация, губят надпреварата за рекламодатели. Скорошен анализ на печалбите показва, че известни медии като New York Times и Guardian съобщават за спад в приходите по отношение на дигитаклната реклама, докато в същото време в светове мащаб се очаква ръст от 12% в онлайн рекламата. 

Мегакомпании като Facebook и Google заграбват 85 цента от всеки долар, похарчен за дигитална реклама в САЩ. Това означава, че двете компании печелят в пъти повече от реклами, отколкото дори най-престижните медии.

Интернет гигантите имат страхотна финансова сила да правят каквото трябва за маркетинга и придвижването им все по-надълбоко в сегмента на общата информация.

Всички тези промени означават, че с изключение на по-възрастния, образован и задоволен сегмент от обществото, широката общественост ще бъде заливана от бързи и плитки новини, изстрелвани през социалните мрежи. Затова и ситуации като изненадващия вот за Брекзит и възхода на Доналд Тръмп ще стават все по-чести.

http://kafene.net/