You are here

Как ще ги запомни историята

За тия, които са загубили вярата си, да кажем нещо успокоително. Ще минат години и всички комунисти ще са измрели. Ще останат само децата им, научили, колкото ги бива, да пазят накраденото национално богатство и да го увеличават по капиталистически. Колкото ги бива и колкото са ги научили бащите им. Паметникът на Съветската армия пак ще си е там, но няма да има кой да го мие, а паметникът на Тодор Живков ще бъде гътнат и нарезан за вторични суровини от предприемчиви цигани. В парламента ще бъдат избирани само културни технократи без връзка с далечното минало на ДС, с европейски опит и владеещи поне по два други езика. Дружбата между турци, помаци и българи ще е укрепнала – Догана и неговите биячи ще са забравени отдавна и мюсюлманите ще  гласуват свободно, за който си искат. Полковник Сидеров на преклонна възраст (злобари като него живеят дълго) ще пише дименциалните си спомени, където ще бърка ДС със Се-ДС.

Бентлито на госпожа Масларова, заедно с нейните бижута, ще бъдат изложени в музея на осъществените комунистически мечти. Там ще бъде поставен и макет на построената от Гоце Първанов АЕЦ „Белене“, който отдавна ще е прибрал комисионите си и е наредил синчетата си в мансардите.

Ще остане историята, голата история, такава каквато са я видяли тия, които са гледали. Един от тях е писателят Георги Марков, който вижда Тодор Живков така:

„Той нито веднъж, нито за момент не си е правел илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...

Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители.“

На Марков не му се размина, но му е било много по-лесно да говори  от Лондон  за Тодор Живков и Съветския съюз. На Любомир Канов обаче,който също е говорел, каквото е мислел, му лепват присъда с едно удивително обяснение, взето от книгата му «Между двете хемисфери», което ще цитирам като илюстрация на горния цитат:

„Съвкупната преценка на доказателствата налага извода, че подсъдимият е направил инкриминираните в  п.3 на обвинителния акт изявления, които по своето съдържание и тенденциозност са клеветнически спрямо държавния и обществен строй в СССР и провежданата от Съветския съюз политика.

СССР е основният фактор и стожер на мира в целия свят. Нему принадлежи идеята и организаторската дейност за провеждане на съвещанието в Хелзинки, за водените преговори за разоръжаване, на които представя и защитава най-конструктивните предложения. Съветският съюз със своята миролюбива политика е знаме на прогресивните сили в целия свят. Да се характеризира политиката на СССР във връзка със съвещанието в Хелзинки като блъф е най-груба клевета, взета от арсенала на най-реакционните сили в съвременния свят. Да се твърди, че СССР не бил подпомагал с реални действия усилията за прекратяване на войната във Виетнам наред със САЩ и Китай, за да използва тази война за изпробване на своите оръжия, е също клквета срещу миролюбивата политика на СССР, която противоречи на историческата истина.

Възхваляването на дейността на така наречените дисиденти в СССР и техния знаменосец академик Сахаров, които клеветят своята социалистическа родина и наливат вода в мелницата на най-мракобесните сили – врагове на СССР и социализма, в момент на най-остра идеологическа борба, когато политическото настроение оказва свое влияние в упоритото класово стълкновение, на практика представлява създаване на затруднения за властта в СССР, насаждане на недоверие в неговата политика и миротворческа дейност.

Изказванията на подсъдимия пред негови близки и приятели, насочени срещу строя и политиката на СССР, накърняват най-съкровените чувства на нашия народ, за когото българо-съветската дружба, вярата в политиката на СССР като основен фактор на световния мир и прогрес, са свети. С тази си дейност подсъдимият от субективна и обективна страна е осъществил престъпния състав на чл.113 във връзка с член 108 НК. За това престъпление съдът определя на подсъдимия наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като взе предвид от една страна високата обществена опасност на престъпната дейност, насочена срещу водещата страна на социализма, наш освободител и основен фактор на нашето съществуване като свободна страна, нейното развитие и успехи, продължавания характер на тази дейност.“

Цялата тая мъка на Тодор Живковия съд да изкъка съдебен апотеоз на Съветския съюз може да бъде сумирана красноречиво с едно изречение на Румен Петков: „Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е..т  майката!“

Както виждате,  комунистите прекарваха един след  друг България като курва на караманьол заедно с руснаците, и то  пред всички да гледат. Те и сега твърдят,че „нашият народ е кротък и такива работи като при арабите тук не стават“. Може и да са прави – всичко, което Желю Желев можа да каже пред огромната тълпа, очакваща вожда да я поведе, беше: „А сега, разотивайте се по домовете си!“

 И те се разотидоха.

Николай ФЛОРОВ

svobodata.com