Как ще я децентрализираме, като не я пускаме...

Как ще я децентрализираме, като не я пускаме...България ще прави административна реформа. Средствата обаче са нетрадиционни и предразполагат към някои сравнения с чужди страни и практики.

Коментар на Бистра Узунова:

След като се справи с организираната престъпност, икономическата криза, безработицата, ромските проблеми, цените на лекарствата и бензина, бездомните кучета, общото обедняване и всеобщото полудяване от системата на здравеопазването, правителството на Бойко Борисов се зае - в познатия си вече, неподражаем стил - и с администрацията.

Пръскаш десетина агенции по градове и села и ето ти административна реформа! Децентрализация по германски тертип щяло да има! Който го твърди, явно не е поглеждал по-далеч от Лозенската река. Един от сочените примери е Белгия: с нея може и да има база за сравнение, като се има предвид, че Белгия едно време беше централизирана държава, а сега е федерална, но с ясна тенденция към разпадане. Последното отдавна се забелязва и в България. Дотук обаче свършват приликите.

Сравнението с Германия

Разликите, особено с Германия, са доста. Например, германската администрация не е разположена на различни места, за да се избегнат „задръстванията“ по улиците, или пък да се намалява безработицата в провинцията, каквито са българските намерения. Срещу безработицата германците действат с по-традиционни средства: опитват се да създават работни места в производството - не е така ефектно като българския метод, но е по-ефективно.

Освен това: държавното устройство на двете държави е съвсем различно. Федералните структури в Германия имат дълги исторически традиции, докато в България подобно нещо няма. В Германия те са допълнително затвърдени след Втората световна война по политически причини.

Тогава Великите сили - и най-вече западните държави - полагат целенасочени усилия за отслабване на централната власт, за да не се повтаря тоталитарният ужас от т. нар. Трети Райх. Особено във френската окупационна зона в Германия много радикално е прокарана идеята за децентрализация на властта и администрацията.

Подобно разделение на правомощията има своите предимства, но и недостатъци: всяка германска провинция сама определя образователната си политика, учебните програми и съдържания. Стига се дотам, че когато е ходило на училище в една провинция, детето може да се окаже почти „чужденец“ след преместване в друга.

Проблеми се забелязват и в борбата срещу организираната престъпност и тероризма, където 16 провинциални криминални служби не винаги успяват да постигнат максимално ефективно сътрудничество помежду си. Това пролича след серията ксенофобски убийства, разкрита наскоро.

Ото Шили, бивш министър на вътрешните работи на Германия, навремето се бореше за по-голяма концентрация на правомощия в централните структури, но успехът му беше само частичен. А днешният министър на отбраната иска да събере в Берлин различните подразделения на ведомството си, защото постоянното препращане на преписки и усложнената координация на взаимодействие разхищава време и пари - обаче политическото лоби на старата столица Бон, където е централата на Министерството, е доста силно.

Екстравагантният български „принос“

В България държавното устройство не е федерално, затова и концентрацията на административните структури е логична. Всъщност, за малка държава като българската, в която всички и без друго се опитват да живеят в София, това далеч не е толкова лошо. Дори е удобно. „Ходенето по мъките“ поне е събрано на относително компактно място. Проблемът е другаде: България няма нужда от децентрализация на администрацията, а от децентрализация на властта.

Това обаче означава нещо съвсем различно от местенето на агенции из провинцията. Всъщност става дума за това централната власт да отстъпи на общините значително повече реални правомощия, например да определят местните данъци и да ги задържат, вместо да се молят за субсидии, да формират собствена образователната политика и пр.

Интересът на всички досегашни правителства в България към подобен отказ от власт не е прекомерен. Вместо него сега се симулира активност. Освен че е неясно на какъв принцип ще се местят агенциите из страната, това местене няма да породи никакъв икономически ефект. Тъкмо обратното: да харчиш милиони за безсмислени реорганизации, тъкмо когато икономиката бере душа, е направо престъпно.

Вместо това би трябвало да се преразпределят правомощията между „центъра“ и „периферията“, да се накара администрацията да работи по-ефективно, включително и чрез съкращения на раздутите й щатове, най-сетне да се въведе прословутото „електронно правителство“, за да намалеят бумащината и бюрокрацията. Търсенето на някакъв екстравагантен български „принос“ към решението на тези проблеми е безсмислено харчене на време, пари и нерви.

Дойче Веле