You are here

Катран и сълзи в кацата с евромеда

 

До пълното използване на фондовете от ЕС остават "само" десетина милиарда лева. България може да се окаже в ролята на Тантал

На 13 март Илиана Цанова се закле като вицепремиер в служебното правителство с важен ресор - еврофондовете. Ако някой се чуди какво му е толкова важното на ресора, краткият отговор е, че в момента Цанова носи на нежните си рамене отговорност за много милиарди левове.

На 22 март тя се изказа като категоричен оптимист: "Няма опасност да загубим европейски пари". Рисковете били преодолени както с бързото назначаване на правителство, така и поради факта, че по въпроса работят много мотивирани хора". Но седмица по-късно вицепремиерката скри някъде розовите очила и призна, че рискове има и че България може да изпусне безвъзвратно стотици милиони.

Каква е картината? Защо така внезапно се разтревожи наследничката на Томислав Дончев, който до последно уверяваше, че с парите от ЕС всичко е наред? Нали и от Брюксел ни хвалели, че сме подобрили темпото? Самата Цанова изтъкна, че в ЕС само 4 държави нямат спрени пари и нашата е една от тях - редом с Швеция, Финландия и Дания. Това би трябвало да означава, че България е образцов ползвател на фондовете - щом е до трите скандинавски отличнички. За жалост не е така. Първата причина е, че още в първите си години като член на ЕС България успя да разсипе катран в кацата с евромеда. При Станишевото правителство Брюксел затвори кранчето по някои програми заради грозни корупционни схеми. Символи на онзи период ще си останат източването на предприсъединителната програма САПАРД от групата на Марио Николов и "братските" обществени поръчки на пътния фонд.

След като първите години на България в ЕС минаха под знака на скандали и провали, при Бойко-Борисовото управление "усвояването" потръгна. Дори вече водим разговори от следващо поколение - как да превърнем усвояването от обикновено харчене в оползотворяване. Но в България все така го няма ефектът на "просмукването - буквално всеки гражданин и селянин, всяка малка фирма и всеки занаятчия да усети по бита и джоба си ползата от еврофондовете. Много хора остават убедени, че траншовете от ЕС пълнят главно сметките на олигарси, местни феодали, на продажни политици, угодливи чиновници и техните роднинско-приятелски кръгове. И не е чудно. Замърсените от корупционни лекета обществени поръчки си остават гигантски проблем. Професионализмът и почтеността на чиновниците, заети с еврофондовете, също остават под съмнение. А нашенските особености на европроцедурите, дребнавото престараване и побългаряването на европравилата - по-педантични и по-усукани дори от прословутите брюкселски директиви и регламенти, все така обезсърчават голям процент "потенциални бенефициенти" и ги държат далеч от финансовите облаги на еврочленството. В резултат България, която има достъп до еврофондовете от 2007 г., до момента е изконсумирала едва 37% от "меда".

Равносметката е, че страната подобрява темпото, но това не е достатъчно. Защото европейският рог на изобилието се отваря и ползва по ясни правила и се затваря безвъзвратно с изтичането на определени срокове.

Сметки без кръчмар

България разполага с над 9.35 млрд. евро по всички видове фондове в рамките на бюджета на ЕС за периода 2007-2013 г. Това прави повече от 18 млрд. лева. Сумата включва Кохезионния и двата структурни фонда - социален и за регионално развитие. България черпи от тях, изпълнявайки познатите ни 7 оперативни програми - Транспорт, Околна среда, Човешки ресурси и т.н. Това са над 6.67 млрд. евро, към които трябва да добавим още две програми - за развитие на селските райони и "Рибарство и аквакултури" с общо 2.68 млрд. евро.

Според правилата на ЕС България допълва това щедро финансиране със скромен собствен принос - той е малко под 2 млрд. евро за 7-годишния бюджетен период. Така по линия на еврофондовете българските институции, обществени организации, градове и села, заводи и земеделци, предприемачи и граждани би трябвало да изпълнят успешно различни проекти за 11.352 млрд. евро. Само че от 2007 г. до 1 март 2013 г. България е получила от Брюксел едва 3.512 млрд. евро - това са траншовете за всички приключени и надлежно отчетени пред ЕК проекти по деветте програми. А остават още цели 5.8 милиарда евро. Това са повече от 11.4 милиарда лева, които трябва да бъдат използвани в оставащите по-малко от 3 години. Най-лошото е, че за немалка част от сумите сроковете вече изтичат.

Сегашният програмен период е към края си. От 2014 г. ЕС започва да изпълнява новия си седемгодишен бюджет, но всяка държава членка има 2 години за приключване на дейности и отчитане на разходи по стария план. Така краят на 2015 г. е срокът, в който най-късно започнатите проекти могат да бъдат изпълнени и Брюксел да преведе парите за тях. Това е правилото "N+2", според което определените за дадена година средства по всяка европрограма трябва да се усвояват в рамките на двете следващи години - иначе си остават в европейския бюджет. Точно тук е "заровено кучето". България вече започна да губи европари. Заради правилото за автоматично зачеркване на неусвоените средства например още в края на 2011 г. Брюксел ни отряза 39 млн. евро от програмата за селските райони. Тогава рискът бе за стотици милиони, но 237 млн. лв. все пак бяха спасени чрез пренасочването им към гаранционен фонд за кредити за фермери.

С подобен маньовър бяха спасени огромни средства по оперативна програма "Транспорт" - те бяха взети от закъсняващи и закъсващи проекти и бяха инвестирани в лъчове на софийското метро.

И в момента вицепремиер Цанова, министерства и управляващи органи трескаво обмислят какви трансфери и мутации да направят, за да не се стигне до отписване на още ценни порции от еврофондовете. В тази връзка премиерът Марин Райков обяви, че ще убедим Брюксел за жизнено важната необходимост от прехвърляне на средства от една оперативна програма към друга - което не е обичайна практика и в което България няма опит. Ако се съди по вече взето решение за националния бюджет, с което отредени за магистралите "Хемус" и "Струма" ресурси ще отидат за социални мерки, служебното правителство се надява Брюксел да разреши подобен трансфер и по линия на еврофондовете.

В същото време закъсва и оперативната програма "Човешки ресурси", която дава субсидии за работни места, за учене на занаяти и езици и т.н. Ако не искаме да изгубим безценен ресурс, тази година по програмата трябва да бъдат усвоени 580 млн. лева. А това е почти колкото средствата, "заработени" от старта на програмата - 630 млн. лева са всички одобрени и покрити от ЕК разходи досега - едва 30% от бюджета за 7-те години.

Направо за окайване е положението с ОП "Околна среда". Тя е с бюджет 3.5 млрд. лв., а 3 години след началото на програмата бяха разплатени смешните 45 млн. лв. (1.20%) и бяха договорени само 20% от ресурса. Проекти за водния сектор за повече от 1 млрд. лв. бяха спрени през лятото на 2009 г. по нареждане на Европейската комисия. Въпреки че правителството на Борисов натисна педала на газта и към февруари 2013 г. вече са договорени всички средства, разплатени са едва 652 млн. лв., равняващи се на 19.50% от ОП "Околна среда". Това е заради "голямо закъснение в реалното стартиране на програмата през 2007-2009 г., твърди екоминистерството. То започна да прилага тактиката с наддоговаряне - пускане на повече проекти, така че, ако едни се провалят, други да използват евроресурса.

Защо е толкова важно да не изгубим и един евроцент? Защото милиардите от ЕС се оказаха

единствените сигурни и значителни инвестиции,

на които страната ни може да разчита в днешните смутни кризисни времена. Както разкри т.нар. Стратегически доклад за 2012 г., България щеше да е в рецесия подобно на много други европейски държави, ако не ползваше еврофондовете. Частните инвестиции са жизнено важни, но през последните години малко от тях ни огряват - както поради особености на българския бизнес климат, така и поради дъждовното икономическо време над цяла Европа. И хоризонтът изглежда скоро няма да се проясни.

Има и още нещо - ЕК дава пари на страните членки не просто да ги харчат, а за да инвестират в подобряване на стандарта на живот и на работа. Ако се провалим например с инвестициите в пречиствателни станции и заводи за рециклиране на отпадъци, Брюксел не само ще ни отреже пари по оперативна програма "Околна среда", но и ще ни даде на съд и ще поиска страната ни да плаща гигантски глоби. Такива процедури срещу България има и част от тях вече са в ръцете на евросъда.

Лошото е, че при очертаващата се политическа нестабилност мисията "оползотворяване на еврофондовете" силно ще се затрудни. Клатещи се правителства, смени на министри, преформатиране и кадрово обновление на дирекции и отдели допълнително ще затормозят усвояването. Рисковете се умножават, ако начело на държавното кормило се озоват капитани популисти, които ще наблегнат на раздаване на помощи и ще разклатят бюджета, вместо да впрегнат сили за умно инвестиране на ресурсите от националната и европейската хазна.Така България може да се озове в мъките на митичния Тантал - ще се гърчи от финансов недоимък, докато пред очите й блестят близки, но недостижими милиарди от Брюксел.

...............................

ПАРИ ПОД ЛУПА

По традиция опозицията дава най-добрите и правдиви анализи за текущото положение. Така е и с еврофондовете. Миналия месец евродепутатът от левицата Евгени Кирилов направи солиден преглед на напредъка и очерта доста тревожна картина.

Досега рискът от загубване на средства от структурните фондове беше избягван в последния момент, но той не е изчезнал за в бъдеще и дори нараства в сравнение с предни години, а политическата криза в страната допълнително усложнява нещата, твърди Кирилов. Ето и пример, който потвърждава опасенията му. Служебният министър на икономиката освободи досегашния шеф на управляващия орган на програма "Конкурентоспособност" Кирил Гератлиев, който остана само шеф на дирекция, и натовари с тази мисия заместничката си Ирена Младенова, която тепърва трябва да навлиза в новото амплоа. Вече заваляха оплаквания от фирми, че програмата за бизнеса, която и без друго тръгна много мудно и с корупционни скандали, отново зацикля и се бавят документи.

В края на 2013 г. свършва периодът за използване на европарите за две години - 2010 и 2011 г. Според евродепутата рисковете очевидно са значителни, защото към януари 2013 г. от ЕК са изплатени под 40% от онези 1.018 млрд. евро, които България е заявила за усвояване за периода 2010 - 2013 г. Особено драматично е положението със средствата по социалния фонд - Брюксел е заверил и превел под 5% от полагащото се на България.

Още по-зле става за периода 2011-2013 г. - дотук са усвоени едва 5% от общата сума по трите фонда - близо 1 млрд. и 90 млн. евро. В оставащите месеци до Нова година България трябва да отчете изпълнени проекти и извършени дейности за над 1.645 млрд. евро. Сумата е една четвърт (24.7%) от цялата помощ по политиката за сближаване за периода 2007-2013 г., при положение че до момента за цели 6 години усилия България е усвоила 37 процента.

Средствата за 2012 г., които са 1.161 млрд. евро по трите фонда, трябва да се отчетат до края на 2014 г., когато започва и новият програмен период. От тази сума до момента няма усвоен и един евроцент - по нито един фонд и по нито една оперативна програма, твърди Евгени Кирилов.

Като цяло най-тежко е положението с ОП "Околна среда", следвана от "Човешки ресурси" и "Регионално развитие". Програмата, която се движи най-добре, е "Транспорт".

Най-голямо е изоставането при Европейския социален фонд, който финансира мерки в ключови сфери като борба с безработицата и насърчаване на заетостта, образование и професионално обучение, социално включване и др., заключава евродепутатът Евгени Кирилов. Ето каква е според него картината на изплатените за България средства по отделните фондове към януари 2013 г.:

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)

От заявените за 2009 г. средства остава да бъдат изплатени повече от 16%, които възлизат на над 75 млн. евро. От тях непреведените пари по ОП "Околна среда" са над 63 млн. евро. Възстановени са на 100% парите по ОП Конкурентоспособност и ОП Транспорт, а над 90% - по ОП "Регионално развитие" и ОП "Техническа помощ".

За 2010 г. отново на 100% са платени парите по ОП "Конкурентоспособност" и ОП "Транспорт", но останалите три програми - регионално развитие, техническа помощ и околна среда са с 0% усвоени средства. Същите три програми нямат усвоени пари и за 2011 г., а плащанията по другите две програми дори не достигат 8% от общата сума от ЕФРР за 2011 г. В числа неусвоените средства за 2010 г. са 282 млн. евро, а за 2011 г. - близо 485 млн. евро.

Европейски социален фонд (ЕСФ)

От ЕСФ трябва да бъдат преведени на България още над 19 млн. евро, или около 10% от парите от този фонд за 2009 г. Те ще бъдат за ОП "Човешки ресурси", тъй като за ОП "Административен капацитет" парите са възстановени на 100%. Трагично е положението при този фонд за следващите години. За 2010 г. са платени под 5%, и то на ОП "Административен капацитет", а не по основната програма "Човешки ресурси". За 2011 г. няма усвоени средства и така до края на 2013 г. трябва да бъдат усвоени над 173 млн. евро. от парите за 2010 г. и 193,8 млн. евро от парите за 2011 г.

Кохезионен фонд

Най-много средства трябва да бъдат преведени от Кохезионния фонд за възстановяване на разходите по поетите ангажименти за 2009 г. - над 122 млн. евро. Цялата сума е по ОП "Околна среда", докато ОП "Транспорт" е получила от ЕК 100% от парите. За 2010 г. отново на 100% са възстановени парите за ОП "Транспорт", но 0% за ОП "Околна среда". За 2011 г. има усвоени едва 7.48% от ОП "Транспорт" и 0% за "Околна среда". Така средствата, които трябва да се усвоят до края на 2013 г. от КФ, са 156,53 млн. евро (остатъкът от парите за 2010 г.) и повече от 356.4 млн. евро (от парите за 2011 г.).

Юлиана Бончева

Сега