КГБ и ДС организирали и атентат и срещу еврокомуниста Енрико Берлингуер по време на визитата му в София

Григор Симов

Англичанинът Гордън Логан "обработвал" високопоставени нашенки и ги вкарвал в кревата на Живков
По поръчка на съветските тайни служби ДС се опитало да убие световноизвестната балерина-емигрантка Наталия Макарова
Пришита у нас ампула със съмнително вещество причинила смъртта на Висоцки?

Българската разведка организирала и атентат срещу еврокомуниста Енрико Берлингуер по време на визитата му в София

Кой се страхува от "архива Митрохин"?
Датата 12 май 1981г. е повод още веднъж да си припомним "специалните операции", извършени от ДС под диктовката на КГБ или с помощта на съветските тайни служби. Разбира се, и към днешна дата в архивите на ЩАЗИ "няма доказателства" за "българската следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори". Има само разменени писма и телеграми между "отговорни другари" от двете разведки. Българската страна моли за помощ колегите от ЩАЗИ за пресичане на антибългарската кампания, развихрила се на Запад СЛЕД покушението срещу папата. Най-странното е, че първата молба постъпва месеци... ПРЕДИ арестуването на Сергей Антонов, когато още никой не знае, че такава мярка предстои. Как може да бъде обяснен подобен парадокс, оставаме на въображението на бившите "рицари на плаща и кинжала".
Не е ясно кога точно България е потърсила помощ от КГБ - когато положението е станало прекалено напечено, или отново предварително. Поради твърде "особения" характер на архива на бившата КГБ (сега ФСБ) никой специалист няма да бъде допуснат да ровичка в ултрасекретните бумаги, а ще му се подхвърлят само проверени документи или такива, които в дадения период обслужват определена кауза.
Изключение прави т. нар. "архив Митрохин". Нашенските медии, близо два месеца упражняващи се в красноречие, така и не "намериха време" да запознаят читателите поне на прима виста с тези прелюбопитни материали, които всъщност от 1998 г. дават козове в ръцете на италианското правосъдие да продължи да дири истината за покушението срещу покойния папа Йоан Павел Втори. Защо е тази мълчаливост, си знаят само те. Засега единственото що-годе смислено обяснение си остава, че в архива на Митрохин се съдържа огромен масив документи, компрометиращи режима на Тато и подопечните му тайни служби.
За да не бъдем голословни, ще се придържаме изцяло към достъпната част от този архив с обем близо 800 страници. Достоверността на материалите, които той съдържа, е напълно потвърдена.
Всъщност това са бележките на високопоставен служител на КГБ - Василий Митрохин, който е имал достъп до оперативни материали за операциите на службата "по света и у нас". Близо 30 години той си е водил бележки по тях, други е изнасял от щаб квартирата на КГБ в Ясенево. Събраните записки е криел отначало под дюшека в московското си жилище, после в три ръчни маслобойни, закопани в тайник на вилата му край Пенза. В средата на 90-те Митрохин установява контакт с британското посолство. Не след дълго МИ-5 му помага да напусне Русия, а след месец агентите на Короната успяват да изнесат и уникалния архив на "изменника", заемащ няколко камиона. Миналата година пенсионираният кагебист почина в Лондон на 82-годишна възраст, но "делото му продължава да живее" и да предизвиква политически и обществени скандали както на Запад, така и в страните от бившия социалистически блок.
Съветските "бойци на тихия фронт" винаги са дърпали конците на българските си колеги, понякога твърде изкъсо. Във всеки отдел на ДС и другите разузнавателни служби е имало "делегиравни" представители на КГБ. Но това явно не е било достатъчно за упражняването на тотален контрол. Налагало се е съветското разузнаване
да праща в страните от соцлагера нелегали -
свои агенти под дълбоко прикритие, разполагащи с множество фалшиви тескерета за самоличност и "легендирани" по най-различен начин. Един от най-масивните "десанти" на съветски шпиони в Източна Европа става през 1971 г. по т.нар. операция "ПРОГРЕС". У нас са пратени само трима. Любопитното е, че от архива на Митрохин не става ясно какво са правили те единствено в "братска България". Дейността им обаче в Полша, Чехия, Румъния и Югославия е описана сравнително подробно.
През 1974 г. в рамките на тази операция за два месеца у нас е изпратен нелегалът ТАНОВ. Той се представя за западен журналист, който пише брошури за туристически издания. Посъветван е от Центъра да печели доверието на българите, с които общува, като им прави подаръци. Агентът докладва, че навсякъде вижда недоволство от ниския стандарт на живот и твърдо убеждение, че на България се оказва натиск от страна на СССР да харчи пари за Куба и други приятелски страни, които пилеят средства, както и за поддържането на огромна полицейска сила и система за сигурност.
В песимистичния доклад на ТАНОВ се казва още, че "по българската телевизия процъфтява антисъветизмът.
Въпреки че не се изразява открито, той намира плодородна почва. Т. нар. анонси, които представят съветски филми за Съветския съюз и съветския начин на живот, карат населението да изключва телевизорите". От гледан точка на КГБ единственият светъл момент в донесенията на нелегала е, че нашенците се страхуват прекалено много от ДС и не смеят да недоволстват открито.
Какви мерки е предприел Центърът с цел "оздравяване на обстановката" в България, остава тайна. Знае се обаче, че него време от БНТ са изхвърчали много опитни журналисти и не след дълго медията е оглавена от зетя на Живков Иван Славков, към когото Първия даже по време на най-отговорните си срещи се е обръщал с "моето момче".
За да се подмаже на Кремъл, режимът на Тато забърква България в опасна международна авантюра. Става въпрос за дълбоко прикривания и досега опит за убийството на лидера на Италианската комунистическа партия (ИКП) Енрико Берлингуер. Още в началото на кариерата си той изпада в тежък конфликт с Москва. През 1975 г. Берлингуер се оформя като главен говорител на еврокомунизма. ИКП се обединява с испанската и френската компартии за издаването на манифест на еврокомунизма, в който те се дистанцират от съветския модел на социализъм и залагат на свободните избори, свободата на печата и парламентарния път към социализъм в рамките на многопартийна система. Кремълската върхушка е бясна и открито заплашва лидера на италианските комунисти.
Вместо да си посипе главата с пепел обаче, Берлингуер прави през юни 1975 г. най-дръзкото си от гледна точка на Москва изказване. Заявява, че членството на Италия в НАТО е преимущество, което "ни гарантира социализма, който искаме, или по-точно свободен и плуралистичен социализъм". Тези думи на сравнително младия и симпатичен лидер на ИКП, наричан от тогавашната западна преса "любимецът на италианските жени", едва не му костват живота. Защото КГБ под ръководството на Андропов стартира разработката на операция, с която да премахне опасния "ревизионист". Изпълнението на "мократа поръчка" е възложено на нашите тайни служби. Те нямат право да откажат и по друга формална причина - в рамките на социалистическата общност именно българското разузнаване отговоря за Гърция, Турция и Италия.
През 1975-та Енрико Берлингуер пристига на "приятелско посещение" в София по покана на на ЦК на БКП. На старата естакада от летището на път за Бояна в правителствената волга се врязва друг автомобил. Разчита се при удара колата, в която пътува италианският гост, да падне долу и Берлингуер да загине на място.
Незнайно как обаче шофьорът на возилото, който, естествено, е нямал хал-хабер за пъкления план, успява да овладее положението. Волгата се завърта няколко пъти и се блъска в парапета, което обаче се оказва недостатъчно, за да го строши. Лидерът на ИКП се отървава с няколко синини и дребни драскотини. Инцидентът, то се знае, веднага е покрит, и никога не попада в сводките на КАТ. След катастрофата надушилият инсценировката Берлингуер никога повече не посещава България.
Следващата година Тодор Живков, който е мъмрен яко от Кремъл за некадърно проведената операция, е притиснат да направи публично порицание на еврокомунизма. През декмеври той го осъжда като едно от "главните направления за идеологическа диверсия на буржоазните пропагандисти срещу пролетарския интернационализъм".
Дългата ръка на КГБ настига и предателите, дезертирали от неговите редици и преминали на служба на врага. При тези "мероприятия" редовно му помагат "по-късите ръчички" на разузнаванията на "братските страни". Така съветските тайни служби доказват неспособносттта си да открият "изменниците" и да ги накажат. Особено интересен е случаят с нелегала Евгени Рунге (с кодово име МАКС), който заедно със съпругата си Валентина Руш (ЗИНА) преминава на страната на ЦРУ в Западен Берлин през октомври 1967 г. КГБ търси помощта на другите разузнавателни служби от източния блок, за да открие убиец, който ще може да ликвидира Рунге в САЩ - предполагаемото му убежище. Но агентът ЯГУАР - западногермански престъпник от унгарски произход, вербуван от маджарската разведка АХН за целта, получава парите и духва към Америка, където изчезва безследно. Тогава Центърът в Москва отправя запитване към ЩАЗИ и българската ДС дали нямат контакти с американските гангстери и мафиоти, които биха сключили договор за убийството на Рунге.
Подходящ "елиминатор" обаче така и не е намерен.
За друга подобна операция обаче КГБ получава подкрепа от нашите специални служби. През лятото на 1970 г. една от най-известните съветски балерини - Наталия Макарова, напуска балета "Киров" по време на лондонския сезон в "Роял Фестивал Хол". В доклад на КГБ за нейното бягство тя предварително е обвинена като "политически незрял индивид с ниски морални качества". В общ меморандум шефовете на Първо и Второ главно управление предлагат срещу балерината да бъде предприето "специално действие, без участието на КГБ да се разкрие".
Както винаги в подобни документи, когато става въпрос за физическо нараняване, се използват изразните средства на евфемистичния бюрократичен стил: "КГБ би следвало да обсъди приемането на специални действия спрямо Макарова, за да локализира негативния ефект от нейните представлеиня във Великобритания и Съединените щати. Ако органите на британската пропаганда бъдат задействани и дадената от нея информация се използва за оклеветяване на съветския начин на живот, ще бъдат обмислени допълнителни мерки".
Центърът установява контакт с българската разузнавателна служба, за да потърси помощ от един от нейните агенти в трупата на Макарова. Примата е леко ранена в резултат на инцидент зад сцената - върху нея пада греда от декорите.
Проучените от Митрохин архиви обаче не изясняват дали това е било първото донякъде успешно "специално действие" на КГБ срещу "избралата свободата" балерина, или просто инцидентът е резултат от несръчността на някой сценичен работник.
На едно място в "архива Митрохин" е дадена унищожителна оценка на нашенските тайни служби. ДС проявявала "много по-малка предпазливост в преследването на своите дезертьори, отколкото Центъра. Настървението, с което ДС преследва своите предатели, избягали в чужбина, се дължи до голяма степен на яростта на българския диктатор Тодор Живков, най-колоритната и гротескна фигура сред източноевропийските лидери, с която той отвръща на емигрантските удари и подигравки".
През 1974 г. емигрантът Борис Арсов, който се осмелява да атакува извращенията на Живковия режим, внезапно изчезва от апартамента си в град Орхус, Дания, където издава емигрантския вестник "Левски". Два месеца по-късно той се появява в София, където е осъден на 15 години затвор. В официалното обвинение по време на процеса срещу Арсов фактически се признава, че той е бил отвлечен от ДС.
"Арсов си играеше с огъня. Навременните стъпки на Държавна сигурност прекратиха опасната му дейност. Това само показва, че ръката на справедливостта е по-дълга от краката на предателя".
През 1975 г. официално е съобщено, че Арсов е намерен мъртъв в затворническата килия - бил се обесил на две от "трите си вратовръзки"(?!). Горе-долу по същото време трима български емигранти, които помагат на други свои сънародници да избягат - Иван Колев, Петър Замбов и Веселина Стойова, са застреляни във Виена.
Убиецът, разкрит бързо от австрийската полиция, е агент на ДС, който прониква в емигрантските среди и след убийството се укрива в София.
България се превръща в любимо място и на един легендарен агент на съветското разузнаване. Самоличността му за пръв път е разкрита от Митрохин. Той е вербуван през 1972 г. след операция "ФУУТ" и е ръководен от направление "Контраразузнаване" на КГБ извън Великобритания. Името му е Джон Саймъндс - корумпиран лондонски детектив, сержант от общинската полиция с кодово име СКОТ.
През следващите осем години Саймъндс работи като агент на КГБ. Отбелязвайки, че той има "привлекателна външност", Центърът решава да го използва като първия британски шпионин любовник, който вместо да прилага обичайните по-груби техники на КГБ за сексуално компрометиране и изнудване с цел да вербува или получава секретна информация от служителки, действа чрез съблазняване и създаване на любовни връзки.
През 1973 г. Саймъндс е изпратен в България, за да обработи "подходящи цели" на черноморските курорти, популярни сред западните туристи. Най-значимото сексуално завоевание на Саймъндс на наша територия е съпругата на служител в западногерманското посолство.
През 1976 г. по инструкции на КГБ Саймъндс предприема дълго пътуване от България през Африка и Индия до Югоизточна Азия. През 1977 г. обаче, докато "обработва" секретарка на западна дипломатическа мисия в Сингапур, набелязяна от местната резидентура на КГБ, той заподозира, че е под наблюдение, взима самолета за Атина и се връща в България.
През 1980 г. Саймъндс заминава от Москва в София с намерението да се ожени за тогавашната си "официална" приятелка Нели. Двойката обаче скоро се разделя и агентът иска разрешение да замине за Западна Европа. Преди КГБ обаче да е дало отговор на молбата му, Саймъндс успява по собствени канали да отпътува за Виена, а оттам - за Великобритания, където се предава на Централния криминален съд.
След връщането на шпионина-любовник в Лондон разработчиците му в КГБ изпадат в паника да не би той да разкрие дейността си като агент на съветските тайни служби. Решено е, ако постъпи така, твърденията му да бъдат отхвърлени като фантасмагории. От българските медицински власти се иска да подготвят официален документ, който доказва, че той е душевно болен.
До използването му обаче не се стига. На процеса бившият детектив сержант Саймъндс не споменава нищо за съветската си връзка, която остава напълно неизвестна за обвинението. Вместо това той твърди, че 8 години е бягал от преследването на корумпирани високопоставени детективи, които го заплашвали с убийство. Саймъндс е осъден на 2 години затвор по три обвинения за получаване на подкуп от 150 британски лири от лондонски гангстер. Шпионската дейност на Саймъндс в полза на СССР е разкрита едва през 1998 г. от Василий Митрохин.
Странно припокриване на факти от биографията на Джон Саймъндс и англичанина Гордън Логан, подвизавал се у нас, се откриват след запознаване с "архива Митрохин". Гонещият 60-те поданик на британската кралица, който според неговите твърдения бил учител по английски в България, също е имал приятелка Нели - преводачка от английски в столичен институт до Хладилния завод, за която уж искал да се жени. По едно време и на въпросния Логан също му издават документ, че е душевно болен.
През 1992 г. Гордън Логан даде първото си интервю за родната преса. В него той твърди, че е делегиран от нашите служби за преводач в Рим по делото "Антонов" заедно с посланичката ни във Вашингтон Елена Поптодорова и е бил женен за високопоставена другарка от соцелита. Последното, разбра тигърът на печата, не отговаря на истината. Чужденец на име Гордън Логан никога не е бил официално женен за Елисавета Абаджиева, фоноложка и специалистка по подслушването в ДС, доверено лице и дори може би метреса на Тато. Просто тя е била поредната бройка на агента, тъй като неговите "разработчици" от КГБ горещо са се интересували от сексуалния живот на Тодор Живков.
Така, без да предполага, Тато е делял една партньорка с шпионин на съветското разузнаване.
Според версията на Логан той се разделил с фоноложката, когато видял "нейни голи снимки с Живков". (Блажните фотоси така и не бяха извадени на бял свят - поне не и пред българските журналисти). По време на разразилия се скандал "сексуалната хищница" уж му се изсмяла в очите, признавайки, че Тато бил страхотен любовник и по-младите мъже можели само да му дишат праха.
След тези "разкрития" следите на Логан отново се губят. Той вече не отсяда в просторния апартамент на площад "Славейков", където навремето се е събирала цяла бохемска София. Предпочита да нощува в скромни хотели. Оплаква се, че българските тайни служби са се опитали да го очистят със змийска отрова, предизвикваща инфаркт. Упорито продължава да се представя за шотландец - както се разбра по-късно, защото "мадамите много кълвели на това".
През август 1998г. Гордън Логан даде две сензационни пресконференции в София. На едната заяви, че англлийската писателка и комунистка Мерсия Макдермот, авторка на известната книга за Левски, е агент на КГБ под кодовото название ВАЛЯ и е била посветена в плана за убийството на Георги Марков. След това повтори това обвинение и по адрес на Александър Лилов, който по думите му бил "човек на Москва и креатура на КГБ". Освен това бившият член на ЦК на БКП имал пръст и в убийството на Людмила Живкова.
Нелепиците на странната личност не бяха потвърдени от "архива Митрохин". Този масив документи обаче очертава странни прилики между Гордън Логан и обявения за душевно болен от нашата разведка агент на КГБ Джон Саймъндс.
В момента местонахождението на "баджанака" на Първия е неизвестно. Негови познати от "бохемския" му период даже намекват, че Логан може би вече не е между живите.
В руския печат след перестройката се прокрадна версията, че Владимир Висоцки е бил отровен от КГБ. Бардът издъхва през юли 1980 г. Официалното заключение е "сърдечна недостатъчност". Години по-късно, когато се разбра, че Висоцки никога не е имал проблеми със сърцето, се тиражира тезата, че бил фатално пристрастен към наркотиците и починал от свръхдоза.
Истината е, че актьорът с дрезгавия баритон е бил силно недолюбван от съветската партийна върхушка заради бунтарските си песни. Властите отлично знаят, че той поддържа невероятния си емоционален градус с няколко литра водка дневно. Хора на службите проникват в най-близкото му обкръжение и "обработват" негови приятели да му подействат да си пришие ампула с вещество, предизвикващо непоносимост към алкохола. "Антиалкохолното лечение" на Висоцки обаче се осъществява във... България. Нашенски доктори - вероятно по препоръка на ДС, са имплантирали в гърба на барда капсула с някакво странно вещество, което да го откаже от запоите. "Тук го объркаха и човекът по-късно умря...", сподели наш о.з. "боец от тихия фронт", който е курирал мероприятието за премахването на дръзкия певец и актьор.

Емил ГРУЕВ

Автор: slivenplus

https://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/08/17/kgb-i-ds-organizirali-i-...