You are here

Китай е новият властелин на горивата: Започна добивът на „горящ лед“, със 100 л колата минава 50 000 км

Китай постигна исторически пробив в добива на горива, след като негови сондьори за пръв път започнаха добив на „горящ лед“ от дъното на Южнокитайско море, съобщи агенция Синхуа, като цитира министъра на земните и природните ресурси Цзян Дамин. Според централната китайска телевизия способният да гори лед е съединение на природния газ и водата, превърнало се в кристално вещество под въздействието на ниски температури и високо налягане.

Природните газови хидрати приличат на лед, но са стабилни при високи налягания над 50 атмосфери. Извадени от морското дъно на борда те се топят бавно, като от един обем хидрат се отделят над 150 обема метан и 0,8 обема вода.

"Постижението е също толкова голямо събитие в енергетиката както шистовата революция в САЩ“, заяви заместникът на Управлението за геоложки изследвания към министерството Ли Цзинфа.

Образците „горящ лед“ са извлечени от 1,2 км под морското дъно чрез сонда, която преминава през 200-метров воден слой. Находището е на 285 км югоизточно от Хонконг и е открито още през 2007 г., но промишленият добив започва едва сега.

Вече са добити 120 000 куб. м от този енергоносител, в който съдържанието на метан е 99,5%. "Работим от 8 дни и на ден извличаме не по-малко от 10 000 куб. м. „горящ лед“, като понякога дневният добив е 35 000 куб. м.“, каза пред журналисти Ли Цзинфа, цитиран от ТАСС, предава Блиц.

Един кубически метър от това вещество е еквивалентен на 160 куб. м. природен газ в нормално състояние. Със 100 л метан лека кола може да измине 300 км, а със 100 л „горящ лед“ 100 л - 50 000 км.

Канада и Япония също правят опити за добив на „горящ лед“ от морското дъно, обаче още не са преодолели многобройните технически проблеми.

Зам.-генералният директор на руския Фонд за национална енергийна сигурност по газовите проблеми Алексей Гривач обаче обяснява пред BFM, че метановото гориво да бъдещето по-скоро е в сферата на перспективните научни разработки. На Земята все още има достатъчно много запаси от природен газ, който се извлича с много по-малко инвестиции и технологични проблеми. Според него информацията за „горящия лед” е пиар, а за реални успехи все още липсват.

Подобно мнение изразява и Владимир Фейгина, президент на фонда "Институт по енергетика и финанси". Той обяснява, че с добива на газохидрати се занимават вече десетилетия, но засега не са успели да го направят иконочески ефикасен. Ако някой успее да направи това в големи мащаби, това ще е голям пробив тъй като запасите от газохидрати за много повече отколкото запасите от традиционния газ. Оценките на световните им запаси варират в широк диапазон - между 550 и 1000 гигатона въглерод.

Планирано е през 2018 г. по германския проект SUGAR да бъде тествана технология за добив на метан от газовите хидрати в Черно море. Това ще стане със специална дънна сондажна установка в българската икономическа зона. Това обясни преди време във в. „Черно море” доц. д-р Атанас Василев от секция „Морска геология” в Института по океанология на БАН.

Повечето европейски държави имат големи проекти за изследване на газовите хидрати, финансирани както по линия на ЕК, така и на национални програми. Германският проект SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs) е сред най-напредналите и добре финансирани, обясни доц. Василев.

Неговата крайна цел е създаването на работещи технологии за добив на метан от морски газови хидрати. Академични и частни организации разработват три различни технологии. Най-известна и в напреднала фаза на изпитания е дънната сондажна система MeBo. Тя може да достига газовите хидрати в Черно море. Апаратурата работи на дълбочина 2000 метра и сондира до 200 м под морското дъно. В момента се разработва следващ прототип за сондажи до 500 м.

Новата апаратура ще направи достъпни 90% от известните големи находища на газови хидрати, посочи доц. Василев. Според изчисленията на експертите запасите от газохидрати в българската акватория на Черно море биха стигнали на страната ни за следващите 400 години при сегашното ниво на потребление.

http://sosnovini.bg