You are here

Клубовете - добри и лоши

Евгений Тодоров
За прехода

И аз, като премиера Бойко Борисов, дълго време  изпитвах колебания в любовта  си към ядрената енергетика.

Хем ми се иска да станем ядреното сърце на Балканите, хем ми се струват  много парите.

На политиците много вяра нямам, затова повече слушам експертите.

И когато чух как уважаваният Атанас Тасев каза, че „ако не развием ядрената енергетика, ще изпаднем от клуба на ядрените държави”, кандисах. И си викам – ах, дано и Бойко да е чул тези страшни думи, та и той да кандиса.

Оказа се, че май ги е чул.

Защото прокобата да изпаднеш от Клуба на ядрените държави наистина е страшна. Те са само около 30 и наистина са най-великите държави в света. Само дето Япония малко се изложи преди време,но сега отново наваксват.

Та се замислих в какви други клубове сме били през годините?

Едно време разните съглашения между великите сили, коалиции, антанти и т.н всъщност са били клубове. И ние сме гледали да изберем най-добрия клуб, ама все сме бъркали.

В крайна сметка стигнахме до Клуба на държавите на победилия социализъм. Първо му викахме „социалистически лагер”. Някой обаче се сети, че „лагер” навява на едни неприятни асоциации и прекръстихме клуба на „Социалистическа общност”.

Думата „клуб” не беше уважавана, защото предизвикваше някакви асоциации с клубовете на английски благородници. Даже футболните клубове се наричаха дружества или нещо подобно.

Имаше малки пробиви от типа на „Клуб на орденоносеца” или „Клуб на културните дейци”. Обикновено това бяха кръчми с по-ниски цени. Орденоносците можеха да си пият, но им беше неудобно да се напиват точно в Клуба, а културните дейци бяха под надзора на отговарящия за тях офицер от Шести отдел. Вместо да ги гони по кръчмите, сега всичките му бяха под око. Може би това беше причината да има такива клубове.

Тогава думата „клуб” толкова ми харесваше, че озаглавих една от първите си идеи като млад журналист „Клуб 7”. Ставаше дума за седмото изкуство – киното.

Беше 1973 година. Тогавашният ми директор видя заглавието, огледа ме изпитателно и каза: „Абе ти не знаеш ли, че „клуб” + цифра е абсолютно забранено?”

Вече знаех, че думата „свобода” е най-добре да не се употребява в  никакъв случай, знаех, че никога не трябва да забравям, че Първият секретар на ОК на БКП е и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и т.н., но това не го знаех.

Оказа се, че за всичко са виновни чехите. През март 1968 година техни гнили интелектуалци основали „КЛУБ 231”. Съгласно техния социалистически наказателен кодекс от 1948 година по член 231 били съдени враговете на социалистическата власт. И членовете на този клуб искали освобождаването на всички политически затворници в тогавашна Чехословакия.

След „братската помощ” през август  същата година някой казал, че „контрареволюцията в Чехословакия започна с „КЛУБ 231”.

Та бяха минали 5 години от контрареволюцията, но правилото „никакъв клуб+цифра” още важеше.

Минаха 15 години след тази случка и в Пловдив организирахме „Клуб 57” – по броя на младите журналисти в града. Разказах аз спомените си от 1973, но всички казаха, че много вода е изтекла оттогава и Партията е забравила за указанията. Оказа се, че няма нищо забравено – наложи се скоро да си сменим заглавието.

Междувременно влязохме в Клуба на космическите държави.

Докато чехите се бореха за свобода, ние с борехме да влезем в Клуба на космическите държави.

Станахме шестата държава в света, изпратила свой космонавт. Даже двама.

След това в космоса излетяха и разни леваци откъде ли не, но ние останахме между първите.

И още в много елитни клубове можеше да влезем, но се наложи да излезем от  тези, в които се чувствахме най-добре – Варшавския договор и СИВ. Така загубихме най-ценното – ракетите СС 23 и необятните руски пазари. Загубихме и Авиокомпанията „Балкан”. Затвориха и Клуба на орденоносеца.

Станахме членове на други клубове, но вече не е същото.

Защото основен принцип на един клуб е равенството. А какво равенство има в ЕС, след като постоянно ни натякват, че сме най-бедната и най-корумпираната страна в Европа.

Оказва се, че и в класацията на отделните региони сме на опашката.

Пет от общо шестте региона в България попадат сред най-бедните части на ЕС. Кой е шестият – ще попитате. Ами този, в който е София.

Има обаче един регион в класацията, който е още по-зле. Дали не е някой, в който ядат мамалига? Не, и мамалигарите са по-добре.

Единственият район с по-лошо икономическо положение от българските в класацията е френската отвъдморска територия Майот. Нямам и представа къде се намира.

Сигурно сме членове и на други не много известни клубове – Клуба на държавите с най-ниски пенсии в света. Клуба на държавите с най-много неразкрити поръчкови убийства. Клуба на държавите, които по свобода на словото са във втората стотица. И т.н.

От членство в лошите клубове трудно ще се измъкнем, но поне да компенсираме с добри клубове като този на Ядрените държави.

Всъщност става дума за „държавите с ядрена енергетика”. „Ядрени държави” са тези, които имат ядрено оръжие. Те са поне три пъти по-малко. Изглежда техният клуб върти световната далавера.

Дали да не се напрегнем още малко и да произведем поне две-три ядрени глави? И да влезем в онзи елитен клуб като световна сила? Хем с два АЕЦ-а, хем с атомни бомби. Ще ни станат на крака, като ни видят на вратата.

Надеждата ми бе,че ще си останем в Клуба на олимпийските медалисти, но засега нещата вървят на зле. Май ще трябва да отделим отсега повече пари за подготовка за следващата олимпиада.

Някой ще каже: ама какво общо има между Белене и Олимпиадата?

Изглежда има. Защото Кай-Хенрик Барт, експерт по ядрена сигурност от Университета Джорджтаун , твърди: „За съжаление има хора, които вярват, че да си модерна страна се нуждаеш от авиолиния, олимпийски отбор и разбира се ядрена централа”.

Казал го бил по „Ал Джазира”. Предполагам обаче, че това предупреждение е адресирано към изостаналите арабски страни, а не към модерна България.

http://kafene.net/