Когато вместо “Тошиба” има бай Тошо, а после чалга

Една четвърт от българите на възраст между 18 и 25 г. нито учат, нито работят“Една четвърт от българите на възраст между 18 и 25 г. нито учат, нито работят“ - гръмнаха медиите и добавиха, „което е двойно повече от средното за ЕС.“

След кратък размисъл урапатриотите в интернет се втурнаха да успокояват разтревожения народен дух: „Няма страшно, става дума за циганите.“ На това психолозите му казват „проектиране“. Онова, което не харесваш в себе си, го приписваш на някой друг, който по принцип не е харесван - в случая, на циганите.

Става дума обаче точно и именно за българите. Защото, помислете, как така данните за Франция показват двойно по-малък процент младежки мързел, след като 1/5 от градското население е от Северна Африка? Същото се отнася за Белгия, където фактът, че 1/3 от населението на Брюксел е арабско и турско, също не прави данните такива, каквито са в България.

Да не говорим за Румъния, чиито парламентаристи доскоро обсъждаха забраната на думата „ром“, за да не мислят чужденците, че в Румъния (Romania) живеят само роми (Roma). И в северната ни съседка обаче данните изобщо не са толкова катастрофални, колкото са при нас. Същото е и в Словакия, където процентът циганско население е пословично висок, и в Испания, където 15 на сто от населението са мюсюлмани.

Данните са това, което са. Как се стигна дотук?

Митът за “пословичното трудолюбие на българите“ отдавна е само това - мит, залъгалка за душата, както Симеон Сакскобургготски разбра от собствения си горчив опит. Именно това трудолюбие трябваше да оправи нещата за 800 дни, но тъй като него го нямаше, и 800-те дни на Симеон минаха, без да се случи кой знае какво.

Последното трудолюбиво българско поколение, живеещо по правилото „залудо работи - залудо не стой“, бяха хората, родени преди балканските войни. Те наистина не се спираха, сякаш имаха трън в задника.

Вижте селските столове от онова време - дървени, твърди, неудобни. Тези хора не бяха и чували, че има мека мебел за сядане, защото нямаха представа, че човек може да седи на едно място толкова дълго, та дървеният стол да започне да му убива.

Следващите поколения вече бяха социализирани от социализма, при който, ако работиш прекалено много, ти правят забележка, че излагаш другарчетата. Хората не работеха, а се “водеха” на работа.

(„Къде се водиш на работа сега?“) Пътят към успеха не беше да работиш, а да станеш началник или най-добре - чиновник. „Учи, мама, за да не работиш“ - беше бойният вик на родителите през 70-те г. на ХХ век. Не че и онези, които не ставаха чиновници, се бяха преработили. И при тях работенето се наказваше. Затова в работно време и те си клатеха краката, а живееха от дребни кражби и черния пазар на занаятчийските услуги.

И всички те - началници, чиновници и работници - бяха изхранвани от кокошките, яйцата и бурканите на родителите си, останали на село.

Връзката „работя - ям, не работя - не ям“ беше трайно прекъсната преди десетилетия. За кратко тя се възстанови в началото на 90-те години, когато изхранващите цялата система роднини от село измряха, а социализмът се разпадна. Доста хора се втурнаха да търсят благополучието си в новите пазарни условия, работейки. Няколко години по-късно обаче техният устрем бе съсечен от появата на мутрите и на тяхната идеология - чалгата.

“Ние сме балкански народ и попфолкът ни е естествен. Не сме за рок“, обяснява напоследък от екрана някаква чалгарка само с едно име и с полиран до блясък мозък. Разбира се, народната музика няма нищо общо - нито като музика, нито като текст. Чалгата не е някаква наша естествена, наследена среда.

Тя се роди през 1996 г. и още първите й хитове „Радка пиратка“ и „Тигре, тигре“ разкриха ценностите на мутрите: плюскане и секс (“дънките ш ти цепна“) и лесни пари, за да има плюскане и секс („нямаш ли пари - стари бабички“). Работата и учението бяха само за глупаците. Образът на успеха стана дебелакът, който не учи и не работи, но се въргаля в пари.

Всички народи имат вулгарна музикална долница, но никъде в ЕС не се появи такава простащина като българската чалга. И никъде в Европа вулгарната музикална долница не заля цялото общество.

България обаче беше масово чалгализирана и това придаде специфичния привкус на новото българско “консуматорско общество“.

Следвайки препоръките на чалгата, младите българи бяха убедени, че някъде близо около тях, на една ръка разстояние, има потоци от пари, които просто трябва да бъдат забърсани. И вместо да работят или учат, прекарваха дните си в търсенето на входа към лесните пари.

И така стигаме до тези днешни младежи, които нито учат, нито работят. Онова, което са чували вкъщи и гледали по дискотеките, е: Няма нужда да се напъваш, защото има начин да водиш охолен живот без усилие.

Да си разхождаш новия анцуг из моловете, да караш лъскава кола, а вечер да се наконтиш като масажистка от някой СПА център. Идеята е проста: не постигаш благополучието си чрез усилие, а го получаваш наготово от някого - някой ти дава, включва те в игрите, пуска ти писта.

Съдбата на тези деца навява единствено тъга. Останали без чалга (тя, общо взето, приключи) и без мутри (те се избиха помежду си или фалираха), децата на попфолка се появиха в залеза на консуматорството. Консуматорското общество - наистина, основано върху работене, а не върху мързел - съществува на Запад от средата на 60-те години. Дълги години с него се разминавахме, тъй като вместо „Тошиба“ си имахме бай Тошо.

Купонът обаче свърши и там. Какъвто и да е изходът от сегашната финансова и дългова криза, едно е ясно - безразборното потребление приключи. Днес в света има два пъти по-малко пари, отколкото имаше през 2007 г. И те продължават да намаляват. В идните десетилетия човечеството отново ще се учи на умереност и пестеливост.

Сегашната българска младеж е най-прецаканото поколение. И работещите, и неработещите тъкмо се потопиха в сладникаво-розовия свят на моловете, тъкмо решиха, че ще заживеят в латиноамерикански сериал - и сериалът взе, че свърши.

Когато разберат колко са прецакани, може и да спретнат някой погром на магазини, както направиха през лятото техни връстници в Лондон. Но след това все пак ще трябва да правят онова, което се прави след всеки грандиозен купон - да подреждат, да изнасят боклука, да чистят и да мият. Да работят.

Евгений ДАЙНОВ

в. „24 часа“