Когато силов министър прави избори, много черги ще изгорят

Когато силов министър прави избори, много черги ще изгорятМакар да започна спонтанно, бунтът срещу беззаконието бе умело манипулиран. За да не прерасне в протест срещу властта, му бе придаден етнически характер. Българи срещу роми

Една Катуница се оказа достатъчна, за да взриви угнетението на българите от системната несправедливост през последните 20 г. и то да прерасне в бунт. Последвалите събития разкриха взривоопасното състояние, в което се намира българското общество и извадиха на дневен ред същностните теми за законността, правосъдието и опазването на обществения ред. Или по-скоро за отчайващата им липса.

Породиха и един важен въпрос - доколко защитен е общественият интерес в предизборна ситуация, когато ресорният министър се занимава с несвойствени за длъжността му дейности като шеф на партиен предизборен щаб.

По горчива ирония на съдбата напрежението в страната, което прерасна в етнически конфликт, съвпадна с началото на предизборната кампания и оттеглянето на Цветан Цветанов от поста вътрешен министър.

Кестените от огъня се наложи да вадят

главният секретар и зам.-министърът Веселин Вучков (който изрично подчерта, че не изпълнява длъжността вътрешен министър). През това време титулярът откриваше фанфарно предизборната кампания на ГЕРБ в Козлодуй и театрално се прощаваше със съпругата си в стил „мила ми Венето“, преди да се отдаде всецяло на служба на Партията. Случаят „Катуница“ разкри колко опасно може да бъде съвместяването на предизборна и правителствена длъжност. Когато трябваше да действа като пазител на обществения ред, Цветанов се бе отдал на теснопартийни страсти.

Нещо смущаващо имаше и в начина, по който силите на реда реагираха срещу самоуправството на тълпата в Катуница. И този смут също изглежда да е свързан с дейността на вътрешния министър и като шеф на предизборен щаб. Огънят от подпалените къщи на циганския „цар“ освети новината, че „величеството“ е сред активните поддръжници на ГЕРБ. Ако не и член.

Уви, никой от репортерите не се осмели да зададе този въпрос на премиера Борисов. Ако Кирил Рашков наистина е симпатизант на ГЕРБ, това дава отговор на въпроса защо вместо да го арестува, полицията го охранява строго от народната мъст. Без организиран цигански вот избори не се печелят.

Ситуацията в Катуница може да се резюмира по следния начин:

на властта й трябват ромските гласове и затова пази самопровъзгласилия се цар Киро; но на властта й трябват и българските гласове - затова безучастно оставя настървени ултраси да палят къщи. А когато шефът на предизборния щаб на управляващите и шефът на МВР са едно и също лице, съществува огромен риск изборната аритметика да надделее над дълга.

Мнозина наблюдатели отбелязаха куриозния факт, че част от развилнелите се ултраси, които щурмуваха Катуница, са от агитката на „Ботев - Пловдив“, чийто собственик е любимият банкер на властта и спонсор на група официозни медии Цветан Василев. Нещо повече - ден след погрома ръководството на клуба излезе с официална декларация в подкрепа на безчинствата. И тук възниква съвсем основателният въпрос: кой свика футболните запалянковци с бръснати глави под прозорците на цар Киро? И защо? Макар да започна спонтанно, бунтът сякаш бе умело манипулиран -

за да не прерасне в протест срещу властта,

му бе придаден етнически характер. Българи срещу роми. Нагнетяването на етническо напрежение създава страх и у едните, и у другите. А най-лесно се управляват уплашени хора. Притиснати от обстоятелствата и под заплахата да последват съдбата на „царя“ си, ромските лидери със сигурност ще станат по-сговорчиви при продажбата на гласове за партията на власт. Има и още нещо. Ще се засилят настроенията сред българите за „силна ръка“, за полицейска държава, за повече ред и по-силна власт.

В резюме: за всичката власт в една силна ръка. Точно преди избори.

Знайно е, че лидерите на футболните фенклубове играят двойствена роля. От една страна, минават за чисти спортни запалянковци, от друга - нерядко биват въвличани в съмнителни политически игри. Трябва ли да припомняме щурма срещу парламента през януари 1997 г., довел до смяна на властта, в който главните агресори бяха футболни запалянковци? Или опорочения от бръснати глави протест на неправителствени организации на 14 януари 2009 г. пред НС, разпръснат със сила от полицията?

За да се стигне до съмнителното участие на ултраси в погрома над софийската джамия, организиран от „Атака“ преди няколко месеца. Същите лица бяха сред главните подстрекатели към насилие и в Катуница.

И, не щеш ли, само ден след размириците в пловдивското село Цветан Цветанов се появи целият в бяло и тържествено обяви, че „МВР ще концентрира вниманието си върху една от най-болезнените за обществото теми - битовата престъпност“. Интересно върху какво ли е било концентрирано МВР досега? Видя се, че не е и върху организираната.

Има и една полза от отсъствието на вътрешния министър през последните дни - спестено бе много време за тълкуване на сплъстената му, изпълнена с възторжени баналности реч. Като например: „Проблемът с ромите е много сериозен и за неговото разрешаване трябва да бъдат предприемани сериозни мерки.“ Или: „Българският преход е създал ромските лидери, които успяват да оказват влияние върху една голяма част от обществото, но не заради личните си качества, а заради това, че са получавали закрила.“

Впрочем журналисти разкриха, че данъчна проверка за имотите на Рашкови на стойност над 500 000 лв. е била възпрепятствана от НАП-Пловдив миналата година. Така че „закрила“ от кого, Цветанов?

Галя ГОРАНОВА

„Сега“