Кога е искрен Бойко Борисов?

Кога е искрен Бойко Борисов?Що за въпрос - веднага ще се обидят многобройните му фенове. Той винаги е искрен - ще кажат те. Вижте само как накланя на една страна глава, как с думи храс-прас отсича в отговор на безбройните си врагове, как по детински цупи устни, щом се почувства несправедливо обиден. Защото ТОЙ е отговорен, защото на плещите му тежат важните решения за бъдещето на държавата.

И все пак да оставим емоциите настрана и да потърсим отговор - кога е искрен Бойко Борисов? Когато e с категорично мнение по всички зададени му въпроси, нали е мъжкар, или когато също толкова мъжкарски се отрича от казаното. И то във времевите рамки сутрин-следобед. Когато закрива Бургас - Александруполис или когато го открива. Когато напада руснаците и Първанов, и тройната коалиция за АЕЦ “Белене” или когато се съгласява за АЕЦ “Белене”. Когато спира “Лукойл”, защото нарушава закона, или когато не го спира, за да не срути икономиката.

Когато обещава, че няма да вдига възрастта за пенсиониране, за да се хареса на пенсионерите, или когато я вдига заради икономиката, световната криза и Европейския съюз. Когато намалява ДДС или когато повишава ДДС. (Впрочем от изброеното дотук само пенсионната възраст се вдигна, всичко останало е, както си беше. Така че спокойно - всяко решително изказване очевидно е предпоследно, следва също така решителната му противоположност.)

Само с чар и харизма не се управлява

Мога да продължа, но ме е страх, че списъкът ще е застрашително дълъг, като в него не са включени любовите и омразите Борисови.

При цялата противоречивост на мненията на Борисов, трябва да му се признае, че е истински виртуоз в общуването с масите. Леля Пена и чичо Пешо намират думите му винаги за убедителни. Поне така беше досега. Бойко Борисов е първият български премиер без проблеми в комуникацията от 22 години насам. Той е самороден талант, който силно изпъква на фона на успиващите дълги изречения на Андрей Луканов, твърде високата интелектуалност на Филип Димитров, мрачната мизантропщина на Иван Костов, малобройния речник на царя и комсомолското излъчване на Станишев.

Лошото е, че липсва последователност, предвидимост, да не говорим за стратегическо мислене. Всичко е от ден до пладне. Но какъвто и чар и харизма да имаш, хората в един момент ти се нервират, като си им обещал нещо, а не го правиш. И колкото по-убедителен си бил, когато си им го обещавал, толкова по-силно се ядосват като не го изпълниш. А да разчиташ, че няма да си спомнят какво си им обещал, е меко казано наивно.

Обещаваш наказания за лъжливите, крадливите и алчните. Казваш го добре, хората те цитират и ти вярват. Обещаваш справедливост - хората се надяват. Казваш, че изкореняваш корупцията - хората ти ръкопляскат. Но в един хубав миг виждат, че ти все се оправдаваш, все другите са ти виновни. Виждат, че около теб са се нароили кръгове от банки, новопръкнали се богаташи, а в обществото продължава да тегне угнетяващото чувство за липса на справедливост. Нищо не се е променило, само дето си обещавал по-разбираемо и по-красиво.

Двойният аршин е постоянният арсенал на Бойко Борисов: към едни е безкомпромисен,към други - глух за каквито и да е упреци. Когато се засегнат неприятни за него теми, той става свръхчувствителен и направо се кара на журналистите. Знае той защо го правят и на кой господар служат. В други случаи обаче се прави, че не знае.

Гладната кокошка ДПС доста се угои

Какво стана например с обещания кръстоносен поход срещу най-крадливата, по собствените му думи, част от тройната коалиция - ДПС? С поговорки тече битката с този “отколешен враг”. “Гладна кокошка просо сънува” - това каза премиерът Борисов по повод предложението на ДПС за експертно правителство. Хубава поговорка, добре се помни. Само дето върхушката на ДПС изобщо, ама изобщо не е гладна кокошка.

Напротив, благодарение на усилията на Борисов доста се угои напоследък. А в политическо отношение Доган се превърна за нашия премиер Бойко в най-опасния и същевременно в най-уважавания противник. Надеждата е, че лековерната публика ще забрави за Догановите обръчи от фирми, много от които станаха и Бойкови, ще забрави за хидромелиоративните хонорари на Доган, равняващи се на милион и половина, и от полунелегалност Доган ще излезе с ореола на опонент №1. Гарантирано от ГЕРБ, подпис Бойко Борисов.

И така, кога е искрен Бойко Борисов - когато твърди, че нищо не му убягва, че всички са отговорни пред него и който сгафи, е аут, или когато нищо не знае и не забелязва? Например нищо не знаеше за “Булгартабак”. Как и кой точно го приватизира си остана за бедния Бойко според думите му, разбира се, пълна загадка. На това по народному се казва “в окото ми плува корабче”. Нищо не знае премиерът о.р. генерал, който се гордее с битието си на пръв полицай на Републиката! Е, това даже и леля Пена и чичо Пешо не могат да го повярват.

Една история шества тия дни из всички медии. Германският президент Кристиян Вулф има проблеми. Вулф бе под огромен натиск да подаде оставка, след като стана ясно, че е взел 500 000 евро заем от приятелско семейство, докато е бил премиер на провинция Долна Саксония. Скандалът придоби огромни размери, след като медиите раздухаха как държавният глава е обявил “война” на в. “Билд” и е оказал натиск върху главния му редактор да не публикува информацията.

Изглежда, че колкото и да е церемониална ролята на президента в Германия, немците искат да го възприемат като морален арбитър, бранещ свободата на словото. И искат оставката му, защото е предал тяхното доверие. Вулф се извини публично, че е оказвал натиск върху “Билд” и се е обаждал на главния му редактор.

Защо напомням тази история ли? Нали уж се учим от Европа, а ето г-н Борисов непрекъснато наставлява медиите какво да публикуват и какво не. Да не говорим за многобройните sms-и, които праща на журналистите и в които се оплаква от тях. Някой ден някой може да се изкуши и да ги публикува - когато Борисов вече не е на власт, разбира се.

Историята може да каже, че е странно назидателното отношение на Бойко Борисов към медиите и журналистите, които всекидневно засвидетелстват любовта си към него. Но не е луд, който яде баницата… Какво беше казал великият Сервантес - “Свободата, Санчо, е на върха на копието”…

Диляна Грозданова

Труд