You are here

КОИ СА СЪУЧАСТНИЦИТЕ НА КРЕМЪЛ В ЗАПАДНА ЕВРОПА И КАК СЪУЧАСТВАТ?

Руското икономическо влияние и интеграцията на незаконното финансиране в тъканите на европейската финансова система се превърнаха в дълбоко вкоренен риск за националната сигурност както на САЩ, така и на ЕС. Това е едно от основните заключения на втората книга на “Сценарият на Кремъл” – “Докладът за съучастниците“. Той е разработен съвместно от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и беше представен официално на 11 март 2019 г. в централата на CSIS във Вашингтон.

“Сценарият на Кремъл” 2 намери доказателства, че руските компании контролират пряко или косвено между около 6% и 10% от икономиките на три държави “съучастнички” – Австрия, Италия и Холандия. Индиректният корпоративен отпечатък е най-важният елемент от руското влияние, тъй като някои от най-големите компании имат широки бизнес партньорства с руски компании, особено в енергийния сектор, както и масово разшириха корпоративното си присъствие на руския пазар. Само в Италия, Австрия и Холандия руските преки чуждестранни инвестиции са се увеличили от едва 5.4 млрд. евро през 2006 г. до близо 160 млрд. евро в края на 2017 г.

Русия е използвала пропуски в управлението и известна степен на самодоволство в старите страни – членки на ЕС, за:

– придобиване на стратегически активи без много внимателен контрол;

– използване на ликвидността и репутацията на западните финансови центрове, за да замъгли собствеността и да изпира пари; и

– да насочва ресурси към бизнес и политически дейности в Централна и Източна Европа, които имат за цел да укрепят монополния статут на руските енергийни компании в региона или този на нестопански или политически дейности;

– за да развият вътрешни патронажни мрежи в Европа, които да блокират ЕС чрез дългосрочни корупционни енергийни инфраструктурни проекти, които подкопават единството и допринасят за нарастващите енергийни и национални рискове.

Един частичен подход в правоприлагането от страна на САЩ и заобикаляне на правилата в ЕС възпрепятства ефективното противодействие на руското неблагоприятно икономическо влияние. Пропуските в разпоредбите за борба с изпирането на пари се превърнаха в риск за националната сигурност както за политиците от ЕС, така и за САЩ, докато незаконните потоци на финансиране са оръжията на авторитарни държави като Русия, с които те подкрепят крайни политически партии и завладяват ключови институции със стратегически последици за енергийната и външната политика на страните от ЕС.

За да се реагира на руското злокачествено влияние в Западна Европа, е необходимо:

– да се пренастроят енергийните политики на САЩ и Европа чрез общо разбиране на критичните рискове и разработването на общ инструмент за анализ на енергийната сигурност;

– да се ускорят усилията за привличане на алтернативни доставки на природен газ от световните пазари чрез засилване на използването на празни терминали за регазификация, изграждане на взаимно свързване между Запада и Изтока и стриктно прилагане на правилата за либерализация на пазара на газ;

– да се преразгледа изпълнението на газопроводите, ръководени от Русия, като „Северен поток 2“ и „Турски поток“ (които имат за цел да заобиколят украинския газов транзит) поради отрицателното въздействие върху сигурността на доставките, ценообразуването и приходите от транзит за страните от Централна и Източна Европа;

– за да се за спре потокът от незаконни средства чрез европейската финансова система, е необходима спешна реформа за значително укрепване на системата на ЕС за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез въвеждане на нов наднационален орган, който ще осигури много по-добра координация между европейския и националните банкови и финансови надзори, както и на националните агенции за сигурност и тези на ЕС;

– да се сканират и предотвратяват рисковете за надеждност на цялата финансова система на ЕС, включително държавите от ЕС, които не са в еврозоната, и да се предизвикат действия в съответните държави в случаи, които биха могли да застрашат цялостната европейска финансова инфраструктура, като например различните случаи на перачници, открити в последните години.

https://terminal3.bg/koi-sa-sauchastnicite-na-kremal-v-zapadna-evropa-i-...