Кой какво спечели и кой какво изгуби от изборите през 2011-та?

Кой какво спечели и кой какво изгуби от изборите през 2011-та? Спечели ГЕРБ. И спечели много. Във всеки случай много повече от очакваното. Броени дни преди изборите Цветан Цветанов прогнозира, че приличен резултат би бил, ако спечелят президентските избори и кметските кресла в единадесет областни града.

И наистина изглеждаше прилично: на фона на деветте спечелени при изборите през 2007 г. Спечелиха в четиринадесет областни града – сиреч в повече от половината. Включително в най-големите: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе.

Спечелиха нещо по-важно от кметски места: доверие и престиж. Не в България, не. В България просто дописаха “Бай Ганьо прави избори”. Но пред външния свят. Прецедент за такава победа след две години управление няма – и това се знае и помни добре. Не тук, разбира се: тук не се помни нищо. Там. Ако това европейско “там” оцелее.

Кой какво спечели и кой какво изгуби от изборите през 2011-та? От тук нататък голямото овайкване за потъпканата демокрация в България няма да се чува добре там, дето има смисъл да се чува. Ще се слуша с известно пренебрежение – и с половин ухо.

Остава само да видим как ще се справят с тази печалба. И преди всичко с отговорностите, които носи тя. Защото успехът в политиката е отговорност, а не нещо, с което можеш да се хвалиш на масата в кръчмата.

Изглежда това не се осъзнава добре от ГЕРБ. Както и простичкият факт, че при криза всяка отговорност на управлението се понася с определени саможертви. И скъсява политическата годност на управляващите.

Затова може би е добре Бойко Борисов и компания да знаят, че сега са на върха – и по-високо нема. От тук нататък ги чака дълъг път. И все надолу.

Всички останали изгубиха. Някои илюзиите си, някои по много, а някои всичко. И всички изгубили вкупом изгубиха и политическото си достойнство. Не съумяха да изгубят достойно: оляха се дори и в загубата си.

Кой какво спечели и кой какво изгуби от изборите през 2011-та? Най-ясно пролича политическият курвалък при РЗС. Същите тези, дето опищяха орталъка как ще уволняват Бойко Борисов, след виждането на онзи процент и нещо, дето ги подкрепя в тази им воля, веднага обърнаха палачинката и подкрепиха на втори тур неговите кандидати. И обещаха подкрепа при отстояването на важни и “твърди” фискални политики.

Волен Сидеров се доказа като Болен, както отдавна го зоват по форумите. Той изгуби процентите и илюзиите си – а с тях и ума си. И се помъкна към НДК, натоварен с вибратори и секс-кукли.

Алексей Петров, дето щеше да отстранява Бойко Борисов в битка за президентския пост, видя грандиозната подкрепа от под един процент за себе си. Отнесе го от всички, дори от Светльо Витков. Дано сега най-сетне прокуратурата го отнесе там, дето му е мястото.

Меглена Кунева профука балотажните си мечти, а с това и центристките мераци за нова партия от царски отломки. Продължава обаче да смята гласувалите за нея малко над 14 процента за “свои” избиратели. Дори не й минава през ума, че всъщност е обрала протестния вот, който ще се разпилее на секундата след първия тур.

Ще има обаче още малко мегдан за поддържане на нейния неопартиен и псевдограждански мит.

За втория тур тя препоръча всеки да гласува по съвест, тъй като според нея и двете възможни кандидатури не могат да бъдат подкрепени. Сиреч – призова за отговорно гражданско бране на гъби. Не я послушаха обаче. Поне не всички. Около една трета от подкрепилите я гласуваха за Калфин. Приблизително толкова – за Плевнелиев.

Изгуби дори Доган – има ред пробиви в регионите, смятани доскоро за негови крепости. В Силистра и силистренско например.

Най-много от всички обаче изгуби БСП. И най-много от всички се оля в своята загуба.

Първор защото се опита да я представи като победа. Опита се – въпреки че изгуби президентския пост, както и редица позиции в местната власт. Въпреки че въобще я нямаше дори на балотажа в градове като Пловдив, Варна и Русе – да не говорим за София, където червените бяха пометени за пореден път с резултат, в пъти по-голям от техния. Въпреки това лидерът на БСП посрещна изборните резултати с думите: “Имам самочувствието на лидер на партия, която след като падна тежко през 2009 г. сега се изправи на крака, въпреки прогнозите, че БСП ще загине.”

Това обаче не беше върхът на социалистическия абсурд. Върхът бе откритието, че столетната партия била проимала нова кауза. “От днес нататък наша водеща кауза се превръща защитата на демокрацията” – бодро сподели Сергей Дмитриевич.

Което звучи просто чудесно. Партията, която организира най-кървавия атентат в световната история от първата половина на ХХ век, която дойде на власт на върха на руските щикове, която още в първите дни на своето властване изби без съд и присъда десетки хиляди българи, която съдеше на смърт своите политически противници и ги арестуваше в самото Народно събрание – тази партия ще защитава българската демокрация!

Но те ще го правят, разбира се. Защото друга кауза просто не остана. Социалната потъна под подметката на разните Герговци и Гущеровци. Затова се налага да играят демократи – и то не какви да е, ами мачкани и притискани.

Ще искат касиране на изборите, ще говорят до изприщване за диктатурата у нас, ще тракат тенджери по мегданите. И ще гласят нова лявоцентристка формула, с когото и както могат. С ДПС например. Вече я гласят – и то за сметка на самия говорител на новата кауза, защитника на българската демокрация № 1 – Сергей Станишев.

В нощта на 23-ти октомври Доган загадъчно провъзгласи, че “нощта е бременна” – и обеща подкрепа за Калфин, като поиска срещу това една нищо и никаква целувка. Левите приеха с въодушевление офертата, но получиха кукиш.

Междувременно по-ниският избирателен вот стопи разликата между кандидатпрезидентнските двойки на балотажа до 5% или малко над сто хиляди гласа – разлика, вероятно преодолима при много сериозна мобилизация на ДПС. Само че такава нямаше. Гъба върху гъба не остана по горите в регионите на Доган. Може би Сергей не е целувал достатъчно сърцато. И не там, където трябва. Редно е прочее да опи­та пак.

Редно е, защото Доган крои тъкмо неговата шапка. Разчиства пътя на Първанов към председателското кресло в партията. Целта са парламентарните избори. С надеждата, че дотогава ГЕРБ ще бъде изхабен. И че Бойко Борисов просто няма да има с кого да се съюзява.

А той наистина няма с кого. “Традиционното” дясно просто го няма. Тези избори узакониха неговата кончина – дошла след дълга и мъчителна агония, начеваща още през 2001 г. Нерадостно, но факт.

Мартин Димитров сега се тюхка, че не можел да подаде оставка, понеже нямало на кого да остави СДС.

Не, нещата са по-сурови – той няма вече кого да оставя.

Тъй че това, което трябва да се направи, е да се започне отначало. От А и Б – докато България проима нормална десница.

Иначе – изборите след две години ни очакват. С новата тройна или четворна коалиция от изпосталели политически хищници.

Едвин СУГАРЕВ

www.svobodata.com