Кой размахва атомната томахавка “Белене”

Кой размахва атомната томахавка “Белене”Спомняте ли си прогнозата на президента Първанов ден преди парламентарните избори през лятото на 2009 г., когато заяви категорично, че няма да има правителство без участието на ДПС?

Сега той вече не е президент, но продължава да прави подобни „президентски” прогнози. Разписа се днес с обещание, че „нова атомна централа ще има и ако то (правителството - бел. авт.) навреме не осъзнае своята грешка и не направи обрат в поведението си, то едно следващо национално отговорно правителство ще запише като точка първа в своята програма възобновяване на проекта „Белене“.

„Точка първа”! Звучи направо като „член първи” от конституцията на НРБ, в която се гарантираше водещата роля на БКП в държавата, превърната в съветски анклав и в посмешище на международната сцена като най-съветизирания колониален придатък на Москва в Европа.

Първанов, който продължава да се изживява като баща на нацията, макар да е всъщност вуйчо на организираното предаване на българските интереси, поднесени на Русия в големия му шлем, дори се „обзаложи”, че това негово видение ще се сбъдне непременно.

Гаврата с българската история в тази поредна битка на Първанов срещу България се допълва от символиката на мястото: носителят на медал на името на Стефан Стамболов, с който бе закичен абсурдно като президент по инициатива на не по-малко абсурдна партия, обсебила името на големия българин, направи днешното си заклинание на митинг в Плевен на площад „Стефан Стамболов”.

Съвсем „случайно” в реваншистката реторика вчера се включи и руският посланик Юрий Исаков. В интервю за радио „Дарик” той обяви проекта „Белене” за жив, с което не само отправи предизвикателство към суверенното решение на българската изпълнителна и законодателна власт да се откаже от атомния обект, но и образува общ фронт с БСП и нейни вождове.

Явно тактиката на петата колона на Русия в България, която настоява за референдум за реанимиране на АЕЦ „Белене”, сега ще бъде да яхне като свой троянски кон успеха на пилотния си проект, разигран през януари.

Тогава, след изкуствено предизвикана вълна в интернет и една единствена съгласувана протестна кампания в национален мащаб (доколкото манифестациите в 12 града на 16 януари можеха да се смятат за представителни),протестиращите срещу проучването и добива на евентуални находища от шистов газ дадоха повод на премиера Борисов да задейства процедура за пълна забрана да знаем дори дали разполагаме с този ресурс. Борисов се обоснова, че такъв бил гласа на народа.

Ами ако му спретнат нови, много по-шумни скандирания по улиците и площадите, ще се огъне ли пак така лесно пред „народния глас”?

Бумерангът, който премиерът си хвърли сам с твърде странната прибързана реакцията на онзи „народен глас”, сега заплашва да го застигне. Нещо повече: в случая с шистовия газ протестите не бяха така ясно подпечатани с клеймото на подателя от Москва, макар също да беше ясно кой поръчва платената от Газпром музика.

Днес външният подстрекател за реванш по темата за АЕЦ „Белене” дори търси ефекта на явната руска намеса. Това е откровено сплашване на легитимната българска воля от страна на онези, които искат да сме им благодарни за 3 годишната окупация де юре и за следващите 42 години де факто.

Хайде сега пак някой да попита защо трябва да протестираме и да се противопоставяме срещу символиката на този манталитет, налаган на българите, като паметника на натрапника с размаханото оръжие над София и подобните му в много други българските градове!

Иво ИНДЖЕВ

http://ivo.bg