КОЙ РУШИ ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ В СЪРЦЕТО НА СОФИЯ - ЧАСТ ПЪРВА

Написано от Николай Марченко, Биволъ

Дворец или НХГ - Поскомунистическата държава не търпи остатъците от Третото българско царство

https://bivol.bg/castleofking.html

Царският дворец на Третата българска държава е нарочно оставен да се руши. Посткомунистическите правителства до ден днешен следват верния комунистически принцип да бъде унищожавано и разрушавано всичко, което може да напомня за времето преди 1944 г. След установяването на комунистическата диктатура в България естетическите критерии се промениха по идеологически принцип. Старите архитектурни стилове и сгради от епохата на “буржоазното” общество и “капитализма” бяха счетени за ретроградни, ненужни, излишни и неподходящи за новата естетика на “Народната власт” и “сталинския барок”. В апотеоз беше издигната естетиката на унификацията, грозотата и пролетарската догматика. Така хиляди паметници на културата и шедьоври на архитектурата в България бяха сринати, те продължават да се събарят и унищожават последователно в духа на комунистическата политика до ден днешен. В замяна на това, всички български градове, а дори и някои от селата, бяха обезобразени трайно с отвратителни и мизерни панелни комплекси – по един и същ калъп – еманация на социалистическия начин на живот, естетика и светоглед. За съжаление след 1989 г. картинката не се промени много и разрушаването на сградите, паметници на култирата и архитектурата от времето на Третата българска държава, продължава ударно и повсеместно във всички български градове. На мястото на прекрасни някога сгради изникнаха копторни кооперации с ужасни фасади, които превърнаха градовете ни в посткомунистически гета. Наследството на комунизма в България не само, че не е изчезнало, а продължава да определя нормите на обществения ни живот. Затова и страната все по-малко има с какво да се гордее пред света, все по-малко какво да показва и все повече от какво да се срамува. Гетоизирането на българските градове продължава с мощни темпове и вероятността, това да не е просто инерционен резултат от десетилетията на комунистическа идеология, насаждана в съзнанието на нацията, става все по-вероятна. Разрушаването на една от най-емблематичните и символно натоварени сгради – паметници на култирата и архитектурата, в самото сърце на София, пред очите на цялото общество, е показателно за същността и ценностната система на управляващите страната ни. За съжаление, подобен прецедент на агонията на архитектирни паметници, е невъзможно да се случи в цивилизовани европейски държави като Австрия, Франция, Германия, Белгия, Дания, Унгария, или дори Русия и Сърбия. 

Една фоторазходка на „Биволъ“ около бившия Царски дворец (днес Национална художествена галерия) предизвиква редица въпроси за историческото ни наследство. Арх. Борислав Игнатов обвини ГЕРБ в Столичния общински съвет за нежеланието да превърнат бул. “Цар Освободител”в пешеходна зона, което би спасило Двореца от разрушаване. Художникът Петко Дурмана поиска оставката на директорката на НХГ Яра Бубнова, която според него не ремонтира сградата с цел да може да иска непрекъснато нови пари за поддръжка.

Снимки: Светломир Стоянов за "Биволъ"

 Според него виновна е визията на покойния несменяем художник на властта Светлин Русев, който е лобирал за Бубнова начело на НХГ. Самият Светлин Русев пък е бил партньор в сдружение „Тракия“ с такива лица като собственика на „Дарик“ Радосвет Радев, олигарха Васил Божков и лидерката на младежкото АБВ Пламена Заячка. Яра Бубнова увери „Биволъ“, че “сградата не е неподдържана”, а след като по нейно настояване годишният бюджет за поддръжка на десетте сгради на НХГ е увеличен от 50 на 150 хил. лв., нещата ще се подобрят.

Три важни за културно-историческото ни наследство журналистически материала излязоха наскоро в българските медии. Един от тях е статията-коментар  на Deutsche Welle България („Тъжно: санират панелки, а рушат къщите от Третото българско царство“), в който се описва сагата с т.нар. Къща с ягодите, която е собственост на доскорошния изпълнителен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев.

Още една публикация е в сайта за култура „Площад Славейков“: „Как социалистическата власт изкърти царско величие от двореца“. Последният текст бе базиран на архивното видео (виж долу) на YouTube канала „Българският XX век“ с кадрите от 1946 г. с разрушаването на портите и оградите около някогашната царска резиденция в София.

Кратка история на разрухата

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Фоторепортаж на „Биволъ“   Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Снимки Биволъ: Разрухата е тотална. Стени, основи, комини, покрив, тераси, метални части, остатъци от огради, стълбища, дограми. Климатици по стените и фасадата, в нарушение на нормите за опазване паметниците на културата. Транспаранти закриват основната фасада на сградата, от които тя просто не се вижда. Кабели стърчат и висят отвсякъде и рискуват да убият минувачи или посетители!

Деветосептемврийски погром

От „Българският XX век“ припомнят историята на разрушението на тази емблематична сграда след 9 септември. През 1946 г. Софийският дворец е иззет за нуждите на Министерския съвет. Решено е да се срине оградата и да се отстранят всички символи на Монархията.

Така се събаря цялата ограда, ковани врати, фенери, корони – изработени във Виена, са разрушени и захвърлени на боклука. От стените се изкъртват всички вензели, корони, винетки от Княз Батенберг до Цар Фердинанд. Дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа, както и временно жилище на нови държавници. Зала в двореца набързо е пригодена за кабинет на Георги Димитров, поясняват от видеоканала.

Унищожена е била и парковата алея пред централния вход. „На нейно място е оформен широк площад, при което нивото на околния терен е снижено с около 2 метра, а по-късно е построен Мавзолеят на Георги Димитров, припомнят от видеоканала. През 1953 г. по решение на Министерския съвет сградата на бившия дворец е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей.

  

Припомняме, че през 2012 г. по времето на министъра на културата Вежди Рашидов (ГЕРБ) е направен „капитален ремонт“ и „реставрация“ на Двореца – НХГ срещу 3,6 млн. лв. През 2021 г. една разходка около сградата оставя тъжно впечатление. Най-малкият проблем са надписите тип „графити“. Сградата и плочките пред нея са напукани, парадните стъпала се рушат, парапетите и покривът (уж „ремонтиран“) са ръждясали.

Фасадата отпред е надупчена за разпъване на евтините банери за реклама на изложбите, които са закачени на куки. Отстрани и отзад по фасадите е пълно със закачени климатици и камери за видеонаблюдение, заради кабелите на които са пробити пак безброй дупки. Стъклените зимни градини и прозорците са мръсни, прашни и на места напукани.

   

Без от екипа на „Биволъ“ да претендираме за познания в областта на музеологията и архитектурата, твърдим, че дворците в аналогичната източноевропейска столица в Букурещ, като един от тях също е художествена галерия, са поддържани в пъти по-добре. Незапознатите с детайлите читатели и професионалистите от архитектурата сами могат да направят изводи от снимковия материал дали в добро или в окаяно състояние е най-важната историческа сграда на главния площад на столицата. Трябва да се подчертае и, че реновираната сграда на Българската банка за развитие (ББР) и приютилият парламента Партиен дом наоколо са поддържани и осветени в пъти по-добре от оставения на произвола на съдбата Княжески дворец

Безумна липса на поддръжка

Арх. Габриела Семова – Колева (Снимка: stroiinfo.com)

„Биволъ“ помоли председателката на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ICOMOS арх. Габриела Семова – Колева да коментира направените от екипа детайлни снимки на сградата на НХГ.

Според нея това, което се вижда, е нормалната поддръжка на всяка сграда. „И за паметниците включително, разбира се. Но не може по отношение на наследството, не може един паметник да бъде финансиран, да бъде реставриран или консервиран така еднократно. И след това да няма изобщо никакво поддържане“.

Според арх. Семова не е правилно поддръжката да касае само вътрешността на сградата или функционирането на изложбените помещения. Би трябвало в тази институция да имат човек, който да отговаря за поддръжката и на състоянието на сградата“.

„Защото от всичките тези снимки, които сте направили, от тях личи, че няма никаква грижа за фасадата на сградата. Значи, говорим за най-обикновено почистване, защото е видно, че всичките тези корозии по парапета, по металните части са деградирали“

Експертът е на мнение, че след ремонта през 2012 г. ако това нещо се почистваше всеки ден, изобщо нямаше да задържа мръсотия.

  

„Като завали дъжд, тези прахови частици поемат влага и тя непрекъснато седи там като гривна. И всъщност подпомага процеса на корозия. Същото се отнася и за камъка, същото се отнася и за мазилките“.

Същото касае и местата, „където има очупване, пукнатини, всичките тези замърсени участъци са просто язви, които рано или късно водят до ерозиране на материята“.

„Ако има пукнатини в камъните, в тях се просмуква влага – през зимата това нещо веднага, ако не се поправи и не се запълни, на следващата година при големите студове тази влага се надува, нараства, разширява обеми и цепи камъка“.

    

Снимки: Светломир Стоянов за "Биволъ"  

„Как е възможно да са натрупани плочки, да не е пометено, да не е подредено?“

Не е нормално според думите й „някакви жици да стърчат отвсякъде“. „Никой не се е погрижил, ако са вандалски и злонамерени, трябва да бъдат оправени, а и този неестетичен и вандалски начин да се прокара, веднага се сещам за случая, където момчето загина“.

Архитектката е възмутена и от изходите на климатичната инсталация, която е сложена безразборно.

„Просто са сложени както им е удобно, където са помещенията и е комфортно да работят.  А изобщо не са си помислили, че с това нарушават визията на паметник с такава стойност“.

Относно изискването да мине 10-годишният период от последната реставрация, според арх. Семова най-вероятно става дума за „вътрешна наредба на Министерството на културата“.

 

„Но това е някаква абсолютно безумие, пак ви казвам, става дума за поддръжка, ежегодна, даже ежемесечна и ежеседмична. Какво значи да хвърляме огромни средства, нещо се реставрира и в следващите 10 години е оставено да деградира, за да можем да вземем средства отново и да го поправим?“

„Това, което наблюдавам, то е липса на елементарна хигиенна поддръжка, което води до деградация, защото малката повреда веднага трябва да се поправя, за да не се стига след 10 години отново до средства, с които отново да се прави проект“

Арх. Семова смята, че е необходимо сериозно обсъждане за това кои институции да стопанисват сградата:  „Може би трябва да има конкурс, решението за подобно нещо е на управленско ниво“.

Според нея е несериозно да се вземат прибързани решения, макар и да е вярно, че „съжителството на два музея причинява“ проблеми. „Те не са само два музея, има и друга институция на Столична община – това води до най-безразборно използване и накърняване, в това число, на наследството ни“.

  

Тя казва, че чисто икономически нещата не се управляват по най-добрия начин и от ресорното ведомство. „Не може всичките средства, които набират музеите, да отиват просто в един кюп и после дайте просто да ги разпределим на това, което ни изнася или, още по зле, по политически причини – тези са нашите хора, там ще им дадем, или тези да се оправят, както могат“.

Тя припомни за скандала с инсталирането на климатиците на главния ВУЗ в България: „Вие си спомняте, когато от университета тръгнаха да си пробиват дупки по фасадата, какъв вой се вдигна”.

“А тук просто нещата са минали така между другото. Но те независимо от това си стоят по този начин”.

   

“За металните парапети, предполагам, че замърсяването в София е толкова силно, че и по рустиката, и по мазилката, и там при по общ план ще се видят куп неща. Нужно е само едно изчистване, а не да го оставяш две години отвън, прави се, както човек си чисти собствената сграда или собствената къща – това не виждам там да се прави“.

Тя коментира и консервационната работа през 2012 г.: „Ако на покрива една ламарина не е направена на фалц, тези всичките под керемидите и специално листовата ламарина, само на едно място ако не е направено качествено”.

“Това предпоставя влагата от дъждовете и снеготопенето  да прониква в самата структура на корнизите, например“.

Семова е на мнение, че ръждата по ремонтирания преди 9 г. покрив е явен признак, че „ако не днес, то след година – две ще бъде износена“. „Корозията ще пробие ламарината и тогава вече ще започнат да се ронят включително и мазилките, първо ще се види едно овлажняване, ще се ронят едни парчета и ще стане абсолютно опасно“.

  

Според нея най-вероятно Яра Бубнова говори за липсата на безстопанственост, имайки предвид само доброто поддържане на сградата във вътрешността. „Вероятно вътре наистина се измива, почиства се и тъй нататък. Но всичките тези снимки отвън показват, че липсва това почистване, което е довело до корозиране примерно на парапета“.

Тя коментира и устройствата за нощно осветление, чиито кабели допълнително загрозняват фасадата на сградата:

„И те са направени по един неестетичен начин с гофрирани тръби, а всичко това разваля визията на паметника, на сградата“.

Въпреки, че климатиците са поставени още преди Яра Бубнова да оглави НХГ, тя като директор би могла да сезира властите, подчертава арх. Семова.

„Хубаво, те са сложени преди това, но тя съответно може да направи нещо в това отношение, да направи докладна, да покаже проблема. Какво да ви кажа?“.

     

Тя даде пример с Белгия и в Холандия, където още преди години 30% от бюджета са се заделяли от културните и научните институции само за поддръжката на сградния фонд. Камо ли за кралските резиденции, много от които са и музеи или национални галерии.

„Много по-добре се поддържат там. През години полагат усилия за камъка, защото не толкова трябва да се обработва химически и да се пръска с антиувлажнители, колкото просто да се почиства – най-доброто средство, за да не ерозира“.

Според нея говорим за „нивото на култура“ в България. „Ние колкото сме по на юг, малко сме по-мързеливи и като че ли това много ни затормозява“, констатира председателката на ИКОМОС България.

Продължава в част втора поради дължината на текста.