Кой сложи паметника в Правец - за възраждането на култа към Живков

На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г. От ляво на дясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и кандидат-президент, Бойко Борисов, току-що назначен за главен секретар на МВР, Евгения Живкова, внучка и осиновена дъщеря на Живков, Младен Червеняков, депутат от БСП и бивш министър на правосъдието. Снимка от личен архив, която се разпространява в Интернет. Живков не може да се сравнява със Сталин като диктатор не само поради мащабите. Той попада в друг исторически отрязък, него на власт го докарва вълната на Хрушчов, която развенча сталинизма в СССР. Кървавият режим е заменен с желязна ръка в кадифена ръкавица. В България култът към Вълко Червенков е заменен с култ към Тодор Живков. Днес 33-годишното управление на Живков се оценява и отрицателно, и положително, по този въпрос българите са разделени. Но неговите поклонници и противници не са разпределени като в Украйна предимно в източната или западната част на страната. В България преклонението пред Живков се развива след известна преоценка. Свалянето му през 1989 г. беше посрещнато с всенародна радост, защото недоволството от 33-годишното му управление беше достигнало предела си. Той обаче беше късметлия - слезе от властта точно навреме, защото фалитът, до който беше докарал държавата, стана факт в годината след свалянето му. Новото правителство се принуди да обяви мораториум върху плащането на натрупания от Живков външен дълг от 12 млрд. долара. А цялата нерационална икономика на социализма рухна. Причината беше главно липса на пазар за неконкурентни изделия. Много малко производства оцеляха и бавно и постепенно бяха приватизирани. Разпадът на комунистическата икономика, последвалите кражби, беззаконие и корупция породиха мощна носталгия по времето на бившия Първи, когато животът беше сигурен, токът и парното - евтини. Хората обаче бързо забравиха, че някога са разказвали вицове за Живков и режима, оплаквали са се от скъпотия, че са чакали ред за жилище по 20 години и за автомобил по 15 години, не са могли да пътуват в чужбина, имало е деформации във всички сфери на обществен живот и политически преследвания. Процесът срещу Живков беше не за национална катастрофа, до която стигна България, а за дребни нарушения на законите - раздаване на апартаменти без ред и др. - единствените възможни нарушения, за които може да бъде съден. След няколко години дела и домашен арест, Живков се превърна в измъчена жертва на правосъдието. Днес паметникът в Правец се радва на одобрение и от местни, и от хора из цяла България. Дори сега, през декември, общинският съветник от БСП във Велико Търново доц. д-р Мирко Робов внесе предложение в общината за поставянето на паметник на Тодор Живков в алеята на заслужилите за Велико Търново.

Откъде се взе този паметник и как му се присмя Радой Ралин

Българите над 40-50 години ще си спомнят, че бюст-паметник на Живков му беше издигнат приживе и положен на площада в Правец през 1987 г. Имаше тържествено откриване, на което присъства самият Живков и членове на Политбюро на ЦК на БКП, излъчиха и репортаж по телевизията. Бюстът беше далеч по-голям от познатите в парка бюстове на бележити българи, издигнат на висок камък, и беше дело на скулптора проф. Величко Минеков. Вдигането на паметника на Живков на площада в Правец през 1987 г. става във време на нарастващо народно недоволство от увеличение на цени, дефицит по магазините, и общо раздразнение от режима на Живков, който надхвърля 30 години към онзи момент. Само година по-късно паметникът е демонтиран тихомълком, след решение на Политбюро, което оценява като грешка издигането му и заедно с това раздава разни скъпи представителни сгради, главно в София, за поликлиники, болници, обществени заведения. Популизмът не е от вчера. Днешните политици популисти има какво да научат от комунистите на Живков. Сред дарените сгради например беше сградата на “Булгартабак” на Попа в София, тогава от най-модерните в страната, която така и не беше предадена по предназначение за стоматология. Не бяха изпълнени решенията и за други сгради. Но не този паметник, прибран от площада в Правец, се издига отново там. Сегашният паметник е в цял ръст, вдигнат е тържествено през септември 2001 г., с много почести и в присъствието на куп важни гости от София - назначеният само седмица преди това за главен секретар на МВР Бойко Борисов, лидерът на БСП Първанов, кандидат-президент, който печели изборите същата есен, депутати от левицата и др. Разбира се, и Жени Живкова, и хора от семейството. Скулптурата е дело на скулптора Секул Крумов. Историята е забележителна. Направена е през 70-те години, когато култът към Живков се развива и поощрява с бурни темпове. Изложен е за пръв път на една обща художествена изложба на ул. “Шипка” 6 в залите на Съюза на художниците. Организаторите на изложбата не забелязали, че недалеч от помпозния бронзов портрет в цял ръст на Живков е сложена малка керамична глава на сатирика Радой Ралин. По онова време той е известен критик на режима. Седял е 6 години без работа, уволнен заради своята книжка “Люти чушки”. Сред народа се носят легенди за Ралин, цитират навсякъде негови епиграми. Младият тогава скулптор Георги Чапкънов му е направил портрет. Главата попада на изложбата, защото сатирикът вече бил реабилитиран. Но на портрета Ралин е със закачливо-присмехулен поглед. Никой не обърнал внимание на това от организаторите на изложбата. И се оказало, че главата на Ралин гледа с насмешка от 7-8 метра право в помпозната бронзова фигура на Първия. Първите посетители на изложбата веднага забелязали тази интрига. Някой вероятно се обадил в чужбина да разкаже тази смешка, защото на следващия ден по радио “Свободна Европа” бил излъчен язвителен коментар за изложбата, как Ралин се надсмива над Живков. Още на другия ден главата на Ралин била преместена зад една преграда в съседство. Коментарите по чуждите радиостанции продължили и организаторите преместили скулптурата на Ралин на друг етаж. Махнали и един бронзов бюст на Георги Димитров, първоначално разположен до бронзовия Живков, защото коментарите се разпрострели и върху него - тоест, бившият вожд и учител на народа е почетен с по-скромен портрет, отколкото сегашният генерален секретар. През 2000 година общинарите от Правец поискали от фондовете на СБХ въпросната скулптура и я разположила тържествено в долния край на пешеходната зона на града. Всичко е съгласувано с ръководството на БСП, както си му е редът. Местните нямат нищо против. Някогашното село Правец е превърнато в град от Живков. По негово време тук са построени цехове, заводи, китни жилищни блокчета, а за благоустрояване са хвърлени многократно повече пари, отколкото в което и да е друго градче от такъв калибър в България. През 80-те години е характерна всекидневна пропаганда на култа към Живков в тогавашните медии, но той не говори всеки ден пред камера и не присъства толкова често в новините, колкото сега Бойко Борисов. Вестниците, подобно на сега, публикуват постоянна протоколна информация за Живков - срещи, откривания и др. По-дразнещо по онова време са литературните и художествените произведения в негова възхвала. Те се четат и коментират с присмех и удивление в тесен кръг. Ето два примера по-долу от стихосбирката “Априлски съра”, които днес едва ли звучат толкова потресаващо, колкото по време на режима.  

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

На другаря Тодор Живков В тебе има нещо от Левски, В тебе има нещо от Ботев И мойто сърце ръкоплеска Във името на живота.

НИНО НИКОЛОВ

Из Приветствие

Човешки прост, достоен и сърдечен, и строг, и весел, а и младолик, той идва с нас да бъде тази вечер, защото ние сме до него всеки миг! Какво е пълководец без писател? Какво е вожд народен без поет? Приятелят какво е без приятел дори когато всичко е наред? Но и поет без своя вожд народен не е ли сам в жестокия ни век? Писателят не е ли вик безплоден без пълководец, като нашия човек? Другарю Живков! Исках да Ви скрия в дълбокото сърце на моя стих. Но мина четвърт век. И ще открия, че все заради култове Ви крих. Другарю Живков! В петилетки бойни априлско племе крачеше до Вас, писателите бяха Ваши войни, поетите - на Партията глас! И нека тук, в най-старата държава, върху най-древния човешки континет, една България да каже: Вечна слава! И да си спомни след години: Беше ден! И нека светлият единен комунизъм да ни говори с ботевския глас, че в бъдещето с подвизи се влиза. И с хора, Тодор Живков, като Вас! Август, 1980 г.

Иван БАКАЛОВ