You are here

Кой създаде кредитните милионери, къде са милионите им?

Кой създаде кредитните милионери, къде са милионите им?Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата, и Красимир Райдовски, директор на пресцентъра на кабинета „Виденов” пред ТВ7 - първа част Водещ: Какво ще излезе от досиетата на кредитните милионери? Тази тема дойде на дневен ред за пореден път по време на прехода. След решение на българския парламент при мен в студиото са Красимир Райдовски и Методи Андреев. Краси Райдовски беше шеф на кабинета на Жан Виденов. Това е може би единственият случай, доказан, на министър-председател, който си замина заради кредитните милионери. Това беше Жан Виденов. А Методи Андреев – шеф на предишната Комисия по досиетата, който пък, беше разформирована комисията, точно когато на дневен ред дойдоха досиетата на кредитните милионери.

Господин Райдовски, ще чуем ли най-после истината за историята на кредитните милионери в България и доколко тази история се връзва с историята на червените куфарчета?

Красимир Райдовски: Истината за кредитните милионери в България е написана още 1995 година. Хората, които я написаха, за съжаление, не са сред нас. По-скоро хората, които генерираха кредитните милионери, не са сред нас. Не са важни толкова кредитните милионери. Важни са банкерите, които раздаваха необезпечените кредити и какви са причинно-следствените връзки. И не Държавна сигурност е тази, която е раздавала кредита, разбира се.

Водещ: А понеже тези банкери бяха назначени от някой, кой всъщност назначаваше в началото на 90-те години банкерите, които раздаваха кредитите?

Красимир Райдовски: Та по онова време, ако си спомняте, имаше две правителства на Българската – вече социалистическа, мисля – партия, ръководена от един действително титан – Андрей Луканов. По времето на Луканов бяха раздадени над 100 лицензии за частни банки, а едва ли някъде по света се създава, може би господин Андреев ще потвърди, се е създавала банка, частна банка, с държавни пари. За няколко години ДСК и БНБ, по официални данни – а неофициалните кой знае какви са, раздава около 80 млрд. онези пари, които бяха много по-истински от днешните пари. Оттам започва цялата трагедия.

Когато аз на вас, вие на мен след това ми връщате или по нечие разпореждане ми давате необезпечен кредит, тогава всичко става пределно ясно. Но пак казвам, не Държавна сигурност (ДС), аз съм сигурен, че някои от тези хора, които са т.нар. кредитни милионери, са имали някакви отношения със структури на ДС.

Водещ: Да, вие изпреварихте въпроса ми имало ли е някаква връзка между това, че те са били агенти на ДС или членове на ДС.

Красимир Райдовски: За мен категорично. Категорично. Членове не могат да бъдат. Те могат да бъдат или служители, или агенти на ДС. По онова време вече нямаше структури на ДС. Причинно-следствената връзка не е принадлежността към ДС или както и да се нарича специалната служба. Причинно-следствената връзка са личните взаимоотношения и личното доверие между човека, който разпорежда да бъде даден кредитът, човекът, който дава кредита и този, който го получава, защото той трябва да е сигурен, че онзи ще го върне, а се връщаха проценти, както добре знаете. Защото трябва да си пълен идиот  да дадеш някому необезпечен кредит, ако не знаеш, че някой друг не стои зад гърба ти и ти пази задника.

Водещ: Т.е. даваш от държавата на частника едни пари, след това частникът ти връща част от тези пари под масата?

Красимир Райдовски: Естествено. Затова ви казвам, че първо трябва да се започне не от кредитните милионери, а от шефовете на банките, от тези, които раздаваха кредитите. Един-единствен случай има за доказана сачма, доказан агент на ДС. Това е лицето Атанас Тилев. И според доклада на МВР той е получил кредити, което също беше забранено от закона, ако си спомняте, в размер на около 40 млн. долара, на свои фирми раздал.

Водещ: Господин Андреев, съгласен ли сте с тази теория, която излага господин Райдовски? Тя звучи доста логично и аз бих казал, че покрива фактите, които ние познаваме като граждани на тази държава по време на прехода.

Методи Андреев: Разбира се, пак толкова време говорим по тези въпроси и аз се познавам вече с много хора, които са били офицери от ДС. И аз смятам, че не е имало един, да го кажем, замисъл, подготвен в ДС, който да създаде това явление – кредитни милионери. Фактът, че господин Райдовски, който е офицер в ДС, не е станал кредитен милионер, а той е имал възможност, означава, че това е било въпрос на...Това означава, че не е имало организирано. Друг е въпросът – това, което го казва, аз също смятам, че е така, друг е въпросът, че действително една част от тези хора ще излязат свързани със службите не за друго, а защото това са хора, които са имали връзки, които са имали информация. Това, което казва господин Райдовски, е абсолютно вярно. Държавата дава държавни пари, за да се правят частни фирми и банки. И оттук следва въпросът държавата всъщност не създаде ли явлението кредитен милионер в България. Защото, вижте, ако тогава, в началото на 90-те години, Андрей Луканов е започнал да изпълнява програмата „Ран-Ът”, той е разбрал, че трябва да създаде български фундамент на бъдещия капитализъм ти то, много ясно, той ще се огледа от сферата, от номенклатура, свързани с бившите служби лица, на които ще им дадат такива необезпечени кредити. Една част от тия кредити въобще не са били и върнати. Там вече какво е вземал банкерът под масата, това е нещо, което можем само да предполагаме. Но след това се смениха много правителства. Забележете, нито едно правителство, ама нито едно правителство, не посегна към тази каста на т.нар, кредитни милионери. Много от тези кредитни милионери впоследствие загинаха по българските улици по неизяснен начин. Други направиха може би успешен бизнес. Но защо държавата никога не понечи да види истината в тоя проблем? Нещо повече...

Водещ: Проблемите в управлението на Жан Виденов показателни ли са за това, защото имаше много скандали с кредитните милионери по това време, а накрая всичко завърши с една хиперинфлация, за която, казват хората, тотално е обслужила големи финансови структури с огромни задължения към държавата?

Методи Андреев: Ами вижте сега, вие помните тогава как се определяше курсът на долара. Определяше се от БНБ. Видяхте, че тогава шеф на БНБ беше проф. Тодор Вълчев. Видя се, че Тодор Вълчев не е бил случаен човек. Той излезе, че е служител ли, агент ли, как беше, на една от българските специални служби. Нали ви е ясно, че по тая линия много тече информация какво се очаква, как ще стане. И вижте сега какво става. Дойде правителството на ОДС. Тогава по наше време се създаде законът, който вкара кредитните милионери, и по-точно фирмите на кредитните милионери ,в една дискета. Целта на тоя закон беше кредитите да се превалутират и да се върнат адекватно пари на тези, които са вземани. Знаете ли какво стана?

Водещ: Защо не стана?

Методи Андреев: Ами не стана, защото бюджетната комисия – тогава председател на бюджетната комисия беше Йордан Цонев, точно тоя текст, който изискваше превалутиране на кредитите и връщането им в размер, адекватен на тоя, в който са получавани, отпада, защото, видите ли, държавата нямала валутен закон, закон за валутната търговия. Такъв закон беше приет година или година и половина след този закон. Но жилото на закона за кредитните милионери беше изкарано. И какво стана? Абсолютно правилно тогава ние направихме деноминация и след деноминацията кредитните милионери върнаха жълти стотинки. И даже имаше случаи в комисията, когато ние почнахме да правим, понеже взехме тази дискета от Емилия Миланова, която беше тогава заместник-гуверньор на БНБ, около 3-4 месеца ние от фирмите стигнахме до физическите лица кредитни милионери и трябваше по някакъв начин да ги проверяваме. Тогава Петканов, аз много пъти съм го разказвал, отказваше на два-три пъти да извърши проверка. Ние пуснахме някои от тези имена, но не като агенти на ДС, а като кредитни милионери по медиите тогава. Може да е били неправилно, не много законно, но го пуснахме все пак като имена.

Райдовски: Защо да е незаконно? Това е официален публичен регистър. Няма нищо незаконно.

Методи Андреев: Е, не е било право на нашата комисия. Ние имахме право да обявяваме само ако са агенти. Но тогава ми се обаждаха на мен някои лица, който викаха: „Ама ние вече не сме кредитни милионери”. Аз им казах: „Да, господа, вие към момента след деноминацията сигурно не сте кредитни милионери, защото сте върнали някоя и друга стотинка. Но вие сте в тая дискета. Вашите имена излизат от тези юридически лица, които са кредитни милионери”.

ГЛАСОВЕ