You are here

Колко медийно грамотни са българите (КЛАСАЦИЯ)

Индекс на "Отворено общество" измерва способността на обществата в Европа да се справят с постистината

 

В света, в който фалшивите новини се превръщат във всекидневие, способността да различаваш истината от неистината в идващата по различни канали информация е все по-важна. 

От "Отворено общество" са изготвили индекс на медийната грамотност, според който класират 33 европейски държави. 

Индикаторите, които участват в индекса, са медийна свобода, образование, доверие, нови форми на участие. 

Въпросът за „постистината“ напоследък стана доста значим като феномен, свързан с редица от днешните политически и социални тенденции. В изследването понятието „медийна грамотност“ се използва, "за да се измери способността за справяне с негативните ефекти от намаляващото обществено доверие, крайно поляризираната политика и фрагментираната медийна среда, които са свързани с феномена „пост истина“. В предложения модел са използвани няколко индикатора, чрез които да се идентифицира състоянието на медийна грамотност в европейските страни според нивото на медийна свобода, образование, доверие и нови форми на участие. Основното допускане е, че обществата в страни с по-образовани хора, по- свободни медии и по-високи нива на доверие между гражданите ще могат да постигнат по-високо ниво на медийна грамотност и ще са по-добре подготвени да се справят с негативните ефекти на „постистината“, обосновава се в анализа си Марин Лесенски, Програмен директор в "Отворено общество"

Ето и класацията на 33-те държави:

Най-висока е медийната грамотност в страни с добре развито образование, свобода на медиите и развито гражданско общество, показва класацията. Начело са Финландия, Дания, Холандия и Естония.

България е в края по класацията с един от най-ниските индекси и заема 30-ото място. След нея са други балкански държави, които не са членки на ЕС - Черна гора, Албания и Турция.

Класацията показва няколко определени тенденции. Страните, които имат по-добри оценки по всички показатели (медии, образование, доверие, др.) включват страните от Северна и Западна Европа, като Финландия, Холандия и Дания са на първите три позиции. Това съвпада с характеристиката на Финландия, спомената по-горе, като страна, която е много добре подготвена да се справи с такива предизвикателства поради добрата си образователна система и образовано население. Добре е да се отбележи, че Естония е четвърта в класирането, като наред със свободните медии тя има и най- добрите резултати като цяло в Европа по PISA. Страните, които са начело на класацията като цяло имат и по-високи нива на доверие между хората, което дава възможност на техните общества да се справят по-добре с предизвикателствата. Те имат и по-високи нива на е-участие, като Естония и другите северни страни имат по-ефективно и масово използване на информационни и комуникационни технологии, коментира в своя анализ Марин Лесенски.

От "Отворено общество" са направили и клъстърен анализ, който разделя страните на пет групи с подобни характеристики. Получените клъстъри показват определени географски тенденции. Страните от Северна и Северозападна Европа са начело, следвани от останалите страни от Западна Европа. Има среден преходен клъстър между Италия и Словакия, който обхваща и съседните Унгария и Хърватия. Балканските страни, включително Гърция и Турция, остават в последните два клъстъра с най-нисък брой точки. Най-зле представящите се страни като цяло имат по-контролирана медийна среда, по-ниско ниво на образование и по-високо недоверие между хората. Това са характеристики на по- лоша медийна грамотност и по-голяма склонност на обществата да се влияят от негативните ефекти на т. нар. постистина – постистина в политиката, „алтернативни факти“, конспиративни теории за функционирането на света, фалшиви новини.

http://clubz.bg/59437-kolko_medijno_gramotni_sa_bylgarite_klasaciq