Колко са българските деца, родени в чужбина?

За близо 30 години в чужбина са се родили около 330 000 български деца, а оттук нататък броят им ще нараства още повече. IT-специалистът Боян Юруков е изчислил, че една трета от младите в детеродна възраст са в чужбина.

 

За близо 30 години в чужбина са се родили около 330 000 деца с българско гражданство, показват изчисленията на Боян Юруков. IT-специалистът е изследвал официалната статистика от 1990 до края на 2018 година. Според него, тя издава доста тревожни тенденции: „Една трета от младите, които влизат в детеродна възраст, са в чужбина. Това е много голям проблем, тъй като липсват хора, които да произвеждат, да правят бизнес и иновации. Резкият спад на тези хора създава проблем както за бъдещите поколения, така и за икономиката на България днес“.

„Българите щели да изчезнат като народ. Това са пълни глупости.“

Юруков твърди обаче, че близо половината от спада на населението след 1990 се дължи не толкова на емиграцията, колкото на процеси, започнали много преди това – например през 1970-те години, откогато се забелязва постоянно намаляване на раждаемостта. В резултат се получава нещо като демографска дупка, казва експертът: „Дори и да нямаше никаква емиграция, населението днес пак щеше да намалява. Пак щяхме да стигнем 5-те милиона, но това щеше да се случи може би 10-15 години по-късно“.

Боян Юруков категорично не е съгласен с тезата, че българите ще изчезнат като народ. Според него, подобни твърдения са нелепи: „Причината да сме на първо място в Европа по свиване на населението е, че в един и същи момент се наслагват няколко различни фактора“.

Експертът е установил една интересна тенденция. Според него, има сериозни белези за това, че през последните няколко години процесите на емиграция от България се забавят – тоест, по-малко хора напускат страната. В същото време Юруков подчертава, че данните на НСИ, цитирани наскоро от премиера Борисов с думите, че все повече българи от чужбина се завръщали в страната, не са били интерпретирани коректно. Трябвало е, разбира се, да се отбележи и броят на онези, които в същото време са напуснали България.

В тази връзка експертът по програмиране и информационни технологии подчертава, че е почти невъзможно да се установи какъв точно е броят на трайно завърналите се българи – включително и поради факта, че системата за адресна регистрация в България е крайно лоша.

Въпреки това Юруков твърди, че има различни индикатори, говорещи за забавяне на емиграцията от България. Обяснението му: „Това се дължи не само на скока на заплатите в някои сектори в България, но и на това, че много от хората, които бяха заминали за Италия, Испания или Гърция, междувременно се завърнаха, тъй като ситуацията там се влоши“.

„Хората не напускат България само по икономически причини“

Българският IT-специалист, който работи във Франкфурт за фирма от сферата на финансовите технологии, говори и от личен опит: „Чистата заплата, която получава един IT-специалист във Франкфурт, вече не е много по-висока от заплащането, което би получавал в София, а вече и в Пловдив и Бургас. Разбира се, подобно сходство в заплатите все още не се наблюдава във всички сектори на икономиката, а има и друго: хората не напускат България само по икономически причини. Роля за тяхното решение играят и фактори като сигурността, липсата на върховенство на закона и дори най-елементарни неща като чисти улици и оправени тротоари например“, казва експертът.

Данните, анализирани от Юруков, сочат, че в Германия е най-многочислената българска диаспора в ЕС. По думите му, през последните години тази диаспора се е увеличила драстично: „Голям е и броят на децата, родени в Германия. Това си личи по увеличаващия се брой български училища, клубове и организации в Германия.

Друг интересен момент е, че много малко от българите в Германия, които имат право на германско гражданство, действително кандидатстват за германски паспорт – това са едва 3-4% от онези, които живеят от над осем години в страната. Затова пък техните деца го получават автоматично, така че ще има все повече българи с германско гражданство. Очаквам, че в рамките на следващите десет години може да има до 200 000 българи с гражданство от друга европейска държава – нещо, което никога досега не се е случвало за толкова кратко време“, казва Юруков.