You are here

Колко телета могат да се намерят под един вол

За нестереотипните роли на пола и за ролята на нестереотипните полове

Иво Беров

 

Чиновниците по целия свят, включително и в Европа, са си изработили свой си един език, който се различава от езика на обикновените хора. Заплетен един език, чрез който доказват, че не са обикновени хора, а чиновници. Защо им е да го доказват? За да оправдаят раздутите си чиновнически заплати, разбира се.

Гяволъкът е да вземеш една простичка мисъл и така да я усучеш, че тя да изглежда страшно задълбочена. Толкова задълбочена, че световните простонародни маси да си рекат: „Малий, тия какви задълбочени мисли мислят, халал да са им ония ми ти чиновнически заплати.“

Ето например искаш да кажеш, че не трябва да има предубеждения по полов признак, когато човек върши някаква дейност. Че простонародни мъдрости от рода на „Мястото на жената е в кухнята” са неприемливи в съвременния свят. Камо ли пък шопският възглед, описан от един класик, че „в главата на жената се въдят дяволе и она требе да се шляпа по врато, та да се разпръснат дяволете”. Или пък че жените не бива да работят, да карат коли и да ходят на обществени места без придружител, защото са жени.

Искаш да кажеш, че жените не бива да бъдат насилвани и бити, въпреки че тази забрана, както и забраната да тричаш кучета, може да противоречи на онези изконни български обичаи и ценности, които са ни съхранили като народ през турското робство (виж по този повод читалищно-патриотичната декларация на СДС за Истанбулското споразумение).

Европейският чиновник описва тези виждания на френски и на английски. Ето как е във френския първоизточник:

Article 14 – Education

1Les Parties entreprennent, le cas échéant, les actions nécessaires pour inclure dans les programmes d’étude officiels et à tous les niveaux d’enseignement du matériel d’enseignement sur des sujets tels que l’égalité entre les femmes et les hommes, les rôles non stéréotypés des genres, le respect mutuel, la résolution non violente des conflits dans les relations interpersonnelles, la violence à l’égard des femmes fondée sur le genre, et le droit à l’intégrité personnelle, adapté au stade de développement des apprenants.

Това на български иде да рече следното:

Член 14 – образование

При подходящи случаи страните ще вземат необходимите мерки, за да бъдат включени в утвърдените образователни програми на всички образователни равнища образователни материали по въпросите за равенството между мъжете и жените и осъществяването на дейности без предубеждения, основани на половата принадлежност…

Това е мой превод. Езикът на френския първоизточник – член 14 от така наречената „Истанбулска конвенция“ е доста по-усукан. Английският първоизточник пък е още по-усукан, нали при него могат да се ръгат сума ти съществителни във вид на прилагателни пред истинското съществително.

А при утвърдения от разните служби български превод се стига до прочутия израз „включване в образователните програми на въпроси за… нестереотипните роли на пола”.

И тук вече започва търсенето на телета под вола. Търсят ги онези, които много искат да ги намерят. А когато много искаш да намериш едно теле, ти винаги ще го намериш, дори то да е под вол. И дори въобще да не е теле. И въпросът „Колко телета има под един вол” намира тутакси своя отговор: ”Колкото искаш телета, толкова има. Може и 80 процента да има. Няма значение дали това са телета или не.“

Така мнозина нашенски и не само нашенски търсачи на подволни телета решиха, че „нестереотипните роли на пола” всъщност означава „ролята на нестереотипните полове“. Изглежда еднакво, но всъщност е точно обратното: жената трябва да носи рокля, мястото й е в кухнята, мъжът трябва да изкарва пари, после да седи на дивана, да гледа телевизор и да пие бира – това е стереотипна роля на пола.

Жената може да възприема себе си като мъж и мъжът като жена, независимо от това кой готви в кухнята и кой изкарва парите, за да гледа телевизия на дивана и да пие бира – това пък е ролята на нестереотипните полове. Но точно за тези „нестереотипни полове” в Истанбулската конвенция (споразумение) въобще не става въпрос. Нито за какъвто и да било „трети пол”.

Истанбулското споразумение определя понятието „социален пол” извън биологичното му, генетично и генитално значение. Определя го по следния по-скоро мътен за ненавикналите да четат чиновнически писания и въобще на ненавикналите да четат каквито и да било, начин:

„Социален пол“ – това са социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.

Нека изтълкуваме за непривикналите на четене, тълкуване и разбиране българи-юнаци какво точно означава това.

Българското общество например смята, че подходящото за всеки истински мъж поведение е да седне на масата след работа и да чака жената да му поднесе чехлите с ракия и салата. И да я плесне по задника, преди да реши дали да я оноди или да не я. Българското общество смята също за мъжествено един мъж да оноди де що женски му пуснат. Лошо няма.

Но какво би станало, ако една жена започне да изкарва пари и да иска от мъжа си чехли, салата и ракия всеки път като се върне от работа? И да го пляска по задника. Или пък да почне да оножда де що мъжки и женски й пуснат. Тук вече има лошо. Но това по никакъв начин не означава, че подобна жена може да бъде бита и пребивана – ето смисъла, ето същността на Истанбулската конвенция.

Още един пример. Какво ще стане, ако един мъж започне да носи поличка. Лошо. Ще го помислят за жена, освен ако не е шотландец. А някой пък може точно това да иска – да го мислят за жена, защото това е социално изградената му роля, това е социалният му пол тоест. Но това в никакъв случай не означава, че този женствен мъж, или мъжествена жена, зависи на какъв социален пол се кефи, трябва да бъде бит, пребиван или предаван на съд. Нито пък хвърлян от покривите, какъвто е обичаят в някои мюсюлмански държави. Това е смисълът, това е същността на Истанбулското споразумение.

И нещо за възпитанието на децата, споменато в същото споразумение.

Децата питат искрено и непредубедено за всякакви световни явления. И ако попитат баща си защо някой батко се държи като какичка, бащата, ако примерно е от родния ни Северозапад, може просто да каже следното: „Оти са а сбръкАл и е нещо врътОглав. ВАрай го”. В смисъл „Може да е чудноват, но това не значи, че трябва да бъде млатен“ и прочутото Северозападно „ша маана да го прибиа” е неприемливо, макар много яко и нашенско. И ни е помогнало да оцелеем като народ през турското робство (пак виж декларацията на СДС).

Училището разбира се не бива да си позволява северозападни изрази от рода на „оти са а сбръкал и е нещо врътоглав”. Бива да обясни на децата, че има разни странни хора, които не са като другите, но това не означава, че трябва да бъдат обиждани, бити, пребивани и хвърляни от покривите, ако никому нищо лошо не правят.

Това са изискванията на Споразумението, или Конвенцията.

Не са никак страшни и сложни, „немаа са плашите”. И недейте плашИ децата с измислени ирански травестити, дошли от джендема джендъри и караконджули от трети пол.

Въобще бива споразумението да се прочете както трябва. Непредубедено. Да се вникне в целта и смисъла му, за да се разбере, че то утвърждава и защитава основни достиженията на развития свят. Защото тъкмо това споразумение, точно такъв вид договори, точно такъв вид закони и правила защитават Европа и развития свят от адетите, прищевките и обичаите на първичните племена, на изостаналите държави и на закостенелите общества. Точно такива договори, закони и правила, пряко, точно, недвусмислено и решително отхвърлят законите на шериата и всички ограничения и притеснения, които Коранът налага върху жените.

А дали е съвсем случайно, че радетелят за чисто православие Волен Сидеров например  защити един от най-мракобесните редове на Корана „Жените ви са като нива за вас. И отивайте при вашата нива както пожелаете…” (руса 40-223). И се обяви против споразумението, разбира се. Колко хилядолетия трябва да минат, преди човечеството да проумее, че мъжът не може зорлем да оножда дори съпругата си (една от точките на Споразумението). Явно десетте хилядолетия от неолита насам не стигат.

А дали е съвсем случайно, че против Споразумението застанаха и БСП, и разни така наречени патриоти?

А дали е съвсем случайно, че Русия декриминализира битовото насилие? Демек то не било престъпление. Защото е изконна руска ценност може би (виж „Селяци” на Чехов например).

Не мяза да е случайност това. Повече мяза да е повторение и подражание на руските клевети срещу Обединена Европа с всичките глупотевини за „битовото разложение на загниващия Запад”, както го определяха комунистите допреди двайсетина година само. И както го определят сега техните наследници.

Случайно против Споразумението може да се е изказало само днешното СДС, ама то е заради турското робство и защото вече си има патриоти за съжители на „Раковска“ 134 (майтап бе, мили Уили).

Вместо да разберат простичките неща обаче и да се опитат да вникнат в малко по-сложните, нашите обществени мегдани бъкат от протяжни едни, безполезни и безсмислени лакърдии за това как липсата на третия пол ни е помогнала да оцелеем под турско (пак виж декларацията), има ли трети пол или не, каква е разликата между мъжки, женски и среден род и колко телета могат да се намерят под един вол. И от какъв точно джендър са тия телета – мъжки, женски или среден. И дали всичките са телета или само осемдесет процента.

Добре че заседанието на Министерския съвет по повод Споразумението взе едно каракачано-соломоновско решение – да го приеме с тълкуване. Да им се разтълкува на недоразбралите министри, депутати и политици кое какво ще рече – ще е то джендър, що е пол, що е социален пол, що е секс, що е насилие и има ли то почва у нас. Няма лошо. Който не знае – пита. Лошо би било, ако се пита не тоя, който трябва, както обикновено се случва. При всички случаи ще има сеир при ратификацията на Споразумението в Народното събрание. И ако Бойко все пак го пробута (от него зависи), значи все пак е наш, демек Европейски кучи син, а не техен. „Кучи син”, речено в политическия, а не в обидния смисъл на думата. Щото и тук опираме до пустото му четене, мислене, съобразяване и все такива едни зорове.

Аре.

http://www.transmedia.bg/2018/01/08/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%8...