You are here

Комунистическите концлагери не прекършиха родолюбието на Никола Кръстев

Преди 60 години героят от Балканската и Първата световна война си отиде достойно, както и живя

Поколенията имат право да знаят истината за българите патриоти

 Майя Любомирска – Кръстева

 Най-големият провал на комунистическата идеология  беше невъзможността й да прекърши духа на истинските българи. Независимо от побоищата в килиите на Държавна сигурност и затворите, нечовешките изтезания в концлагерите „Куциян", „Росица", „Богданов дол", „Белене", „Слънчев бряг" и други, конфискуването на имуществото, жилищата и пенсиите, изселванията и гоненията, дамгосването като „враг на народа", постоянното преследване и привикване за справка в милицията или ДС, независимо от всичко това мнозина истински българи устояха. Запазиха достойнството си, не се превърнаха в мекерета на новата комунистическа власт и си отидоха от този свят с гордо вдигната глава. Един такъв българин е капитан Никола Иванов Кръстев. Той приключва земния си път три години след като се завръща от последното въдворяване в лагера на смъртта „Белене", твърде млад- едва на 62 години. Но паметта за него – героя от Чаталджа, Булаир и Южния фронт, продължава да е жива.

n_krastev.jpg

Никола Кръстев

Съдбата ми отреди достойнството и отговорността да бъда негова снаха. Но не само това ме мотивира да напиша тези редове. Пиша ги, защото поколенията имат правото да знаят истината за българските патриоти.

 А от времето на комунистическия режим до ден-днешен тази истина се прикрива – къде по-перфидно, къде дебелашки, а историята се покрива с идеологически клишета, унищожаващи българщината.

Житейският път на Никола Кръстев може да бъде

 пример за служба на род и родина

Никола Кръстев е роден в София през 1895. Съдбата обаче отрано го изправя пред изпитания.  Баща му Иван Кръстев – на когото е кръстен и моят съпруг, е секретар в Българската Екзархия в Цариград, но умира твърде млад в началото на ХХ век. След смъртта на бащата семейството на Никола Кръстев е принудено да се завърне  в София. Скоро след това обаче умира и майка им, и така Никола заедно с брат си Кънчо и двете им сестри остават кръгли сираци. Двамата братя постъпват във Висшето на Негово Величество Военно училище с препоръката на вуйчо им полковник Владимир Серафимов – освободителят на Родопите.

n_krastev1.jpg

Епизод от Балканската война.

 

Когато е обявена Балканската война, юнкер Никола Кръстев

едва 17-годишен заминава доброволец на фронта

Участва в победните боеве при Чаталджа и Булаир, където е ранен. На фронта е произведен в чин подпоручик и е награден с Орден за храброст. След края на Балканската война се завръща във Военното училище и довършва военното си образование.

По време на Първата световна война Никола Кръстев участва през цялото време като батареен командир на Южния фронт. Съдбата отново не е милостива към храбрия воин  – на същия фронт като офицер от пехотата е убит брат му Кънчо Кръстев. За изключително високата си смелост Никола Кръстев е награден с втори Орден за храброст и е произведен в чин капитан.

По-късно ще настъпи друго време, когато храбростта за родината ще бъде престъпление. А истинският съд ще бъде заменен с т.нар. "народен".  По това време, когато през октомври 1944 Никола Кръстев е арестуван,  по див и вандалски начин двата ордена за храброст ще бъдат смъкнати от гърдите му и буквално

 откраднати от  комунистите

Не би могло и да бъде по друг начин – комунистическият режим винаги се е страхувал от истинските патриоти, винаги се е боял да застане очи в очи пред доблестни българи, служили на родината. И винаги е предпочитал подмолните действия, терористичните акции и ограбването – било то на мандри или на апартаменти. Не случайно по-старото поколение още разказва, как когато навлезли в България, съветските войници смъквали от ръцете на хората часовниците.

n_krastev2.jpg

След сражение на Южния фронт войниците си почиват.

 

След края на Първата световната война Никола Кръстев е демобилизиран през 1918, като довежда в София батареята си във военен строй. Казвам това не случайно, защото това е времето на т. нар. Войнишко или Владайско въстание, в което под действието на комунистическата пропаганда някои от войсковите части се разбунтуват, дезертирали след битката при Добро поле, образуват бунтовнически отряди и настъпват към София. Опитът за бунт е неуспешен и остават само разочарованието на подлъганите войници.

След края на Първата световна война Никола Кръстев заминава за Виена, където следва право. За разлика от сега, навремето българите са смятали за свой дълг, след като се изучат в чужбина, да се върнат в родината си и да работят за нейния просперитет. Така прави и Никола Кръстев. След като завършва право, той се завръща в България и работи  на различни постове в съдебната система.

Атентатът в катедралата „Света Неделя" също ще бележи житейския път на Никола Кръстев.

Малцина от днешните поколения българи знаят, че тероризмът не започва през този век, а е пуснал дълбоките си корени в Европа още в началото на миналия век. Неговите идейни вдъхновители не са някакви талибани или муджахидини, а

червените вождове на Коминтерна

За жалост България няма основание за особена гордост, защото тъкмо нашата страна е записана в историческите хроники с най-кървавия атентат в Европа, отнел живота на 213 души и осакатил близо 500.

На 16 април 1925 българските комунисти взривяват столичната катедрала "Света Неделя". По този начин е даден ход на ужасяващ по размерите на жестокостта си човеконенавистен план, целта на който е да унищожи цвета на българската нация. Комунистическите конспиратори у нас имат задачата да започнат масови политически убийства и така с терор да вземат властта.

На 16 април 1925 запасният офицер Никола Кръстев участва в опелото в „Света Неделя" на убития от комунистическите бойни групи два дни по-рано генерал Константин Георгиев, който е и депутат от управляващата по това време партия Демократически сговор. Генерал Георгиев е убит на 14 април 1925 , когато отива на вечерна служба в църквата "Свети Седмочисленици". Покушението на толкова известен български генерал и политик е с цел по време на траурната церемония да се привлекат повече хора от политическия и военния елит и да бъдат избити по време на атентата. Целта на комунистите е била една – колкото е възможно жертвите от атентата да бъдат повече. А за моралният им облик пък може да говори само един факт – най-зловещият и кървав атентат е извършен по време на Страстната седмица преди Възкресение!

За да увеличат броя на бъдещите си жертви, атентаторите изпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. Така на опелото на ген. Константин Георгиев катедралата и площадът пред нея са препълнени с политици, депутати, министри, министър-председателят Александър Цанков, военни, които съкрушени и ужасени от убийството на генерала, искат да му отдадат последна почит. Най-близо до покойника е и моят свекър.

На 30-годишния запасен капитан Кръстев  е отредена голямата чест да носи на специална кадифена възглавничка ордените за храброст на зверски убития генерал Георгиев.

Както по-късно ще разказва Никола Кръстев на синовете си Иван и Георги, няколко минути след началото на опелото, някъде около 15ч.и 20 мин. той чува оглушителен взрив и после нищо не помни. Три дни след като идва в съзнание в Червен кръст, Никола Кръстев научава, че се е спасил благодарение на това, че няколко други пострадали са паднали върху него и така са омекотили удара от срутените каменни блокове и греди от купола на църквата . На главата му обаче има дълбока рана, следата от която остава до края на дните му.

Никола Кръстев си спомня, че на опелото са били блестящи военачалници като генерал-лейтенант Стефан Нерезов, командвал І българска армия при Дойран и по-късно началник-щаб на българската армия, генерал-майор Григор Кюркчиев, участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война, генерал-майор Петър Лолов, генерал-лейтенант Калин Найденов, който има изключителен принос за широкото използване на артилерията по време на война. Фактът, че тъкмо на запасният капитан Никола Кръстев е дадено да носи ордените на покойния генерал съвсем не е случаен. Защото по това време той е един доказал се български офицер-патриот.

Това не може да му прости комунистическата власт след преврата на 9 септември 1944

След като е изписан от Червен кръст, Никола Кръстев продължава да работи като юрист. През 1942 отново е мобилизиран  и служи в щаба на І Софийска дивизия. Там го сварва и превратът на 9 септември 1944. Месец след това през октомври 1944 Никола Кръстев е арестуван. Без присъда е изпратен в лагера „Куциян", където работи при нечовешки условия. След това е съден от ІV военен състав на т.нар. "народен" съд и е оправдан. Така героят от Балканската и Първата световна война, който е излагал живота си на първа бойна линия, готов да умре за род и родина,  става „враг на народа". И започват издевателствата. Никола Кръстев два пъти е изселван на различни места от семейството му. На семейството му също е сложен черният печат „врагове на народа". Можем да си представим каква рана е нанасяло това преследване на семейството му в душата на Никола Кръстев.  Следва отново лагер – този път  той е изпратен в лагера на смъртта „Белене" при ужасяващи нечовешки условия. Но той пак не се прекършва и запазва достойнството си.  След това е преместен в следствието на Държавна сигурност в Централния софийски затвор. Комунистическата власт дори му отнема пенсията.

Три години след като се връща от лагерите и затворите , с разклатено до неузнаваемост здраве, на 28 април 1957 Никола Кръстев почива едва на 62-годишна възраст. Семейството му загубва един истински баща, родината – един истински български патриот.

 На водещата снимка: Капитан Никола Кръстев(в ляво, б.р.) с приятел от Военното на Негово Величество Училище

 Снимки: Личен архив

http://www.faktor.bg