You are here

КПКОНПИ: Инсталация с три паянтови елемента

Рени Нешкова

Мнозинството във Висшия съдебен съвет днес реши, че преместването на делата за корупция от Софийския градски съд в специализирания не е противоконституционно.

В демокрациите мнозинствата вземат решенията, това е нормално. Под „мнозинство“ във ВСС обаче се подразбира една константна величина, в случая кръгът около главния прокурор Сотир Цацаров. Искането съответно е на Върховния касационен съд, оглавяван от Лозан Панов, и на Висшия адвокатски съвет, основни опоненти на Цацаров.

Мотивите на ВКС и адвокатския съвет също нямат значение. Ще ги споменем само за прегледност: „Определянето на подсъдността на специализирания съд е според субекта на престъплението, а не по материя, което и го превръща в извънреден съд.“

Ако кажем, в нещо като „народен съд“, няма да сбъркаме много. Звучи драстично, но по същество е същото. И Цацаров също се досети за това и малко се обиди. Вярно, специализираният съд няма да издава смъртни присъди, съдиите ще са облечени в тоги и ще се позовават на истински членове и параграфи, но изборът и инструментите за преследване са доста сходни с онзи „народен съд“, не само по определението „извънредност“.

Разискванията във ВСС също не са от значение. Затова пък понякога вземат неочаквани обрати и могат да служат като образец на йезуитщина. Главният прокурор например не само се обиди, но и отказа да коментира мотивите на ВКС и адвокатския съвет, от друга страна обаче, ги похвали  – исканията били „балансирани и мотивирани, професионално изготвени с изложени правни аргументи“. А де?

Това е само детайл от голямата картина за пълзящото овладяване на държавата от един кръг с представители във всички власти – законадателна,  съдебна, изпълнителна, медийна. Поръчките се подават регулярно, мачкането на хора и бизнеси става законно.

Новият закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и новосъздадената комисия са поредната бухалка срещу неудобните за кръговете около Цацаров и Пеевски. Разбира се, не можем да не споменем и премиера Бойко Борисов, без когото това нямаше да е възможно. Неговото мнозинство в парламента прие това недоразумение във вид на закон.

Сега следва и човекът на Борисов и Цацаров да го оглави. Крайният срок за издигане на номинации за председател на комисията е 16 февруари. Очакванията са, че за поста ще бъде номиниран само един кандидат – прокурорът и бивш зам.-министър на правосъдието от ГЕРБ Пламен Георгиев, който оглавяваше Комисията за незаконно придобито имущество (КОНПИ), а след влизането в сила на новия антикорупционен закон е и.д. началник на КПКОНПИ. Самият Пламен Георгиев по закон има правото да издигне номинациите на останалите четирима членове на органа, чийто мандат е 6 (шест) години, с една по-малко от мандата на Цацаров. Георгиев е известен най-вече с лоялността си към главния прокурор.

КПКОНПИ беше създадена с приетия в края на миналата година нов антикорупционен закон, който механично събира в една структура дирекцията за противодействие на корупцията в ДАНС, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за конфликт на интереси, дирекцията в Сметната палата, която отговаряше за имуществените декларации на работещите на ръководни постове в държавата, и аналитичното звено БОРКОР.
Миналата седмица КПКОНПИ проведе и първата си акция, която много приличаше на пиар и беше насочена срещу кмета на Септември Марин Рачев.

„Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от 44-то Народно събрание и придобил известност като „антикорупционният закон“, няма да постигне прогласените цели да противодейства на корупцията, напротив. Той узаконява безконтролна и ефективна административна машина за натиск върху политически и всякакви други неудобни лица и смазване на личността и бизнеса им. Вместо закон за противодействие на корупцията, Народното събрание прие закон за прикриване на корупцията“, писаха юристите от „Да, България“.

Какво се получава, когато три нереформирани институции като прокуратура, следствие и МВР се съчетаят в един орган? Получава се инсталация с три съставни части, паянтова като конструкция, но за сметка на това с огромни правомощия да посочват корумпирания. Ще може ли това нещо да функционира? Ще може, но само както му е наредено, подсказано или пък просто по досещане. Корупцията им е сетна грижа, важни ще са показните акции с подходящо представяне по медиите.

Подателите на сигнали за корупция, ако такива се намерят, може да бъдат подложени на репресия. А щом може – ще бъдат.

http://www.transmedia.bg/2018/02/08/%D0%BA%D0%BF%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BF...