Кратко ръководство за протестите

Георги Георгиев

 

Протестира се, за да се напомни на самозабравилите се служители, че мандатът им не е безусловен, че имат ясни задачи и не могат да правят каквото си поискат.

Авторът е собственик на малък бизнес и експерт по статистика и управление на риска.

Защо се протестира?

Защото рискът от неудобства и загуби от това да не се протестира е по-голям от неудобствата и разходите, свързани с протестите. Защото когато служителите ти не просто не изпълняват задълженията си или ги изпълняват с очебийна некомпетентност, а дори с действията си непрекъснато увреждат интереса ти, е редно да бъдат дисциплинарно уволнени, независимо колко месеца или години им остават по договор.

Следва да се напомни, че държавните служители, начело с министър-председателя, са просто това – служители, и противно на някои твърдения легитимността на избора им няма нищо общо с легитимността на основанията за тяхната оставка. Същото се отнася и за главния прокурор.

Протестира се, за да се напомни на самозабравилите се служители, че мандатът им не е безусловен, че имат ясни задачи и не могат да правят каквото си поискат. Когато дадеш ключа за автомобила си на момчето в автомивката, за да може да си свърши работата, а то вместо това качи гаджето и потегли с колата за почивка в Гърция, редно е да му се напомни къде му е мястото.

Какви са исканията на протестиращите?

Исканията са прости и ясни от ден първи:

1. Оставка на възприемания като тотално корумпиран и некомпетентен кабинет и нови избори

2. Оставка на възприемания като корумпиран и некомпетентен главен прокурор

3. Структурни реформи в съдебната власт и прокуратурата, които да намалят вероятността след 7 години да сме в същото или по-лошо положение

Обективно разследване на дейностите на Делян Пеевски и Ахмед Доган и понасянето на съответната отговорност за действията им е възможно само след изпълнението на горните три искания. Евентуалното измъкване на останалите наши служители от мрежите на зависимости, които им пречат да си вършат качествено работата – също.

Кой протестира?

Протестират голяма част от нетните данъкоплатци и създатели на богатство в държавата. Това са хората, с чиито пари се финансира всичко в нея – от така скъпите на определени хора магистрали, през образование, здравеопазване, полиция и съдилища, та до пенсии и помощи. Протестът е най-масов след края на работното време именно заради това.

Протестират и студенти и ученици, които виждат какво ги чака само след няколко години, когато се озоват в положение на нетни данъкоплатци. Те също така виждат как може да бъде в страни като Естония, Словения и други, които имат сходно на нашето минало, но сега са далеч напред.

Откога започна протестът и докога ще продължи?

Протестът реално не е спирал последните 25-30 години и ще продължи докато България не стане територия, на която има гарантирани индивидуални права и право на частна собственост. За тези години протестът премина през различни степени на активност с ясен пик през лятото на 2013, а сега наблюдаваме втори такъв, започнал през юли 2020.

Когато няма активни мероприятия, протестни действия извършват стотици хиляди българи с купуването на еднопосочен билет и напускането им през Терминал 1 и 2. Много от вас лично познават такива хора или живеят отделно от близки и роднини вследствие на това.

Протестни действия са и отказът от инвестиции в България и изтичането на капитали към чужди юрисдикции. Дори и съмнителният капитал твърде често се инвестира в сметки в Швейцария, къщи в Барселона и хотели в Гърция. Акт на протест е и катастрофално ниската раждаемост

Плаща ли се на протестиращите?

Че на протестиращите не се плаща, е очевидно за всеки, видял кадри от протестите. Ако обаче аршинът за това кой е прав и кой е крив е това дали на някого се плаща, то платените ще ги намерите сред тези, които не протестират. И ще имате много документални доказателства за това.

Сред платените са различните писачи и медийни личности на хранилката на олигарсите, присвояващите парите от еврофондовете, зависимите от държавни и общински поръчки и от държавна служба. Не е случайно, че точно сега се отпуснаха рекордни суми в опит за подкупване именно на тези групи, и то в немалка степен с парите на протестиращите (парите са „на Бойко“ точно толкова, колкото и ламборгинито е на момчето, работещо на автомивката). Един министър дори скоро се хвалеше как пари щяло да има за всички и да се дават безогледно – груба демонстрация на непознаване на първия закон на икономиката.

За съжаление има много хора, които са убедени, че единственият начин да преживяват е да просят, пълзейки по корем и лижейки нечий ботуш. Освен, че е нередно, това е и унизително за всички участници. В дългосрочен план, изпълняване целите на протестите ще доведе до ограничаването до минимум на подобни практики.

Ще свърши ли България, ако има оставки и предсрочни избори?

Не, и това е ясно на всеки. Когато се казва, че ако правителството не си изкара мандата, няма да има газови връзки, магистрали и най-вече, че няма да получим пари от Европа, това е говорене насочено към платените, за които стана дума по-горе. Това не е нищо друго освен послание към чакащите на хранилката. Преведено за тези, които имат достойнство и такива похвати са им чужди: „ако ни свалят, няма да има пари за грабене и ще трябва да си седнете на задника и да свършите нещо полезно за другите хора“.

Точно такива реплики са поредната причина да се иска незабавна оставка и нови избори.

Няколко думи за умните и интелигентните

Нерядко именно от добронамерените интелигентни хора тръгват много пагубни идеи и затова не мога да се въздържа да не напиша нещо и за тях. Умните и интелигентите хора се учат от грешките си, гледат и назад, и напред, и си задават десетки (често) правилни и разумни въпроси. Въпроси като „Какво ще стане след оставката, кой ще дойде след това?“, „Ама няма ли да е по-лошо?“, „Дали ще дойдат евроскептици и русофили или супер либерални русофоби?“, „Няма ли X (когото мразя) да яхне протестната вълна?“, „А какви ще са позициите по отношение на ЕС и еврото на новите управляващи?“ и т.н. и т.н.

В случая имам една дума в отговор на всички тези въпроси – приоритети. Трябва да има ясно степенуване на въпросите по важност и съотносимост към момента. Когато страната е на ръба на бездна, от която наднича съвременен феодализъм тип Русия или Китай, приоритет е избягването на бездната на почти всяка цена.

Влезем ли в ситуация на пълно овладяване от олигархията на бизнеса, съдебната власт, прокуратурата и медиите, всички останали въпроси ще са без значение. Ако не вярвате, наблюдавайте какво се случва в Хонгконг последните години и с ускорени темпове в момента. Разбира се, има и много други примери.

Важно е да се задават въпроси, но трябва да се прави интелигентно – с приоритети, съобразени със ситуацията. Иначе стигаме до вечния проблем на мислещия човек – парализа от безкрайни анализи.