You are here

Криворазбраната цивилизация

Две прасета и един (не точно) селски мегдан

Доктор О Боли

Снимка: © Община Пловдив

 

Това е то! Разфасоване на прасета на централен площад в Пловдив по случай втория ден на Коледа, с песни, танци, хорца, носии и т.н. още каквото повелява традицията.

Най-сетне някой, който да оцени истинската стойност на културата, била тя европейска, балканска, ориенталска, мешана (като скарата) или просто българска. Най-сетне някой да приеме и гордо да въздигне, че „На прасе съм“ е културно мероприятие, напълно равностойно театъра на Пина Бауш (нищо, че този театър няма да го видим у българско в скоро време).

Издигаме напред традицията, показваме среден пръст на веганите и пускаме да се лее народното и народняшкото. Свински мръвки, руйно вино и греяна ракия от време оно са били у нас трите влъхви на коледното настроение.

Ще каже някой, че това не е култура, но всички знаем, че няма да бъде прав. И яденето е култура, и в пиенето има култура. Ако ще и в псувните по бягащото из двора прасе също човек може да намери някакъв културен момент. А и традиция си е все пак. Може да не допада на всички, но не значи, че не е култура. Културата може да бъде видимо грозна, а при традициите нещата много често са си 50/50.

Това е като с най-дългата поема в българската литература, която представлява творческия порив на няколко особено вдъхновени фенове на футболния „Пирин“ (Благоевград), изразяваща отношението на авторите към близкия град Симитли. „Слънце грее, дъжд вали… и т.н. …Симитли!“. Не е красиво, не е особено възвишено, пълно е с нецензурни думички, но това не му пречи да е най-дългата българска поема.

Та така и с прасетата и тяхното колене и разфасоване. А в Пловдив са решили му ударят на този ритуал едно възраждане.

Само дето защо е тази олекотена версия? Като ще се показва тази откровена част на българската селска култура, нека се даде в пълната й прелест, била тя и съмнителна! Нека да е автентично!

Самият кмет Иван Тотев може и да казва, че нещата не се свеждат само до тия две прасета, които ще бъдат разфасовани на площада пред сградата на общината до голямата коледна елха, но няма какво да се лъжем – прасетата са си абсолютния смислов център в мероприятието. Идеята за безплатни печени мръвки не просто е способна да измести фокуса на което и да е събитие, но може и да засенчи дори факта, че говорим за втория ден на Коледа.

И всичките му там коледарчета, народни песни и танци и т.н. са просто допълнение към това. А прасето, прасето си е един по-друг ритуал.

Това е един малко по-различен, но все така истински български зимен празник, чиято дата е плаваща в зависимост от това кога двама чичовци, 5-6 братовчеди и още толкова съседи са свободни, че да се отдадат на цял ден мръзнене, цапане, мърляне и рязане и печене на свински мръвки. А, да, и препиване с вино и ракия, но това е ключова част от всеки български зимен ритуал.

Общината тук е решила да спести на пловдивчани истинската сурова прелест на този ритуал, изразяваща се колкото в мириса на печеното месо, толкова и в някои далеч не толкова симпатични „аромати“ като например този на стомашното съдържание на прасето или тежкия мирис на кръв, сурово месо и пърлено.

Защо обаче? Нали показваме автентичната традиция с идеята децата, които не ходят на село да разберат какво е? Нима искаме да ги лъжем с някаква захаросана версия за разглезени гражданчета?

Или са техните уши твърде нежни, че да чуват квиченето на прасето, докато го гонят (или още повече – докато го колят), звънките изрази, които мъжете пускат по време на целия процес, и лютата чалга („Прасета, прасета, всичките прасета на мезета!“).

Забравете ги тези захаросани приказки и пасторални картинки за традиции и обичаи. Истината тук е грозна, потна, корава, кървава и видимо балканска. Греяна ракия и прясно опърлените свински уши на фона на народни песни и танци са само придружаващи елементи.

Въпросът обаче е, че за всяка традиция, била тя автентична или в олекотената си версия, си има и времето, и мястото, и условията.

И не всяко нещо става да се извади от етнографските книги и да се разположи в центъра на втория по големина град и културна столица на Европа.

Защото така нещата стават малко като в „Криворазбраната цивилизация“, макар и с обратен знак. И вместо да се френчеем, имитирайки чужди моди, май ще се окаже, че не разбираме съвсем самата идея за собствените си традиции.

И фактът, че един красив градски площад не е селски мегдан.

https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_1068589083_Kriv...