You are here

Купуваш си избори и после умножаваш по 10

Купуваш си избори и после умножаваш по 10Какъв е механизмът за узурпиране на местната власт? Как местна власт, излъчена в изборен процес, окачествен като нечестен и несвободен, осъществява управлението на местната общност?

Когато са налице конкурентни икономически интереси, които търсят представителство в местните органи на властта, се използват изборите, за да се позиционират едни спрямо други, изграждайки структурирани стратегии за завземане на местната власт. Целта е постигането на конкурентни предимства чрез контрол върху управлението на публичния ресурс.

 В предизборния период се прилага бизнесстратегия – създава се обединение от сходни и близки, но във всеки случай непротиворечиви интереси, под формата на местна предизборна коалиция или партия. Това формирование се стреми да завземе дял от пазара на гласове, чрез който да си гарантира дял от представителството в местната власт. След приключване на изборното състезание за общински съветници и в периода между първия и втория тур на изборите за кмет на общината бизнесиграчите се договарят за управлението – всеки от позицията, която е успял да завоюва. Започват преговори за създаване на коалиция за управление, като стремежът е всеки да стане част от управляващото мнозинство около бъдещия кмет на общината. Дава се подкрепа за втория тур на кметските избори и се договаря разпределението на местната власт.

Разработването и прилагането на тази стратегия е съобразено с механизма, по който са структурирани и функционират институциите на местната власт в България. Стратегията отчита начина на разпределението на властовия ресурс – отговорности и компетенции, между кмета на общината като орган на изпълнителната власт и общинския съвет като орган на местното самоуправление.

Крайният резултат от прилагането на такъв вид стратегия може да доведе до формиране на управление без опозиция.

Кметът на общината, който е мажоритарно избран от населението, не може да управлява без общинският съвет да е приел съответните решения и то не само по важните въпроси, свързани с бюджета и собствеността, а също така и по отношение структурата на общинската администрация, броя на заместник-кметовете, размера на заплатата на кмета и неговите представителни разходи.

Очертава се следната ситуация: от една страна, имаме общински съвет, който има власт, но няма необходимите ресурси и условия да формулира общинските политики и да контролира администрацията; от друга страна - кметът има на разположение цялата администрация, финансовия и материален ресурс, информацията и експертите, необходими за управлението, но няма властта самостоятелно да взима решения.

Това е класическа ситуация на взаимна зависимост, основана на институционалната слабост на двата органа – кмет и общински съвет. Този структурен дефект в организацията на местната власт налага крепенето на баланси и поддържане на равновесие между двата органа, за да могат да функционират.

Балансът и равновесието в управлението се постигат чрез конструирането на мнозинства, подкрепящи кмета. Мнозинства могат да бъдат „плаващи” – без стабилен състав на подкрепящите общински съветници, „гъвкави” - зависят от определена конюнктура в общинския съвет, „икономически” - гарантират бизнесинтереси и крепят икономически баланси, „тематични” – по определени проблеми.

Обикновено кметът е активната страна в договарянето на мнозинството. За да получи подкрепата на различните икономико-политически лобита, се създават позиции за заместник-кметове в структурата на администрацията и се поверяват цели ресори от управлението на доскорошните конкуренти в предизборната битка. Постигането на баланс в управлението включва процес на взаимно изнудване и в крайна сметка споразумяване за разпределението на постовете, включително и на председателя на общинския съвет, зам.-председателите на общинския съвет и председателите на водещи комисии. Създава се система от взаимни гаранции, разпределени между отделните играчи, която трябва да осигури относителна стабилност на конструираните мнозинства. Това е класическата схема за формиране на „прокметски коалиции” за управление, основани не на принципи и програми, а на баланса между различни икономически искания и интереси. Всяко вземане на превес и нарушаване на равновесието води до криза в управление¬то, която трябва да бъде преодолявана чрез ново преразпределение и договаряне.

Цената за поддържането на такъв тип мнозинства е корупционното управление на собствеността и активите на общината и насочването на обществени поръчки и концесионни договори към клиентелистките мрежи на управляващите икономически мнозинства, водещо до ниско качество на услугите и публичната инфраструктура.

За крайните негативни последици от управлението отговорни няма. Самата технология за взимане на решения в местната власт не позволява отговорността да бъде персонифицира¬на. Всяко корупционно решение предварително тайно се договаря между заинтересованите, предлага се от кмета или от общински съветник/ци, гласува се от „прокметското“ мнозинство, изпълнява се от кмета, а след време за настъпилите вредни последици за общината – кмет и общински съветници започват да си прехвърлят отговорността, без никой от тях да може да бъде подведен под наказателна отговорност за извършеното.

Постигайки влияние в публичните институции на местната власт, престъпните мрежи си осигуряват условия да развиват легална инвестиционна активност основно в областта на стро¬ителството и туризма - дейности, чрез които изпират мръсни пари и трупат нови печалби. Договаряните от тях ниски наеми, концесионни такси и цени за общинската собственост им осигуряват лесни пари и големи маржове на печалба.

Чрез купуването на гласове и изпращането на „посланици” на икономически интереси, а не на политически представители в общинските съвети, публичните институции на местната власт могат да бъдат превзети отвътре, за да обслужват интересите на икономически групировки, отделни хора и фирми, за сметка на защитата и гарантирането на обществения интерес. Така местната власт изпада в зависимост и бива подчинена на частните интереси.

Разполагайки с необходимия финансов ресурс за купуване на избиратели и контролиране на вота, бизнесгрупировките и представителите на престъпния свят се включват в коалициите на местно ниво, които управляват общините. Използвайки установения модел за размяна на услуги и влияние между съветниците от мно-зинството и между съветниците и кмета, те реализират своите планове за директен достъп до управлението и разпределението на публичния ресурс.

Освен осигуряването на представители в органите на местното самоуправление някои икономически и криминални босове предпочитат самите те да влизат в общинските съвети. Целта е да имат директен достъп до важна за тях инвестиционна и друга вътрешна информа¬ция, за да упражняват пряк контрол и влияние над процесите в управлението и вземането на конкретните решения.

В крайна сметка, изводът, който се налага, е, че не се припознава проблемът с институционалния разпад в местното самоуправление. В някаква степен причина за това е и фактът, че този проблем не се артикулира в публичното пространство нито от властите, нито от политическите партии, нито от гражданското общество, неправителствени организации или отделни публични личности.

Всичко казано дотук се отнася и за Бургас, като главните действащи лица всеки средно интелигентен човек би могъл да определи. Има достатъчно време да се замислим и да решим: Искаме ли историята да се повтаря? Искаме ли градът ни да се управлява по този начин и от такива политици?