Куриози с държавни официози, разпространители на безнаказани манипулации

 

Май пак се вкарвам в обяснителен режим защо пиша ( отново) във връзка с видяното по телевизора втори пореден ден. Не би трябвало, но се налага по моите критерии за последователност. И понеже знам какво ще кажат моите душмани, отговарям предварително: не, не “завиждам” на поканените да говорят по телевизора. Ако исках и до днес щях да си говоря от екрана – включително и с монолози под формата на коментар на водещия. Освен това бях поканен преди две седмици в същото предаване, за което иде реч по-долу. Отказах, тъй като предпочетох да не влизам в същия този обяснителен режим в предложения ми формат с мой опонент ( кого ли щяха да ми монтират да ме заглушава?).

А сега – по същество във връзка с едно същество ( на снимката), на което не му стига постоянната му трибуна в държавното радио, че трябва да дублира манипулациите си и от екрана на държавната телевизия. Познати са ми от тяхното ентусиазирано преразказване от виртуалния официоз на падналата власт ПИК.

 

 

 

 

Това, че радиожурналистът получи възможност за трети път ( от трета медийна трибуна ) да обясни, че ние за никъде не бързаме и даде за пример как гърците са чакали 30 години Македония да си промени позицията, не е “най-впечатляващо”, макар че рекламира лъжата, че нямаме интерес от интеграцията на западната ни съседка. Пък и гърците са му любими, когато трябва да ги използва избирателно за пример- например когато зовеше за създаването на крайно ляв проект в България, който да вземе властта по гръцки модел.

“По-интересно” беше да се чуе как поредното острие на червената пропаганда у нас настървено налива масло в нашата съседска крамола от хипер патриотични позиции. Да го пита човек нещо за онова червено предателство с насилственото преименуване на българи по заповед на Сталин, изпълнявана с изпълняване на смъртни присъди ( без съд и присъда) над непокорните. Ама не го питат. Затова и си говори сам каквото си иска по темата, по която червената пропаганда би трябвало поне малко да е гузна.

Но “най-интересно” беше да се чуе отново, че въпросният – без да бъде притискан с въпроси- говори от името на премиера Петков, като му вменява “невиждан ентусиазъм” да отмени българското вето върху началото на преговорите на Скопие с ЕС. И, разбира се, същият журналист също знае, че отвън се оказва натиск в тази посока върху министър-председателя. Това било по изключение, защото иначе големите държави нямали възможност (?) да се занимават с нас, понеже си имали много проблеми в момента. Особено пък Русия, натърти той като отговор на питането дали пък Москва няма пръст в подклаждането на враждата спрямо България (  как да има, само дето прожектира на съседите антибългарски филми!).

Че големите държави ( разбирай САЩ и Русия) не страдат от липсата на ресурс да се занимават с малките ни проблемчета, това е ясно за всеки елементарно грамотен наблюдател. А и не се връзва някак си тезата за незаинтересоваността им с твърденията на споменатата по-горе пропаганда, че американското посолство реди нашето правителство и притиска премиера Петков. Кое от двете е вярното?

Вярното е, че наблюдавахме абсурдната ситуация, когато един глашатай на крайно лявото у нас вменява вини, на които “виновният” Кирил Петков по същото време отговаряше в интервю по друга телевизия. Отрече да е поставял срокове на за преодоляване на застоя в преговорите със Северна Македония ( както твърдеше по БНТ радиожурналистът). Отрече да е говорил с американци за македонско малцинство у нас и отсече, че няма изобщо да дискутира такъв въпрос в Скопие. Отсече също, че отива в съседната столица, за да поеме инициативата ( т.е. да покаже, че той кара влака, въпреки твърденията на вразите му ). При това не показа никакъв “ентусиазъм” да променя досегашната позиция на София.

Ако ставаше дума за ученическата игра на развален телефон, можехме само да се посмеем. Но не беше смешно. Беше като разминаване на два подземни ръкава при прокопаването на тунел, които е било предвидено в момента на истината да се срещнат по средата на планината.  Най-лошото е, че не е грешка на инженерите, а е системна грешка на системата, която допуска такава медийна злоупотреба. Според тази система на прозападния журналист му се полага заглушаващо двукрако устройство в студиото ( както стна при последното ми участие в БНТ на 3 март 2019 г.), но на русофилстващия му е позволено не само да си плещи каквото иска без опонент, но и му мултиплицират манипулациите от държавния радиоефир в телевизионния, платен също с нашите общи пари. 

Куриози с държавни официози, разпространители на безнаказани манипулации – Иво Инджев / Ivo Indzhev