You are here

Кънчо Стойчев: Пипалата на монополите са навсякъде, губим по 200 лв. на месец от тях

Според президента на Gallup International Association чиновниците у нас знаят 15 букви от азбуката

Юлиана Ончева

Социологът Кънчо Стойчев бе избран единодушно за шести президент на Gallup International Association на 70-та конференция в Атина на най-старата и престижна, както и най-голямата независима верига за изследване на общественото мнение в света през май. В Gallup International Association членуват над 80 страни, с общ оборот на компаниите над 0,5 милиарда евро. Той е член на журито на конкурса за най-добра българска фирма и председател на УС на сдружение „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес”. 

Г-н Стойчев, Вие сте в журито на конкурса за най-добра българска фирма. Как се развива българският бизнес? 

Трудно се развива българският бизнес, поради две ключови причини. Едната е бизнес средата, която нито започва, нито се изчерпва с прословутия данък 10%. Добре е, че го има, но той по никакъв начин не определя бизнес средата. Ако има 10% данък в Буркина Фасо или някоя подобна страна, без да искам да обиждам никого, всички ще се юрнат ли да инвестират там? Ниският данък печалба е стимулиращ инвестициите само на чисти места, където има ред и правосъдна система и няма административен произвол и ужас. 

България обаче попада сред страните с административен произвол и ужас. Безкрайни са съвършено глупавите и излишни регулации, заради които правенето на бизнес тук е толкова лесно, колкото плуването в басейн със сярна киселина. Базови принципи изобщо не се схващат от българската администрация и политици. Например: принципът да се прави разлика между малко и голямо, между важно и маловажно, между хубаво и лошо. Това са базови човешки критерии, които нашите политици и администрация не схващат. Веднага ще дам примери – регулациите в любимата ни страна са такива, че не се прокарва никаква разлика между документацията за строителство на кокошарник и документацията за комбинат от типа на Кремиковци или сграда като НДК. Какъв е резултатът? Няма нито един законен кокошарник в България, едва ли не и никой не иска да инвестира в птицепроизводство, защото са безумни изискванията. По същия начин стоят нещата в млекопроизводството и животновъдството.

Безумно направени наредби, зад които са се барикадирали чиновници и казват "това са европейските изисквания, ние ги спазваме". Това е вопиюща некомпетентност, неграмотност, невъзможност да се четат буквите. Знаят буквите, но не всички, само около 15 букви. Защото в Европа от десетина години има основополагащ акт по отношение на малкия бизнес, средния бизнес и микробизнеса - small bisnes act, достъпен е в сайта на Европейския съюз. Този бизнес е сърцевината и на българската, и на френската, и на немската икономики.

 

Тоест, както са усложнени европейските регулации за големите и тежките производства - и това трябва да е така, защото могат да окажат съществено негативно влияние при неспазване на правила, по същия начин са напълно освободени малкия и микро бизнеса. В ЕС е напълно разрешено да се субсидират малките фирми, а някакви чиновници разказват, че това не било възможно.

Чиновниците знаят 15 букви от азбуката, а българският бизнес колко знае? 

Българският бизнес се справя много добре на фона на административната картина. Защо? Защото ние сме нямали нито една година от 89-та насам, в която да не сме в криза. Ние сме най-големите експерти на света по управление на кризи. За нас кризата е нещо нормално, като седнем да планираме бизнес, дотам сме се извратили от условията, в които живеем, че първо мислим за резервните сценарии. И това се оказва много полезно за здравия български бизнес. Разбира се, не можем да говорим за българския бизнес ангро - има добри, има и лоши фирми. Проблемът у нас е, че сивият сектор е значително над средното за Европа, черният е решително повече, а държавата почти нищо не прави.

В България има всички необходими контролни институции, но нито една от тях не работи. Като се започне от КАТ, която нищо не прави, освен да се крие зад дърветата и да обърква движението, и се стигне до всички онези ключови за бизнеса контролни институции каквито са Агенцията по храните, по метрология, контрола на границите и митниците.

По какъв начин да направя успешно производство в която и сфера да е, ако са рехави границите и влизат контрабандни стоки, с които по никакъв начин не мога да се конкурирам? По какъв начин се конкурирам с т. нар. ДеДеСари, които са направили смеха и имат 20 на 100 конкурентно предимство в цената? Не е възможно. Бизнесът не работи на такива високи маржове.

Ние на старта в съревнованието с нашите западноевропейски партньори и конкуренти сме с 3-4% на минус, заради банковите лихви. В Европа лихвите са близо до нулата, тук започват от 3-4-5-6-7 %. И как се конкурираш в такъв случай?

Друг генерален проблем са монополите и картелите в страната. България е бедна, единствено и само защото сме страната на монополите и картелите. Гражданинът е обграден от всички страни и плаща по едни 10 лева на всеки от тях – ток, вода. Плащаме ненормални цени, защото губели 70 на 100. Ами като губите, защо се занимавате с тоя бизнес? Защо аз ще ви го плащам? Само защото е монопол и няма откъде да взема вода. Продължаваме с мобилните оператори, търговските вериги и се стигне до рекета в администрацията, в монополната ситуация със здравеопазването и образованието.

Много изследвания показват, че колкото е бюджетът за здравеопазването – 3 милиарда, толкова дават и гражданите. 1,5 милиарда плащат родителите за частни уроци, учебници и скъпи университети в чужбина, нищо че образованието ни е безплатно. И като сметнем всички тези неща, разбираме защо България е бедна. Не, тя е богата, но е обградена от пипалата на монополи и картели и липсваща държава. Тя съществува на хартия през необходимите контролни институции, които съвършено не работят и не изпълняват функциите си. От всичи звена, на които даваме по 10-15 лева, губим по около 200 лева на месец. Отиват за нищото, защото държавата не си върши работата. Тоест, ако затегнем държавата си, на всеки от нас ще му нарасне заплатата с 200 лева, без нищо друго да е необходимо да правим. 

И на този фон как се избира най-добра българска фирма? 

На този фон е подвиг да се прави бизнес в България и има успешни бг фирми. Както старт ъп, нови неща, така и утвърдени марки и производители, които по правило пробиват на пазара на износа. Нашият пазар е много силно ограничен. Така че един от най-отчетливите критерии за добър бизнес е, който успява да изнася. Всъщност износът крепи в момента страната ни.Потреблението е много свито, което тласка конкуренцията по посока жертва на качеството - ако не цялостно, то в значителна степен подценяване. Но има български утвърдени фирми има и такива, които тепърва се утвърждават, прохождат и изборът в конкурса не е лек, тъй като е сред много фирми. 

А какво става с „Произведено в България“?

„Произведено в България“ продължава да се занимава със защитата на интересните на малкия и средния бизнес в страната. За съжаление, повече от година тристранният диалог в страната не просто е нарушен, той не съществува. Тристранният съвет не работи. Диалогът с властите върви много трудно, не се изпълняват поети обещания.

В момента сме се концентрирали в посока на тези скандали, които са свързани с рекета на чуждестранните търговски вериги и безотговорното отношение към българския и източноевропейския потребител. Втори приоритет, върху който работим, е прословутият закон за мълчаливото съгласие. Имаме съгласието на всички парламентарно представени групи. Има консенсус, но законът все още не се приема, не се пишат текстове. Аз лично съм се срещал с всички парламентарно представени партии, никой не е казал „не“.

Това е ключова мярка именно за облекчаване на малкия и средния бизнес. 14 дни получава администрацията, ако на 14-тия ден не отговори, се счита за съгласие. Настояваме също така за повишаване на наказателната отговорност на администрацията, включително стигане до съдебна наказателна отговорност в случаи, в които се прави необоснован и неаргументиран отказ. Един служител със своята безотговорност или подкупност е в състояние, при наличие на изпълнени критерии, да спира инвестиции за милион, два, 100 милиона. Това трябва да се санкционира по безкрайно жесток начин - на практика това са служители, които убиват десетки български семейства, тъй като не им дават достъп до труд и до развитие на бизнеса. Ако нещо не трябва да стане, то трябва да бъде напълно аргументирано защо, как, доказано и чиновникът да носи цялата тежка отговорност, включително имуществена, уволнение и т.н. За да може, ако той ще бъде държавен служител, да си изпълнява функциите, ако не просто да ходи някъде другаде. 

Казахте, че успешният бизнес е този, който изнася. Вие като станахте президент на „Галъп Интернешънъл“ какво изнесохте?

 

Дейността, с която се занимаваме, е свързана с предоставяне на, в най-широкия смисъл, услуги. Те са също вид стока. Няма модерно общество, в което делът на услугите в икономиката да не е доминиращ. Всъщност, това е един от критериите за развитост на дадено общество.

В развитите общества, в услугите за са заети 60-70% и нагоре от населението. Ние живеем в епоха, в която независимо от значението и важността на тежката индустрия, броят на заетите там, поради автоматизация и роботизация намалява, това е естествено.

В областта на услугите ние изнасяме информация и знания. Добиваме ги. Маркетингът и маркетинговите проучвания са ключова част от всяка човешка дейност. Тук не говорим само за пазарни проучвания, които са свързани с продажбата на безалкохолни напитки, козметика и т.н. Тук говорим за проучвания, които са свързани с удовлетвореност на потребителя. Проучванията, които ги има навсякъде – в сферата на изкуството, на образованието, здравеопазването, ракетостроенето - всичко. Този тип проучвания в пазарната икономика са ключов елемент от всяка човешка дейност, от всеки бюджет на всяко предприятие. Изнасяме информационни услуги, експертни услуги, аналитични услуги. Доста добре ги изнасяме. България в това отношение успява да бъде регионален хъб, тоест, успява да осигурява информация от целия регион. Ние сме такъв регионален хъб и същевременно работим много разгърнато в Близкия Изток и в Азия, от тук, от София.

В глобален мащаб, организацията, която управлявам в момента, е концентирана освен върху обслужването на клиентите и разрастването на пазара, и с малко по-специални функции. Носейки това има и произхождайки от доктор Джордж Галъп - тези по-специални функции са свързани с глобалните цели на нашата цивилизация, основите противоречия на нашето време. Така че се занимаваме с аналитична работа, свързана с нагласите и състоянието на масово съзнание в целия свят и възможностите да живеем в макар и малко по-добър свят.

offnews.bg