Лилипутинисти в БСП имат самочувствие на великани и обиждат на лилипути други партии

Иво Инджев

На заместник-председателя на Народното събрание от БСП Кристиян Вигенин днес му се привидяха партии лилипутчета, които нещо се пречкат в нозете на БСП. И не само обяви за лилипутчета конкурентите си, но доукраси образа на президента с твърдение, че лилипутчетата се катерели по, цитирам, “снагата на президента”.

Оставям настрана езика на политика Вигенин, който продължава да си плаща вересиите пред разгневените си съпартийци и най-вече пред Путин. Правейки се на европеец в качеството си на външен министър на Орешарски и Пеевски той занесе цветя на площада в Киев  на 4 март 2014 година в памет на загиналите там украинци. 

А още по-голям беше грехът му да заяви буквално дни преди руската окупация на Крим да стане свършен факт, че България подкрепя териториалната цялост на Украйна. Цяло чудо е, че след този невероятен гаф пред Кремъл Вигенин оцеля политически.

По-късно Вигенин за малко да бъде разкъсан от путинофилите за тези свои провинения пред путинофилството. Какво му се е случило на червения килим пред представителите на Червения площад у нас дори не искам да си представям. Но днес, както виждаме, той си плаща дълга пред путинофилите и пред Путин, за когото самият той със сигурност е някакъв български объркан лилипутинист, използвайки обиди по адрес на “лилипутите” в Българската политика.

Титан! Втренчен в снагата на своя Радев, върху която му се привиждат катерачи с размерите на лилипути, Вигенин очевидно привижда себе си и партията си за великани – в случая и великани на мисълта. 

Надменността на партията, белязана завинаги от провалите, е пословична. Докато различните глави на тази ламя на се изпоядат помежду си окончателно тя едва ли ще се излекува от комплекса си за превъзходство по количествен признак, който изтъква поради липса на качествени показатели, с които да заплени аудиторията извън фанатичния си електорат. 

Хубаво ще бъде това негово прозрение, облечено в презрителна по форма реторика, да бъде припомнено на БСП когато тя опре до “лилипутите” при евентуален опит да сглоби правителство, за да засити глада си за власт.

Един друг подобен титан на мисълта в БСП от същия калибър, какъвто е приближеният до и под крилото на шефката Нинова депутат Александър Симов, се изказа наскоро за пореден път “магистрално” (т.е. като на “магистралата” на жълтата ни журналистика) от трибуната на виртуалния флагман на Борисова пропаганда ПИК. Тонът му към малките и дори към десните партии обаче беше видимо смекчен. 

За първи път, откакто наблюдавам истериите му (а му обърнах внимание още когато беше ембрион в търбуха на столетницата заради извънредната му агресивност  и той многократно ми го е връщал с подигравки и обиди), десните биват наричани градска десница, а не “психодесни” или както там му хрумне с обичайните за него кресливи прилагателни. От него да мине – да минат изборите и ако се налага, пак ще ги налага.

Явно в БСП, където представят вътрешните боричкания за партийна власт като добродетел на партията, има плурализъм на глупавите изказвания. Лилипутинистите няма да се разберат кой от тях е най-великия великан, но и да не очакват разбиране от “лилипутите”, които са единственият им шанс да се покатерят пак на върха на властта, за да раздават отново  порциите на изгладнелите лилипутинчета.