Липсва критична маса за промени: ПАК СЕ ЧАКА ПОРЕДЕН „СПАСИТЕЛ”

Grigor Lilov

 

*** И след бат,е Бойко народният взор е към някой друг, по-свестен "бате" да упражнява властта
.
Поредното социологическо изследване у нас показва, че българите продължават да бленуват по национален „Спасител”, младото (над 24 г.) и средното поколение (до 45 г.) са индиферентни към функционирането на държавните механизми, към правата и свободите си – движи ги предимно меркантализъмът, но иначе мнозинството от населението са съгласни, че в действителност управляват олигарси и финансови групировки.
.
Ето някои детайли от него
1. Предпочитана форма на управление в България
*** 35% Предпочитана форма на управление в България предпочитат либерална демокрация с редовни избори и многопартийна система
*** 45% предпочитат силен и решителен лидер, който да не бъде възпрепятстван от парламент или избори
Около 59% от тях смятат, че нищо не би се променило, независимо кой е на власт, 77% мислят, че българското правителство е под властта на олигарси и финансови групировки, а според 84% от населението определени обществени групи се покровителстват от властта. Ако се съди по факта, че 65% от анкетираните лица отбелязват, че към малцинствата е налице специално отношение, то последните се смятат за такава привилегирована група (ромите).
Около 54% от участвалите в проучването българи с университетско образование одобряват либерално-демократичното управление.
Огледално на тях, 53% от анкетираните със средно образование клонят към авторитарното управление.
Разпределението по райони сочи, че само жителите на Югозападния район на страната, който е най-развит в социално и икономическо отношение, са по-склонни да предпочетат либералната демокрация пред авторитарното управление (43% срещу 39%).
България се оказва единствената от всички изследвани страни от Централна и Източна Европа, в която силният водач се предпочита пред демократичната смяна на властта. Най-силно този резултат контрастира с положението в Унгария, където едва 12% от анкетираните подкрепят авторитарното управление.
.
2. Права и свободи
Мнозинството анкетирани (54%) са склонни да отстъпят от правата и свободите си в името на запазването на традиционните национални ценности.
Жените, които са категорично или донякъде съгласни на подобно отстъпление, имат превес от няколко процента пред мъжете (съответно 55% и 52%), докато анкетираните мъже, които категорично не биха се съгласили с подобна размяна, са повече от жените (съответно 19% срещу 14%).
Около 68% от анкетираните във възрастовата група 18–24 години категорично или донякъде се противопоставят на отказа от права и свободи в замяна на традиционните ценности, като така техният дял значително надминава дела на хората от останалите възрасти.
Съпротивата срещу подобна размяна е извънредно ниска във възрастовите групи 25–34 и 35–44 години, при които несъгласните да отстъпят от свободите си, за да запазят традиционните ценности, са съответно едва 36% и 33%.
Хората на възраст 45–54 години демонстрират най-голяма подкрепа за демократичното устройство и са най- критично настроени и недоверчиви към настоящото състояние на политиката и икономиката, което контрастира с нагласите на възрастовите групи 25–34 и 35–44 години. Независимо от очакването, че спадащите към последните две възрастови групи са най-демократично настроени поради своята младост и факта, че не са били обект на идеологическа обработка от страна на комунистическия режим, вероятно те не могат да оценят напълно привилегията, че са израснали в свободна система, поради липсата на интерес към промените след 1989 г. и/ или поради общото си разочарование от икономическото развитие и положението на страната като цяло
.
3. Свободата на медиите
Около (около 53%), че медиите в България не са свободни. Изключение правят хората с основно или без никакво образование, при които делът на тези, които възприемат медиите като напълно или предимно свободни, надвишава с 10% дела на онези, които смятат, че пресата не е свободна.
.
**** Резултатите и изводите от настоящия доклад са базирани на социологически проучвания сред представителна извадка на населението в десет държави от ЕС: Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. В България проучването е дело на Центъра за изследване на демокрацията.
 
Фейсбук