You are here

Майчице мила, какво ли ще стане, ако Б.Борисов наистина падне на мач и си счупи не крака, а челюстта?!

Майчице мила, какво ли ще стане, ако Б.Борисов наистина падне на мач и си счупи не крака, а челюстта?! Изборите минаха и заминаха, дойде златното време на анализаторите. Ще ни обяснят най-красноречиво и многословно защо всичко е станало така, както е станало, или, ако мога да използвам известната метафора на Волтер, „ще ни докажат най-убедително, че овцата е червена, защото е… червена“: виж, примерно, това или пък това, а защо пък не дори и това. Многословието обаче винаги е било израз на нечиста съвест; истините, които движат живота ни, за изненада на премъдрите ни анализатори, са твърде прости.

Ето по този начин се разгадава загадката защо простото, примерно, Боко Борисов и ГЕРБ, се налага да бъде обяснявано от умното и ученото, а не, както подобава да бъде, да е обратно: простото да догонва сложното. За жалост, както излиза, у нас най-адекватни на потребностите на живота, са примитивите, мъдрословната интелигентност, уви, все повече изпада в безсилие – понеже се е откъснала от реалностите на същия този живот.

Аз много съм участвал в такива „обяснително-тълкувателни кампании“, посветени на предишни избори – като се почне още от зората на демокрацията ни – та по тази причина съм преситен от този поток на умните словоизлияния. У нас, за жалост, животът си тече сякаш напук на предписанията на ума – и препоръките на умствения ни елит, доколкото изобщо го имаме.

Особено много усилия анализаторите ще употребят, за да възвестят „този път окончателната и безвъзвратна гибел на автентичната десница“ – и някои от тях вече почнаха да го правят с нескривано, дълго чакано удоволствие. Появиха се дежурните платени „анализатори“, които като пчели префърчат от цвят на цвят, сиреч, от канал в канал (телевизионен, не някакъв друг). Възвестяват ни лелеяната истина и после отиват в ресторанта да утешат и да удавят подкупната си съвест с уиски, с водка или с ракия, според вкуса. Както и да е, аз всичкото това съм го виждал и преживявал много пъти, имам предвид съобщенията за „окончателната смърт“ на десницата, тъй че вече никакви увъртания на анализаторите не могат да ме впечатлят, камо ли пък да ме удивят. Само дето имам неприятното чувство, пораждано от тази асоциация: как ли пък не се усещат тия анализатори, че са се захванали с не толкова съблазнителната задача на лешоядите и чакалите…

Да, обаче е полезно да се четат все пак тия анализи, и още по-полезно е да се мисли върху тях. Ето, примерно, моя милост тази сутрин успя да попадне на следния шедьовър; само дето не успях да установя чие е авторството, за да цитирам коректно; но ето, насладете се, воаля:

Много лесно се доказва, че ГЕРБ не се ръководи от идеология. Абсолютно неизвестно е, какво ще се случи с ГЕРБ, ако по време на мач премиерът си повреди не крака, а челюстта, например. В историята има подобен пример. Сладкодумният Максимилиан Робеспиер, първият диктатор на Френската революция, си чупи челюстта, и освободените от магиите на приказките му съратници почти мигновено го ликвидират.

Ето че възниква прелюбопитен, какво ти, направо съдбовен казус: майчице мила, какво ли би станало, ако Бойко Борисов наистина, в действителност, реално, падне на мач и си счупи челюстта?! Вселенска трагедия ще настъпи: как ли тогава ще си дава пространните, бълбукащи от самовлюбеност интервюта? Каква ли ще бъде съдбата на родината ни, ако такъв коварен малшанс сполети нашето упование, нашата надежда, нашият оправител? Кой ли ще ни оправя тогава?! Може ли безсловесният Бойко да ни оправя?! Дали няма да го сполети участта на горкия Робеспиер?! Или, със счупената си челюст, бат ви Боко нема да пропише, да пази Господ?!

Все крайно вълнуващи въпроси. Оказва се, че челюстта на Бойко Борисов, явяваща се, както се убеждаваме, най-скъпоценен предмет, имащ отношение не само към националната сигурност, но и към общата ни национална съдба, не само че трябва да бъде охранявана най-старателно, не само че трябва да бъде застрахована за колосални суми (та в случай, че се счупи, от парите от застраховката да построим барем още пет магистрали!), но и, явно, на игривия ни премиер трябва да му бъде забранено да играе футбол, карате, кунг-фу и прочие опасни спортове, за да не ни сполети една такава евентуална трагедия. На челюстта, на ченето на Бойко Борисов, оказва се, дължим всичко, то крепи не само националната ни сигурност, но и бъдащия ни просперитет и дори всенародното ни добруване. Тъй че, господа, дайте да направим нужното, та да предвардим страната от бъдещи изпитания – в случай, че наистина челюстта на кумира ни пострада!

Какво требе да се направи, нека преценят експертите. Аз тук не мога да помогна. Щастлив съм, че се доближихме до сърцевината на истината, касаеща загадката: как, аджеба, да обясним чудото на феномена Бойко Борисов?! Оказа се, че това чудо извира и се крепи на една нищо и никаква челюст. От едно чене зависи съдбата ни! Що не бях стоматолог!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Радвайте се на живота и на безбрежните хоризонти на националния ни живот, откриващи се всеки ден под мъдрото ръководство на нашия вожд Бойко Борисов! Благословена да е сладкодумната му челюст!

ЗАБЕЛЕЖКА: Разбира се, и моя милост ще си напише коментара за новата ситуация, в която се оказваме след тия избори, но нека да мине време, та да се поуталожат страстите…

Ангел Грънчаров

aigg.wordpress.com