Масаж на комунизирани членове

Христо Слави Рачев

Актуално заглавие за всички български избори. Чакат ни месец – два на истерия. Любители на бързоходни митинги и всякакви специалисти по прахосването на народни средства се подредени като наполеонови полкове пред атака. Ще бъде нормална картина, хора с изменени лица, по пижами да претичват по улиците разчорлени и да крещят партийни лозунги. 

Народът ни още не е имунизиран срещу прилепчивия вирус на лъжата. Мераклиите да положат задници върху седалките на парламента са като предишните, но с разменени маски. Снабдете се с ушанки, тапи за уши, наметало, маски и възможно най-отбрания ругателен фолклор, за да издържите на този маскарад. 

Два месеца политически фантастолози, патологични лъжци и откровени престъпници ще дерат гърла. С нищожен шанс за успех се мяркат почтени и образовани политици. Препоръчвам целебната тишина на селска къща, където може да чуете как преде котката, в кристалния въздух се долавят няколко атома от дима на дъбови дърва, как тръгва сокодвижението в асмата и до колко ще преброи кукумявката нощем. 

Добре е да се мобилизират психолозите. Психиатрите да подредят хаповете и предвидят повече конски дози. И докато плюнчим химикалката или с щръкнал показалец се насочваме към екрана за машинално гласуване, добре е да знаем, че ще извършим поредната лубрикация, плюс фрикция на комунизирани членове, за да проникнат още по-дълбоко в Народното събрание. За сетен път ще разберем без излишен превод значението на „fuck off“. 

Парламентът ще продължи да бъде скъпоплатен партиен приют. Не очаквайте да последва копулачна сладост, нещо красиво и обществено полезно. По-скоро ще настъпи коалиционно хващане гуша за гуша, с цел изтръгване на погълнатото след масовото гушене.

Ако всинца пуснем глас в дясно, като камъче в дълбок бунар в очакване да чуем плясък и в резултат изплискаме внедрената агентура, комунизираните членки и членове, какво по-добро може да ни се случи. Преди това ще се наложи да разпознаем истинското дясно от фалшивото. Отровните гъби от ядливите. О, това е трудна задача. 

Без да сме разбрали какво са ни подготвили режисьорите на това политическо порно, рискуваме путинофилската венерика да зарази целия държавен организъм. Изправени сме пред опасност политическият промискуитет да ни връхлети и превърнем изборите в шабаш. Кой където свари, там да натовари, да подпъхва бюлетини и блъска по машините за гласуване с изражението на ликуваща маймуна. ДАНС вместо страж на сигурност обърна тайните си оръжия срещу нас. 

Престъпно забогателите да станат още по-престъпни и недосегаеми. Сигурно последни са научили, че смениха дипломатично караула в руския Дианабад с нещо, което има цици, пагони и чин. Ще ни шпионират и палпират по-дипломатично. Там гъмжи от агенти, като глисти във външна тоалетна, представям си как тежкодушно ги инструктират сутрин. 

Дано да не доживея в аналитичния български език да се появят отново русизми и замяукаме на синтетичния руски. Въпреки навалицата около Навални, не очаквайте Русия да се демократизира. Този плондер ще се издуе, както горбачовата реторика, но няма да литне. Предложете Русия да се прибере в границите на московията, мигом ще въстанат пучисти от военните и тайни сили, за да възкачат някакъв нов Курев или върнат посърналия Путев. 

Руснакът се крепи на няколко кокили: водка, величие, военни кокарди и тайни служби. И не системата проваля Русия, народът проваля системата. И Китай има проблеми с брадата на Маркс и катеначото на Ленин, но народът там е различен. Русия се съюзява с мракобесни държави, защото огледално припознава себе си. Дори Навални да изхвърли двете джуджета зад борда на историята, ще има непосилна задача, как да се справи с агресивните сили на армията, тайните служби и нерешимата задача – благодентствието на народа. 

Днес Навални пантомимира сърца с пръсти, ако стане чудо, утре ще защитава с атомни крайцери правата на руските граждани и техните имоти в България, Сирия и т.н. Едва ли ще върне златните запаси, архивите и изтегли шпионите от страната ни. Подкрепяме Навални, защото неподкрепяме едноличния режим в Русия и толкоз. По-добра работа ще свършим ако затръшнем вратите на ченгетата, техните клонинги и лявата паплач, която няма ум и отговорност да преведе България през опасностите, които застрашават съвременния свят.

Красиво увиснахме на стъпалото на европейския влак, сега остава да влезем в купето, защото скоростта се увеличава и приближават тунели. Вярвам, че не сме загубили разум и достойнство и вече не мислим само за насъщния хляб и фасуля. Макар историческият поглед назад да сочи, че българският фасул увира, чак когато омекне тенджерата. На всички ругатели, издивели следствие на умствена изостаналост и произтичащите от това лични катастрофи ще споделя: sex life matter. Дано там намерят покой.

P.S.

Повредена ли е държавната машина? Да.Трябва ли да влезе в бокса за основен ремонт? Да. Възможно ли е да се самопоправи? Не. Кой може да ни помогне? Никой. Кой може да попречи? Всички безсрамници, начело с президентската двойка и премиера, които отказаха да присъстват тялом и духом и сведат глави пред жертвите на съветско-българския терор, извършен от български продажници и садисти. На такава трагична дата Парламентът трябва да се произнесе за смяна имената на улиците и паметниците на съветските окупатори. Нито миг повече “Миг 29” в българските въоръжени сили. Акт, който ще постави ясна разграничителна линия между свободния демократичен свят и едноличните режими. Чак тогава можем да наречем България, свободна европейска държава.