МВР на ГЕРБ капитулира пред “неизвестния извършител”

Всички шумни операции и хвалби за политическа воля за борба с престъпността се удавиха в данните, че получаващите милиарди от държавната хазна не са открили извършителите на поне 639 000 престъпления. Само за последната половин година към тази печална статистика и графа са добавени още над 38 000.

 

ГЕРБ дойде на власт главно защото обяви като основен свой приоритет борбата с престъпността - организирана, битова, всякаква. Хората повярваха, че бившите милиционери и пожарникари, показали все пак някакви качества и по времето на управлението на НДСВ като главни и други секретари, ще свършат поне това. Две години по-късно провалът е почти пълен. Защото всички шумни рекламни операции с екзотични наименования, както и първоначалните вътрешни и международни хвалби за някаква политическа воля се оказаха удавени в един

подценяван, но на практика драматичен проблем -

делата срещу „неизвестен извършител“. Този проблем лъсна наскоро в доклад на прокуратурата, според който се оказа, че вътрешното министерство не е открило извършителите на 639 674 престъпления. Само за половин година новите спрени дела са 38 281.

„Развитието на спрените дела срещу неизвестен извършител зависи основно от активизирането на оперативната и издирвателната дейност на полицията. В тази насока следва да се повишат активността и настойчивостта на прокуратурата по отношение на разследващите органи с цел недопускане на прекратяването им поради изтекла давност“, посочиха от прокуратурата.

Към спрените дела може спокойно да се добави и новата порция от 26 718 прекратени завинаги поради изтекла давност случая, в които отново извършителят е останал неизвестен. Това на практика означава, че виновните за над 660 000 престъпления в момента се разхождат на свобода и вината за това не е на съда, държавата, адвокатите или някой друг, а на полицията, която не ги е разкрила. През последните няколко години бяха прекратени и други над

1 млн. дела срещу неизвестен извършител,

по които изтече абсолютната давност. Отгоре на всичко са хиляди преписките по жалби на хора, по които прокуратурата или МВР са отказали изобщо да работят с аргумент, че няма извършено престъпление и проблемът е гражданскоправен. Защото просто не им се занимава. Все пак не може да се твърди, че всички тези случаи също са в графата неразкрита престъпност. Тук не става дума и за някакви стопански дела, за корупция, за някаква кой знае каква организирана престъпност, за нещо предполагаемо. Не става дума и за някакви престъпления, по които има разкрити престъпници, но те все още не са наказани. Не са от тези, които МВР твърди, че ги хваща, а съдът ги пуска. Тук става дума за доказани престъпления, при това тежки. При тях има ограбени или изнасилени жени, десетки хиляди

домови кражби, грабежи, измами, убийства...

И тук някъде човек наистина да се чуди откъде му идва самочувствието на сегашното управление и на МВР най-вече изобщо да се показва по телевизията след някоя шумна операция. Всеки може да си представи какво значат 660 000 неразкрити престъпления. Човек лесно може да махне с ръка и да обяви, че това са стари случаи, че сегашните не са виновни. Нищо подобно. При тях тази цифра се увеличава повече, отколкото преди - по 40 000 дела на полугодие.

Тук може да добавим и дан­ните от Националния статистически институт, който

отчете драстично недоверие към полицията

в свое изследване за нерегистрираната престъпност в България. То потвърди това, което досега само се говореше по форуми и се предполагаше - че има сериозно разминаване между данните на полицията, прокуратурата и съда и действителното състояние на бандитизма в страната. Многократно въпросните институции бяха атакувани, че не са наясно с нивото на латентна престъпност, че имат проблеми в собствените си данни и статистики, но те винаги се защитаваха упорито. Освен това се оправдаваха и че все още не е готова единната информационна система, която да отчита жалби, обвинения, присъди и т.н. От обявеното изследване на НСИ стана ясно, че средно близо половината жертви на кражби, грабежи, измами вече

изобщо не се обръщат към органите на реда

По-точно - около 40 на сто. Според статистиката определено имало тенденция, според която „пострадалите лица са по-малко мотивирани да съобщават на компетентните органи“. Защо ли? Ами защото не само че не разкриват престъпленията, но често органите - МВР и прокуратурата, превръщат жертвите в двойни жертви. Влачат ги постоянно по разпити, очни ставки, изкарват ги, че едва ли не си измислят, само и само да не им се води неразкрито престъпление.

Лошото е, че всъщност властта се опитва да омаловажи проблема с неразкритата престъпност. А той става все по-голям. Защото нищо не излезе от обещанията, че нещата ще се променят. Някой може ли да каже колко са престъпленията, при които

бяха пребити с боксове, тръби и бухалки митничари, данъчни, съдебни изпълнители?

Ами николко.

През последните седмици и дни МВР се скъса да се хвали, че е разкрило страшна група за поръчкови убийства - от извършителите, през посредниците, та чак до поръчителите. Първото и основно обвинение бе за разстрела на Юри Галев, постепенно бе прибавено и убийството на шуменския бизнесмен Румен Рачев, на адвоката Петър Лупов. Сега вече започва бавното и последователно пришиване на още и на още убийства. Включително внушенията са и за това на банкера Емил Кюлев. Но преди същото това МВР твърдеше, че е разкрило други групи и фабрики за убийства - на Шаки, на бившите барети, на хърватите. С тях какво стана? Нищо. Затова и тази практика на

разкриването на всяка цена и за пред публика също не е добра

Главният проблем обаче е неразкриването на престъпленията срещу обикновените хора. Като например близо 70 на сто от домовите кражби. От една страна, ситуацията е плачевна, затова защото хората се чувстват абсолютно беззащитни. Сигурно всеки е изпитал безсилието, като се прибере вкъщи и види разбитата входна врата, ровенето в дрехите му, нахвърляните неща по пода. И после, ако се обади в полицията, идват някакви хора, които цъкат само с уста, я вземат, я не някой отпечатък, за да се направят, че са свършили нещо, и си отиват. И престъплението се оказва завинаги неразкрито. А след някоя година съответно образуваното дело се прекратява. От друга страна, е плачевно да се наблюдава как сигурно 200-300 крадци си правят каквото поискат. И как 10 000-20 000 оперативни работници не могат да ги хванат. А други няколко хиляди униформени, които обикалят превантивно по улици и паланки, дори не ги и забелязват.

И така всъщност се ражда и безнаказаността. А смазващият товар на неразкритата престъпност рано или късно се стоварва върху властта. И обикновено я погребва.

ПЕТЪР ПЕТРОВ

в. „Сега“