You are here

Меркел ще променя позициите си в зависимост от Вашингтон

 

Тихомълком ще бъдат репатрирани афганистански кандидат-германци

Автор Евелина Гечева

Тихомълком ще бъдат репатрирани афганистански кандидат-германциТихомълком ще бъдат репатрирани афганистански кандидат-германци

Тихомълком ще бъдат репатрирани афганистански кандидат-германци

Огнян Гърков е дипломат от кариерата. Бил е посланик в Прага и в Братислава. Владее 5 чужди езика. Краткосрочен наблюдател на ОССЕ в парламентарни и президентски избори в Косово, Сърбия, Украйна и Молдова. 3 г. преподава в катедра “Политология” на СУ “Св.Климент Охридски” по специалността “Международни и регионални организации”. Защитил е дисертация на тема: “Отношенията между България и ФРГ след идването на власт на коалицията ХДС/ХСС-СвДП”. Член е на Българското дипломатическо дружество. „Студия Трансмедия” го потърси във връзка с изборите в Германия.

 

Г-н Гърков, в Германия вече открито се заговори за нова голяма коалиция. Мислите ли, че това е възможноБи било прецедент два поредни мандата да има подобна коалиция.

Ако под голяма коалиция разбираме коалиция на федералното правителство, съставена от първите две партии по броя на спечелените мандати в Бундестага, отговорът ми е „да”, възможно е. В Германия има традиция на 2-3 последователни големи коалиции през 1923-1930 г., по време на Ваймарската република. Голяма коалиция във ФРГ управлява през 1966-1969 г., а в ГДР предшестваше през 1990 г. обединението с ФРГ. В сегашната Федерална република първият (2005-2009 г.) и третият, т.е. настоящият (след 2013 г.) кабинети на Меркел са рожби на големи (т. нар. разкрачени) коалиции между ХДС/ХСС и социалдемократите (ГСДП). Така че втори пореден мандат на „черно-червената” коалиция би бил прецедент само за съвременна Германия. Ако на 24 септември либералните демократи (СвДП) действително влязат в Бундестага със 7-10%, при очаквани 38-40% за ХДС/ХСС, е възможно повторение на „черно-жълтата” коалиция на Меркел от 2009-2013 г., но опозицията, в т.ч. ляво-центристката, би била значима. А СвДП, освен други по-дребни грехове на лоялност, през 1966 г. разтрогна федерална правителствена коалиция с ХДС/ХСС, а през 1982 г. с ГСДП.

Около 40% от гласоподавателите в Германия посочват, че не са убедени за кого ще гласуват. На какво се дължи това разколебаване в обществото?

По-активни обикновено са по-възрастните немци, онези с по-високо образование и с по-малко миграционен опит. Мнозина са индиферентни към политиката, вкл. по религиозни причини, чувстват несигурност, безразличие към политиците и партиите. Ключът е в отношението гражданин – политик, дали хората са далеч от политиката или тя от тях. За повишаване на изборната активност следва да се погрижат политиците. Има и други форми на контакт с гражданите като срещите с тях. Други избиратели не се стряскат от мигрантите и не виждат проблеми за решаване от изборите; партийните програми са близки и пледират за голяма коалиция. Трети кокетират с неявяване, четвърти  участват в избори само при възможност за смяна на политиците. Пета група вероятно се въздържа от участие по други политически причини. Сегашните поколения избиратели не носят чувството за вина за Втората световна война, за Холокоста/Шоа. За образовани немци САЩ е място за добра реализация с по-високо заплащане, но не за доживотна задълженост и атлантически контрол над Германия. А и ГСДП няма нови конкурентни идеи. Засега г-жа Меркел е третият управлявал по продължителност канцлер (143 месеца), след „обединителя” Кол (около 193 м.) и „създателя” Аденауер (около 169 м.). Но тя не е харизматичен лидер от типа на ген. Шарл дьо Гол, Херберт Фрам (Вили Бранд), Хелмут Шмит, Джон Ф.Кенеди, Фидел Кастро. Или поне отдаден на каузата политик като своя ментор – докогато й бе полезен – Хелмут Кол. 1,5 милиона „турски” избиратели, които обикновено гласуват за ГСДП и Зелените, както често не изявяват предварително предпочитания, или някои очакват окончателни указания от Анкара. А г-жа Меркел продължава да управлява скучно 16-членния си Трети кабинет едва с един вицепремиер (нашият е от 21 души, в т.ч. с министър-председателя, но и с 4 заместници), „превъртайки” 3-ма свои ХДС-министри и 3-ма от ГСДП в досегашните си правителства.

Медиите в Германия коментират след единствения дебат между канцлера Меркел и кандидатa Шулц, че това е бил спокоен и странно примирен дебат. Така ли е според Вас и изчезват ли все повече разликите в отделните политически платформи?

Видеозаписът на дебата ме убеди в точността на обобщената Ви оценка за «странно примирения» дебат. Не допускам предварителна договореност и разиграване на спектакъл, но Шулц съм виждал и по-настъпателен, освен да спекулира с песимистични прогнози за продължителността на мандата на Тръмп. Тя никога не е блестяла с остроумие, вкл. по казуса «бежанци». Поне си подоизясниха реакциите на тема Турция и ЕС. Нека сме наясно, че двамата не са немски политици от ранга на Конрад Аденауер, Вили Бранд, Ханс-Дитрих Геншер, или поне чиновници от рода на Валтер Халшайн. Да, свързани са с вероятни общи или близки зависимости. И с общ език на предците (идиш) – нищо лошо. Иначе бившата младежка полит-активистка от екс-ГДР доста умело мимикрира, умее да прихваща чужди теми,  да ги усвоява и постепенно превръща в свои (напр. за края на наборната военна служба, отказа от ядрена енергия в близко бъдеще, правото на «еднополови бракове» и пр.). И с тях да обезличава и маргинализира опозицията.

Една от основните теми, с които Социалдемократическата партия атакува канцлера Меркел е за съгласието й 2% от БВП да бъдат харчени за отбрана. Нещо, за което американският президент Тръмп непрекъснато пресира партньорите си в НАТО. Може ли да се очаква Германия наистина да започне да отделя тези 2%?

Очаквам атаката на Шулц и Оперман (ГСДП) да бъде потушена от неотдавнашния „форсинг” на Тръмп с искане от Меркел на 375 милиарда долара за „услугите“ на НАТО. Както и социалдемократическата визия Берлин да се съсредоточи върху изграждането на силен европейски отбранителен съюз и в крайна сметка към създаване на европейска армия.

Бундестагът не е Народното събрание, но «когато му дойде времето» възражението на ГСДП едва ли ще бъде взето на сериозно от Ангела Меркел и от министърката на отбраната Урзула фон дер Лайен, по Конституция главнокомандващ на германските въоръжени сили, наброяващи 185 000 военни и 70 000 цивилни. Г-жа фон дер Лайен, с безупречен семеен политически бекграунд, е за 3-ти път министър (след на семействата и на социалната политика), но има ценз на лекар и 7 свои деца, от които само 2 са близнаци. Та не е ясно кога се е квалифицирала за Главнокомандващ. Често бива критикувана от опозицията за продължаващите проблеми с техниката в Бундесвера, за липсата на планиране и предизвикателствата, свързани с наемането на военнослужещи. Но изглежда й е хоби да участва в ТВ ток-шоута, отстоявайки щатската позиция за двата процента.

Канцлерът Меркел е атакувана от по-малките партии като Алтернатива за Германия за политиката си на отворени врати към мигрантите. Как очаквате да бъде управляван въпросът с бежанците през следващия мандат?

Ангела Меркел бе атакувана за мигрантската си политика и в своите редици, и дори от сестринската си регионална партия в Бавария ХСС (Християнсоциален съюз), с която ХДС образува единна парламентарна група и правителства. Германия действително отчете рекордно мигрантско население през 2016 г. – 18,3 млн. от общо 82,5 млн. души, главно заради бегълците от Близкия Изток 2,3 млн. и 740 хиляди души – от Африка. Според статистика  на Мюнстерския университет в много от градовете в „Западна” Германия между 55-70% от децата до 6-годишна възраст са от мигрантски произход. Мнозина немски политици, са убедени, че „Проект /ът/ за замяна на немското население” е реалност, а не конспиративна теория. От 2 г. АГ (Алтернатива за Германия) отстоява в политически документи и пледоарии в ландтагове тезите за подчиняване на правото на убежище на сигурността на държавата и населението, за въвеждане на граница за урегулиране на политически права на пришълците и отмяна на правото за събиране на имигрантски семейства. АГ изиска забрана на бурката като най-ярък символ на политическия ислямизъм и отхвърли законопроекти на ХДС и Зелените за бързо получаване на гражданство от нелегални мигранти, оценявани от двете партии като „новите /немски/ граждани”.

Засега Меркел отхвърля поставянето на горна граница за прием на бегълци, но тихомълком ще бъдат репатрирани афганистански кандидат-германци. Очаквам канцлерката да продължи да променя позициите си – както досега – в зависимост от вятъра от Вашингтон, отпора на национално отговорни политици като Виктор Орбан, Милош Земан и полските ръководители, и от «постиженията»в неоколониалистичните попълзновения на нейните подчинени чиновници да прехвърлят квоти и разходи за настаняване на ислямските нашественици в страни-членки на ЕС от «Нова Европа».

Всички социологически прогнози показват, че Алтернатива за Германия ще влезе в Бундестага. Очаквате ли това да промени посланията на партията?

Защо да не влезе? АГ, създадена през 2013 г., и сега е представена в 13 от 16-те федерални провинции. Не успя да преодолее 5% бариера само в провинция Хесен, а в Бремен и Тюрингия парламентарните й групи в Ландтага се разцепиха с новообразуваната партия АЛФА. Промени в посланията на АГ, квалифицирана казионно напоследък от «дясно популистка» до «дясно екстремистка», не очаквам, освен в практическото изпълнение на възлови програмни заклинания като постигане на пряка демокрация. Иначе Алтернативата приема НАТО и европейския вътрешен пазар, но е скептична към еврозоната и подхода на Меркел за уреждане на дълговете на Гърция. Пледира за излизане от еврозоната и връщане към социалната пазарна политика на Лудвиг Ерхард. Към феминизма, вкл.с политически квоти, е консервативно-въздържана. Програмата на партията отхвърля исляма като несъвместим с Германия, пълното забраждане на жените, мюезинските песнопения, не одобрява строежа на минарета и „браковете за всички” (хомосексуали). АГ заклеймява политиките за опазване на климата и околната среда като бизнес дейности за сметка на данъкоплатеца. Европейската и външна политика на Алтернативата се характеризира с 4 ключови „дихотомии”: „суверенни нации срещу европейска свръхдържава”, „граждани срещу елити”, „субсидиарност срещу брюкселския централизъм” и „немски платец – чуждестранни консуматори”.

Икономиката на Германия продължава да бъде двигател на ЕС. Каква може да се очаква от икономическата политика на следващия кабинет, ако той отново бъде съставен в голяма коалиция?

Характерната политическа марка на ХДС е концепцията за Социалното пазарно стопанство, приложена в практиката от първия федерален канцлер Конрад Аденауер и от министъра на икономиката Лудвиг Ерхард (през 1963-66 г. и канцлер). Върху икономическата политика на бъдеща разкрачена коалиция съществено влияние биха оказали и два първостепенни фактора: коалиционният партньор и евентуално нови нюанси или договорености в рамките на немско-френския тандем в Европейския съюз, в който до Брекзита понякога, епизодично, „се твърди отговорно”, че е било допускано и Обединеното кралство. По-малко вероятно е Ангела Меркел да определи за министър на икономическото сътрудничество и развитие номинант от своята партия, след като в първото й правителство на този пост се смениха двама министри от ХСС, във второто – двама от СвДП, а в сегашното – двама от ГСДП.

 

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

http://www.transmedia.bg/2017/09/11/%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB...

Автор Евелина Гечева