You are here

Микрофония*

И когато Бойко Борисов спре да говори, ефектът на микрофонията продължава - до следващата му изява, след която отново следва репродуциране на същите звуци.

 

Неспирното говорене на министър-председателя, който през ден повтаря едно и също - инфраструктура, магистрали, избори за президент, катадневния труд без почивка - отдъхва с футболната топка, докато другите обядват, предателствата на десните, болезнено доскучава. Като стандарта за лютеницата.

Защо? Защото Борисов си говори сам, дори когато го интервюират. Защото никой не дискутира с Борисов, нито спори с него, защото Борисов не си говори с никого. Ако не му харесва нечий въпрос, не отговаря. Срещу него никога няма събеседник - само микрофони. Какво може да се получи от отворени микрофони, освен микрофония.

Как ли би се справил в един кандидатпрезидентски диспут... Там сегашните му реплики от щайгата имат някакъв шанс да бъдат заковани, а сега просто се изливат в ефира като рекламна пауза:

„Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел... фискална дисциплина, пакт за финансова стабилност“ (сутрешна изява в bTV) или „Вече еврозоната трябва да се промени и да станат дисциплинирани и да си направят дефицитите такива, каквито са в България, и едва тогава бихме се присъедини към еврозоната... (виж ти - не че не ни искат, ами ние, видите ли, не щем!!!).

Може би някой ще се осмели да посъветва Бойко Борисов, че ако продължава така, говоренето му има опасност да се превърне в монотонен шум, с който ухото привиква - и не разчленява посланията. Може би ако поспре, ще го чуем в мълчанието му. Или ако реши да си поговори публично с някой - не слушател, а събеседник.

Но премиерът избягва разговорите. Защото си говоря с хората, би обявил за сетен път. Сигурно защото си говори с хората - така както с любимите си кучета.

Японските императори може да си имат любимо славейче, царете в Европа - любим шут, управниците в 21 век - любими и/или приятелски медии. А Борисов май ще си има глух народ.

Какво пък... Кумирите на Борисов също не разговаряха. В соца Тодор Живков държеше речи и се ръкуваше с трудовите колективи, подмятайки насърчителни реплики за полупроводниците и целите... Във времената на управлението на НДСВ и Царя не събеседваше публично. Борисов явно се опитва да изкомбинира двамата си наставници.

Време е да назначи в екипа си нов съветник - г-н или г-жа „Не“, който да получава заплата само за да възразява на Бойко Борисов. Така Борисов може и да се научи да разговаря...

Емилия МИЛЧЕВА

----------------------------

*Технически недостатък на тона, който се получава, когато микрофонът приема не само звука от източника, но и репродуцирането на същия звук от близкостоящ високоговорител, т.е. приема звука, който сам е изпратил в ефира. Този огледален ефект се изразява с рязко увеличаване силата на звука и преминава често в силно, болезнено за ухото еднотонно свирене.