Мило гневниче: Готови за живота в новата паранормалност

Снимка: БГНЕС Животът ни има значение. Според вас нашият какъв цвят е? Бих казал каки, а? Или детско ако?
 

Драго Симеонов

 

Неделя. Кристо опаковаше сгради. Ние – също. Просто го наричаме „саниране“. Не знам защо се правеше, че няма общо с нас. В материала ли е проблемът? И Бойко така разправяше навремето, малко след като оцени целофана, с който е увита политиката ни. Отдавна спряхме да делим обвивката от съдържанието. Доста трябва да се ровиш вече в битието ни, за да намериш парченце целофан. Както и да е.

Забелязал съм, че да се разграничиш от общото е една от най-характерните български черти. Но вие сигурно не мислите като мен. Все пак сме нация от ярки индивидуалисти. И Явашев, досущ като нас, беше опак човек. Ама така лесно ли се преопакова балканската орис на името?

Сега полека-лека, яваш-яваш, ще си го върнем, като кръстим нещо на него. Ще си увием в артистичната му слава инфраструктурен обект и ще го преоткрием. Ако искате да избягате истински от родното, просто гледайте да не се прочувате твърде много в чужбина.

Понеделник. Отново е 1-ви юни! Време е да напомним на всички, че и ние сме били малки – по-малки дори от сега. Покажете своя детска снимчица във фейсбук, споделете комикс с приятелчетата, поздравете за празника читателите на вестничето си. Бъдете колкото се може по-инфантилни днес и се веселете.

Все пак довчера не бяхме сигурни, дали изобщо ще ни има покрай извънредната ситуация. Но ето ни отново тук, готови за живота в новата парнормалност. Преродихме се. Да не гледаме назад, ако няма да е от сантименталност.

Сега се налага пак да забележим децата. Те май имат и други права, освен да си стоят вкъщи и да бъдат досадни. Запишете си го някъде. Пълно е, казват, с места в детските градини. Но се влиза трудно, че хлапета са оказаха много по заложените стандарти. Трябва овреме да ги научим да спазват дистанция от околните. Нищо добро няма да видят от тях.

Вторник. Ето го и Денят на Ботев и падналите. Отбелязваме го както ни падне. Неудобно е някак си да говорим за храброст, като се знаем какви сме. Краси Каракачанов обаче е куражлия. Изпробва мерника на различни оръжия. Най-точни се оказват колажите с широк обсег на поразяване. Всичките го улучват в целта, но не е трудно. Министърът на отбраната е едра мишена и заема голяма площ.

Вместо да се настройва за ответна атака обаче, нека се огледа за приятелски огън. Кой съратник на воеводата така предателски пусна снимките в тила му? Кому беше нужно и това петно на дюкяна на репутацията му? Поне сега и онези с истински напишканото по гащите от вирусна паника, пак се имат за голяма работа и пуцат из интернет. Всички сме красикаракачановци в собствения си бутафорен социален окоп.

Сряда. Докато едни са част от деструктивните сили, други неспирно градят. И премиерът отчете, че министрите му всеки ден създават. Вярно – проблеми на хората с недомислиците си, но и това е част от съзидателната им енергия.

Откъде се пръкнаха тия некадърници в правителството, постоянно да излагат началника си пред електората?! Ако няма да ядат на тая маса, да не си махат маските. Той неговата достатъчно я носи. Писна му да се прави на строг, време е за разпускане. Тоест влизане във форма. Спортът в София го зове.

Каквото и да си говорим обаче, българинът по природа е човек на градежа. Особено на градежа по природата. На морето хората укрепват някакъв ронлив плаж с триетажна подпорна стена. Ако дойдат и туристи – бройте го за хотел. Засега е само художествена визия. Няма само Кристо да е свободен да преследва и осъществява мечтите си я!

Но му сменете името. На плажа, имам предвид. Това „Алепу“ ми напомня за гражданска война. А пак ми се къса сърцето за гражданите и извънградските им войни.

Четъврътк. Америка не може да диша. Задушава се. Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на дроба. Белият е отговорен. Пулмологична анамнеза е това, не расизъм. Патогенът е във въздуха. Затова всички са с маски. Спазват противоепидемичните правила на демокрацията. Пазят я, че е с бая съпътстващи заболявания и може да я изгубим.

Ама и техните мерки бая се поразхлабиха. Не знам силите на първа линия разполагат ли с достатъчно защитни облекла и шлемове. Задава се с невиждана ярост тоя въпрос за съжителството им в бъдеще. И все пак си мисля, че е по-добре да се влиза по един, когато се плячкосват магазини. Черните животи има значение. Особено преди избори.

И ние тук бая се озорихме с пандемията, но вече се зазори. Последен брифинг и на НОЩ. Настояват за благодарност хората, че не излязоха прави. Страх лозе пази, приятели, но никой не е казвал, че гроздето няма да излезе кисело.

Петък. Нямам търпение да приключи учебната година за гимназистите. За да мога най-после да се движа свободно вкъщи. Никога не съм стъпвал толкова на пръсти в името на литературата. От друга страна тъкмо българският учител ще схване тънкостите на виртуалната комуникация и ще му я отнемат. Нека види какво им е на децата, като им забраняваха да си ръчкат телефоните в час.

Някакъв пловдивчанин от много ръчкане на телефона пратил съобщение на ген. Мутафчийски. „Прати ми пари, че ще те погубя“. Какъв литературен усет само, дори да е искал да каже „изгубя“! Съща поп-фолк балада. Сега ще бъде разучаван, може и на матура да се падне. Само дето си мислех, че генералът пет пари не дава за подобни глупости.

Събота. Голямо разправяне на приказки пада напоследък. Вие ориентирате ли се в тия книжни метафори? То не бяха препратки към Али Баба, после Шехерезада се появи, баща й. Очаквам всеки момент да цъфне Аладин и да раздаде дюнери. Усещате ли как сме част от някаква безкрайна ориенталска сапунка, в която ще ни разказват небивалици докато заспим. И така до следващия епизод.

Поне нещо по-западно да беше, с което всички можем да се асоциираме и сме го чели. На Винету какво му е? До един имаме отношение към Америка. Ето, и в София се организира протест срещу расизма. На „Витошка“, не пред американското посолство, да не обидим случайно Херо Мустафа. Освен това „Витошка“ е мястото за мирен протест, защото отвътре ти идва да изпотрошиш всичко на тая улица, но се въздържаш, защото знаеш, че общината ще го поправи по-зле.

Животът ни има значение. Според вас нашият какъв цвят е? Бих казал каки, а? Или детско ако? Поне, викам, да си го опаковаме подходящо. Че ни е за вкъщи.